Ара Маликян

Ара Маликян хваща цигулката от невръстна възраст, а първия си концерт изнася още на 12. Роден в Бейрут, наследник на арменци, преди години Ара избира слънчевата Испания за свой дом. Учил е музика в Берлин и Лондон, свирил е с Токийския Симфоничен Оркестър, камерните оркестри на Цюрих, Лондон и Женева, бил е част и от оркестрите на Белград, Мадрид и Тулуза, записвал е музиката за филми на Карлос Саура и Педро Алмодовар. В последния си албум The Incredible Story of Violin, той разказва историята на една цигулка, родена в Модена и пропътувала до Ливан, за да попадне при малкия Ара, когото баща му - също цигулар, е научил да свири и с която двамата стават неразделни. Заедно откриват богатството на музиката - от класиката до рока, фламенкото и поп-а. На 28 февруари ще се срещнем за пръв път с Ара Маликян в Зала 1 на НДК, а сега ти предлагаме да загрееш за концерта с интервюто ни с него.

Мислех си да стана щастлив.
И станах щастлив (смее се)!

Заобиколен съм от хора, които са много амбициозни и ме зареждат.
Добрият екип е важен, защото ти помага да си вършиш работата по най-добрия начин.

Вкъщи ме смятат за луд човек.
Сред приятели минавам за абсолютен лунатик.
По душа съм много мрачен.

Никога не работя с хора, които не харесвам.
Блокирам, когато се сблъсквам с нетолерантност и несправедливост.

Проблемът ми е, че не мога да казвам “не”.
Идеите ме връхлитат постоянно, на всяко място, по всяко време.

Грешките са чудесно нещо.
Работата ми ме кара да се чувствам свободен.
Цигулката е моят инструмент за правене на музика.

“Невероятната история на една цигулка” трябва да се разкаже, или пък не! Може би не е толкова важна (смее се).
И да се чуе също. Можеш да я чуеш или да не я слушаш. Има толкова много хубави неща, които може да слуша човек.

Саундтракът е нещото, което придава цвят на филма.
Избрах да живея в Испания, защото светлината е чудесна.

Успехът е много опасен.
Най обичам да обичам.

Забелязал съм, че хората невинаги са откровени.
Никога не зная нищо за каквото и да е (смее се)!

Открих, че нищо не е от особено значение.
Това, което имам да казвам, го казвам чрез цигулката.

Текст Ивайло Александров