Арт, ама не съвсем

Позьорите са едни от най-дразнещите градски персонажи и за съжаление винаги ги е имало в изобилие. И не, този път не става въпрос за добре познатите кифли и батки, а за една малко по-друга порода.

Най-често те са съвсем ново поколение позьори и искат да бъдат наистина Арт, но всъщност са такива само в собствените си очи. Ето и как веднага ще ги познаете.

Винаги парадират с това колко са "различни"

Обикновени псевдо арт персоните няма да бъдат видени в закусвалня, механа или бирария. Дори ако техни приятели са предложили да отидат там, най-често излизат с номера, че такива скучни места не са за тях. Могат пет дни в седмицата да посещават само артистични ресторанти с такъв интериор и разбира се, веднага да се тагнат оттам. Все пак трябва да се напомни на всички колко са арт.

За да е още по-впечатляващо, се решават да станат вегани или поне вегетарианци, за да може да отказват на воля "комерсиалната" храна, която им се вре в носа. Но не мислете, че променят начина си на хранене, защото наистина ги е грижа за съдбата на животните.

Посещават безцелно всевъзможни фестивали, курсове и събития

И причината не е жаждата им за знания и вдъхновение. Те искат да бъдат навсякъде, където ходят интересните и различните, за да може да си намерят дружки (също толкова псевдо като тях) и естествено, всичко да бъде документирано за социалните мрежи, където арт имиджа им постоянно се поддържа. Без значение, че не понасят да ходят на театър и абстрактното изкуство им е непонятно - те трябва да покажат колко са широкоскроени и как са в крак с всички културни събития.

Семинарите, курсовете и поредния уъркшоп по актьорско майсторство също малко ги отегчават, защото ги затормозяват с много информация, но ще го преживеят. В името на идеалното арт реноме си струва.

Мразят всякаква популярна музика (поне привидно)

Дори тайничко да харесват хитовете от 90-те и някое и друго класическо рок парче, те винаги отричат комерсиалната музика, без значение каква стойност има. За сметка на това могат с часове да слушат казахстански поп, индийски балади, ирландски хип-хоп и всякакви банди, за които почти никой не е чувал и имат предимно гаражни записи с ужасно качество. Без значение е, че не разбират нито текстовете, нито смисъла на песните а и някои даже не им допадат особено. Важното е всички да си мислят, че музикалния им вкус е отвъд този на "обикновените" хора.

Умишлено се правят на аутсайдери

Има куп хора, които поради една или друга причина са аутсайдери и не обичат да са в светлината на прожекторите. Но псевдо-арт персоните имат конкретен мотив за това да влязат в ролята на такива. Ако усетят,че стават прекалено досадни и натрапчиви (което се случва не рядко), те решават да сменят подхода и за известно време да изглеждат самотни и дистанцирани. Уловката е, че се превръщат в такива с надеждата да бъдат коментирани и да всяват загадъчност и мистерия. А когато това им омръзне, отново са готови да те залеят с информация за себе си.

Смятат всичко, което правят за уникално

Като всеки уважаващ себе си арт позьор, и нашият човек се втурва да се занимава с всякакво творчество - като започне от правене на електронна музика и се стигне до създаването на късометражни филми. Изобщо не му дреме, че в някои направления на изкуството е гола вода и няма грам усет. Нали трябва да покаже на света колко е невероятен. Рядко има свои собствени идеи за каквото и да е и най-често прибягва до частично подражание, което в повечето случаи е неуспешно. Не притежава истинско желание да сътвори нещо от сърце, нито черпи вдъхновение от някъде...

Накрая, след неуморната борба да докаже на другите колко е различен и как не му пука за тяхното мнение, губи и малкото идентичност, която му е останала, а мечтаните аплодисменти така и не идват. Защото никой не харесва фалшивите герои.

Принцове и просяци

Най-често срещаните откачалки в София