Атилио Бруцоне от порт-роял

Като слушаш музиката на порт-роял, си представяш космически кораб, който бавно се отдалечава от Земята, за да не се върне никога повече. Но като погледнеш от какво се вдъхновяват, ти хвръква ленинският каскет: история на комунизма, Туполев, президента Путин и всички източноевропейски столици. Е, падат си малко мечтатели и във фейсбука си разправят, че обичат да гледат Дунава (нощем), да се губят в чешките гори (пак нощем) и чак тогава идват мадамите (вероятно нощем).

Петимата италианци от Генуа дебютираха с албума Flares през 2005-а за почетния лейбъл Resonant Recordings и до 2008-а изплюха за него още един плюс компилацията Flared Up с ремикси от изпълнители като Улрих Шнаус, Стафран Хокан, Дайълект и Теливайз. Миналата година отпразнуваха десетилетие, откакто са заедно, а по случая издадоха 3-часовия 2000-2010: The Golden Age of Consumerism (2011). В него има две нови парчета, тези от EP-тата Kraken и Honvеd, редки тракове от двойни сингли и компилации плюс техните собствени ремикси на бандите Лейдитрон, Феликс Да Хаускет и Биткръш.

Събуждам се с желанието да напълня деня със смислени неща.
Не мърдам от вкъщи, без да се облека подходящо.

Никога не закъснявам за важни събития.
Умирам от срам, когато чувствам, че си пропилявам живота. За щастие, не се случва често.

Все си повтарям да бачкам, а не да говоря празни приказки.
В идеалната вечер винаги се случва нещо неочаквано.

Никога не танцувам, защото ме е страх!
Падам си по философия и музика.

Беше велико, когато издадохме дебютния си албум Flares.
Влизам в огъня заради книгите ми.

Дойде ми до гуша да ми идва до гуша.
Под леглото ми има малка маса от Икеа.

Скачам на бой за идеите ми. Но не с юмруци - предпочитам да споря.
И споря с всеки лъжец и глупак.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах сериала The Shield, който беше много по-добър от моите песимистични очаквания.
Най-големият актьор за мен е Робърт де Ниро от времето, когато играеше сериозни роли. Също така Харви Кайтел, Малкълм Макдауъл, Райън О`Нийл и Бруно С..
Харесвам режисьори като Стенли Кубрик, Мартин Скорсезе, Серджо Леоне, Дейвид Кроненбърг, Михаел Ханеке и още много.
Много се смях на Законът на Картър и Bad Santa с Били Боб Торнтън. Смешното е, че първият филм е драма, но ужасната роля на Силвестър Сталоун го прави истинска комедия.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам електроника и амбиънт.
Никога няма да ми омръзнат тъжните мелодии.
Нямам любими групи, защото аз самият съм в банда и отвътре музиката изглежда много по-различно.
Най-добрите концерти, на които съм бил, бяха тези на Могуай в Торино през 1999-а, Араб Страп в Лондон през 2000-та и Кемикъл Брадърс в Имола през същата година.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Диалектика на просвещението на Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно.
Сега чета Философия на новата музика на Теодор Адорно и Естетика на Хегел.
Най-добре пишат Достоевски, Леопарди, Пирандело, Кафка и Пруст.

ТЕАТЪРЪТ
Винаги ме впечатляват пиесите на Пирандело, Брехт и Бекет.

ИЗЛОЖБИТЕ
Любимият ми художник е Едвард Мунк.

Порт-роял бяха тук на 9 юни (събота) за тазгодишния Mellow Music Festival