Асен Асенов-Майстора

Едва се нави да се срещнем, като не пропусна да отбележи, че обикновено гледа лошо. И наистина дойде намръщен, но само защото закъсня с десет минути и по-скоро бе сърдит на себе си - обикновено цепи секундата и е страшно организиран, като всеки истински спортист впрочем. Разказа ни как горе-долу минават дните му и просто да му се чудиш откъде намира сили хем да е добър съпруг и баща на две деца (момчета на 5 и на 17 години), хем да е преподавател и каскадьор. Той обаче хич не се оплаква и отдалече си личи, че е доволен от това, което е постигнал - любимец е на Бен Крос и Силвестър Сталоун, който сам го издига от втори в първи негов дубльор, докато снимаха тук последния му филм Непобедимите 2.

Защо Майстора - наричат го така от първия му ден като преподавател в спортната академия. Просто на някои от учениците му - каскадьори, с които работи, - не им било удобно да се обръщат към него с „господин Асенов". Хваща се с филмовите бойни сцени от любопитство - отива един ден в групата на Емил Видев (главен асистент към катедра Гимназия в НСА), за да види за какво става въпрос, и така се запалва.

Първият филм, в който се снимах, беше италианският сериал Alef със Стефан Данаилов. Щях да умра от срам и притеснение.
И до ден-днешен се притеснявам нещо да не се обърка. Но така трябва, иначе може да подцениш някоя сцена и да стане голям гаф.

Каскадьорството е работа в екип - винаги разчиташ на другия. И най-добрият да си, ако човекът отсреща не ти отговори със същото, ти си едно нищо. И при актьорите е така - трябва да има диалог, за да се получи.
Покрай него се научих да яздя, но напоследък го правя все по-рядко.

Най-много ме е страх дали подготовката на каскадите е изпипана докрай, както и от лоши партньори, които се надценяват и рискуват да ме контузят.
Случвало се е да си тръгна посинен от снимки, в Пирогов даже съм ходил. При ударите в торса има контакт и понякога слагаме протектори, но не винаги. Въпреки това не смятам, че работата ми е опасна, по-скоро е интересна.

Сред по-известните филми, в които съм участвал, са Троя, Конан Варварина, Нинджа и първият сезон на сериала по HBO Game of Thrones, където бях от хората на крал Дрого. Последно се снимах в новия на Силвестър Сталоун - Непобедимите 2, започнах като втори негов дубльор, но той ме хареса и станах първи. Сталуон е истински професионалист - идва на снимки, сяда на една маса и вади сценария, после започва да подчертава и да мисли по него. Няма празно. Възхищавам му се, след като видях как живее и се подържа на неговите години. Не случайно е най-скъпоплатеният екшън артист и с него се работи супер.

Големите актьори са и големи хора. Държат се по-нормално, вече са се доказали и не избиват комплекси. В Троя например Брад Пит ме убива и аз се търкалям по стълбите пред храма - тази сцена я снимахме няколко пъти, докато той не каза: „Стига е падал тоя човек".
Режисьорът трябва да изкара каквото може от артиста. В Отплата, да речем, има много повече актьорски задачи, отколкото в останалите сериали, но е направен с малко пари и масата го смята за тъп.

Хората си мислят, че актьорите са калпави и затова ги дублираме, обаче това не е вярно. И те биха се справили с каскадите, но ако се контузят, всичко се проваля, а ние сме на терен само за няколко дни.
Технологиите като CGI улесняват нещата, но заради тях каскадьорите могат да отпаднат. Аз съм малко от старата школа. Предпочитам филмите, в които героят постига целта със собствените си сили - хиляда човека ще избие, но го прави сам, а не с натискане на копчета. Много ме дразни това 3D. Каскадите в Бен-Хур например са невероятни и втори като тях никъде не съм виждал.

Харесвам френското и испанското кино, лентите на Люк Бесон, братя Коен, Тони Скот и Уди Алън например, който е на другата крайност, но какво от това.
Отказвам задачи, които не са по силите ми. Като каскадите с автомобили, мотори или лодки, в които някои колеги са далеч по-добри от мен. Аз съм по бойните сцени.

Грешките ги приемам тежко. При нас всичко е фатално и доверието е страшно важно.
Скачам в дълбокото, ако е проверено.

Блокирам, когато се изморя. А умората е въпрос на мотивация.
Успехът е да се чувстваш добре и околните да го усещат, да стига до тях.
Приятелите ме смятат за смотан (смее се). Няма кога да обикалям заведенията и въобще не ги знам, ходя на рап партитата, които са в края на всеки филм, и от време на време слушам на живо Акага.

Заобиколен съм най-вече от спортисти, каскадьори, артисти и режисьори (Радена Вълканова е негова съпруга - б.а.). Галин Стоев например, който в момента живее в Париж, ни е близък семеен приятел и с него изкарваме няколко дни през лятото в Родопите. С Галин не става да се държиш като с каскадьорите, малко ми е объркано (повдига рамене и се усмихва).
По душа съм добър и организиран.

Обичам да карам сноуборд и сърф, харесвам Родопите и къмпинг Градина.
Не съм се бил истински от училище. Бързо ми минава ядът, когато някой ме дразни - как да го удариш, като изглежда смешен?

Изморявам се от простотията, но не визирам само хората, а съвсем елементарни неща - като безразборното натискане на клаксони или мятането на фасове по улицата.
Дразнят ме всички, които се снимат с ловни трофеи във вестниците и списанията, както и хората с пушки като цяло.

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев