Атанас Куцев-Наката

Сигурно знаеш Наката, защото приятелите му често се шегуват, че той познава всички. Едва ли си наясно обаче, че преди 13 години си е мечтал да стане космонавт и да се занимава с палеонтология. Днес Наката е фрийленсър, който върти по 7-8 проекта наведнъж и иска да се развива толкова бързо, колкото никое човешко същество не може. Страстта му е фотографията, както и видеооператорството. Не помни как е започнал да снима - купува си първия по-хубав фотоапарат, докато е на бригада в Щатите и оттогава не се спира. Кефи се на стрийт фотографията, но най-много на документалното кино и се зарибява още повече миналата година, докато работи върху проект, свързан с ромите. Казва, че човек полита тогава, когато прави това, което обича.

Наката е човек с вяра - в много неща. В това, че всичко се случва с причина и ако имаш цел, трябва да я гониш докрай. В това, че Вселената помага само, ако ти поискаш. И в това, че нещата винаги се нареждат по най-добрия начин. Решава да замине за Азия, за да избяга от рутината. Но за малко - засега от България не би си отишъл, въпреки че у нас е трудно да си изкарваш прехраната с това, което обичаш. На него обаче му се получава - сигурни сме, че си чувал за изложбата му Между Нирвана и Самсара. Мечтае да се върне в Тайланд и по-точно в северната част при будистките храмове. Иска да посети базовия лагер на Еверест на 5550 м. надморска височина. От всички седем континента има само три, на които не е стъпвал - Латинска Америка, Австралия и Антарктида. А, да - не е бил и в Космоса. Но да ти кажем честно - не се съмняваме, че и там ще отиде.

Кой си ти?
Аз съм Наката.

Знаем, знаем, само проверяваме. Разкажи ни как така реши да заминеш за Азия?
Миналото лято от една организация ми предложиха да отида в Непал - аз дори не знаех къде точно се намира. Не можех да си оставя работата, нито да си го позволя финансово и им отказах. След време обаче си дадох сметка, че това, с което се занимавах тогава, ме натоварва психически и си казах - заминавам, ще рискувам, пък каквото има да става - ще стане.

Там си бил доброволец. С какво се занимаваше?
Доброволчеството винаги ми е било малко мътна работа - някак фанатично е, сякаш хората го правят едва ли не за някава спиритуалност, за да пречистят. За мен доброволчеството е да работиш в различна среда. Аз не знаех какво точно ще правя там. Знаех само, че имам два варианта - да преподавам английски на будистки монаси или да правя хартия от слонска тор в парка Читуан. И си казах - ще е яко да направя и двете. Кога пак ще ти се случи такова нещо? Непал е на майната си, супер далеч е, не знаеш кога пак ще отидеш.

Кое беше най-голямото предизвикателство пред теб?
Имах много предизвикателства. Първо, отиваш на някакво място със съвсем различна култура и не знаеш как ще се впишеш. Смятам, че съм доста адаптивен човек, защото много съм пътувал и горе-долу знам как стоят нещата, но общо взето си е шокиращо. Второ - трябваше да работя с деца, около 14-15-годишни. Бяха много послушни и дисциплинирани, но май не се справях много добре с това да ги забавлявам. Ето това за мен беше голямо предизвикателство. И другото е как ще се промениш - ти и представите ти за света.

Какво има там, което го няма тук?
Първото нещо е щастието. Ние си купуваме неща и мислим, че сме щастливи. Поддържаме взаимоотношения, които не е много ясно какви са. Приятелите ни не са приятели, гаджето не е винаги до нас, семейството понякога изобщо не се интересува. Това е масово. Аз съм благодарен - имам прекрасни приятели, семейството ми е страхотно. Но като цяло, основно в западния свят, има голям проблем с комуникацията. Не говорим на един език, не се разбираме, затваряме се, общуваме твърде много онлайн. А там хората са много щастливи. Според мен те не разбират какво нямат.

Другото нещо е лекотата. Там има голяма глъчка, динамика, шум, мърсотия, но не можеш да си представиш колко спокойни са хората. Не им пука дали днес ще продадат два домата или нищо. Дори уличните кучета са дзен. Тази лекота ни липсва тук, тоя айляк.

А имаме ли ние нещо повече от тях?
Да, имаме възможности и право на избор, но не го виждаме. Ние сме като коне с капаци и не сме видели две и двеста. Ама наистина. Постоянно мислим какво нямаме. Нещо, което осъзнах в Азия е, че нас българите толкова много ни е страх... Страх ни е, че ще си загубим работата, че няма да имаме какво да ядем или къде да спим, че ще ни скъсат в университета... Трябва да имаме малко повече вяра, че нещата ще се наредят. Рискът е необходимост, защото иначе ставаме нещо като кукли, като роботи. Трябва повече да рискуваме. Да, ще се прецакаме много пъти, обаче това не значи, че трябва да спрем.

Как реши да направиш изложбата Между Нирвана и Самсара?
Стана много случайно. В Непал има много неща, които си заслужават да бъдат заснети. Първоначално реших да си направя фотоблог, където да разказвам истории и да качвам снимки - и дотам. На втория месец един приятел ми каза - защо не вземеш да направиш изложба. Аз никога не бях правил такова нещо. Нали знаеш децата защо ги е страх от тъмното - защото не знаят какво има там. Но се появиха точните хора в точното време, които се изкефиха и ми помогнаха. Всеки път като отивах, си тръгвах разтреперан, защото не знаех какво ще стане накрая. И като ми казаха - правим го - и вече беше факт. Много съм им благодарен, че повярваха в мен.

Не те ли беше страх да снимаш в Непал - там, доколкото сме чували, доста се краде?
Ох, много се чудя. Заминах с лаптоп и фотоапарат. Върнах се и с двете, но без два телефона, швейцарско ножче и шофьорска книжка. Много неща ми откраднаха, но знаеш ли - мисля, че се случи, защото много ме е грижа за материалното. Там трябваше да приема идеята, че ако затрия всичко, което имам, пак ще бъда добре.

И прие ли я?
Да, вече не ми дреме изобщо.

От бедност ли го правят?
Не знам и аз защо го правят. Казват, че е от бедност. Лакоми са към туристите. На тях е трудно да им обясниш, че като си от Европа пак може да си беден. Но пък те знаят Англия, Франция, Австралия, САЩ и Канада. Западните туристи там не си пестят средствата - наемат си гидове за луди пари. А ние се справихме сами дори на преход от 4130 м. към Базовия лагер на Анапурна. Това е едно от най-прекрасните неща, които съм правил през живота си. Озоваваш се сред 7-8 хилядници под едно нощно небе с толкова звезди, колкото никога не съм виждал.

Къде другаде си обикалял по света?
Бил съм във Виена, в Щатите, след това бях по Еразъм в Словения, където направих първите си по-хубави снимки. Тогава успях да отскоча до Хърватска, Италия, Австрия, Чехия и Унгария. После бях на обучение в Прага. В Азия посетих Непал, Индия, Тайланд и Малайзия, а скоро се върнах от Африка. А, бил съм и в Торино покрай студентската телевизия Алма Матер. Именно там започнах да снимам видео - съвсем случайно. Операторът ни се разболя от шарка и нямаше кой да го замести. Така направихме 2-3 предавания.

Я кажи накрая - докато сме те хванали, кога ще ни сготвиш нещо индийско?
Индийската храна е страхотна. Готвят къри с нахут, соево сирене, грах и много зеленчуци. Аз си купих индийски подправки, които нямат нищо общо с тези у нас и ще се радвам да ви сготвя някой път.

Наката ще участва във фестивала Sofia Biting Docs 2014, между 2 и 9 октомври,
с филма си Името ми е протест

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова