Азам Али

For English, please scroll down.

Азам Али е родена в Техеран, Иран през 1970. Като тийнейджърка обаче се пренася в Лос Анжелис с майка си и, колкото и да звучи странно, там се запознава с древния персийски музикален инструмент сантур. Това събужда вродената й любов към музиката и тя открива силата на гласа си. Използвайки го като най-мощния си инструмент, през годините тя изследва музикалните дебрите на родината си, древната персийска и индийска музика, чете и вплита поезията на средновековните арабски мистици и суфисти и не спира да черпи влияния от музиката по цял свят, включително и българския фолклор. Със сегашната й група Niyaz, в която свири със съпруга си Лога Рамин ще посети и за пръв път България - нейна отколешна мечта, а ние бързаме да те срещнем с Азам Али броени дни преди концерта й в Sofia Live Club на 29 октомври.

Мислех си да стана писател.
И станах певица и композитор.

Заобиколена съм от хора, които правят света по-добро и поносимо място.
Добрият екип е важен, защото нищо велико не е постигнато без добър екип.
Грешките са необходими за израстването на човека.

Вкъщи ме смятат за игриво дете, скрито в тялото на възрастен.
Сред приятели минавам за много чувствителна личност.
По душа съм безстрашен воин.

Никога не работя с егоисти и без червено вино.
Блокирам, когато се опитвам да творя насила.
Идеите идват, когато най-малко ги очаквам.

Niyaz/ Фотография Przemysław Wollenszleger

Niyaz е откровена автобиография на имигранти.
Съчетаването на средновековна суфи поезия с музиката на XXI век е съвсем естествен процес за мен.
Свиренето в група със съпруга ми е истинска благословия.

Когато посещавам нова за мен страна за първи път, винаги първо научавам няколко думи на местния език, за да засвидетелствам уважение към хората и традициите ми. А в случая с България е нещо много, много голямо за мен.
Идването ми в София е сбъдната отдавнашна мечта. Не е тайна вдъхновението ми от българската музика - често пея български фолклорни песни.

Пеенето на сцена, сравнено с това в студиото е като споделянето на най-личните ми и интимни чувства насаме или с публика.
Успехът е възможността да правиш това, което обичаш всеки ден, дори това да означава да се бориш за него.

Най-обичам да пиша музика.
Забелязала съм, че животът се движи по спирала и винаги ни връща в дадена позиция, само че на различно ниво.

Никога не знам кога ще си променя мнението.
Току-що разбрах, че всъщност харесвам целина.

Ще ми се аз да съм измислила коприната.
Или поне да бях казала по-малко неща на хората, които не са били мили с мен в миналото.

Концертът на Азам Али с Niyaz е на 29 октомври в Sofia Live Club
Билети по 40 лева от Eventim и на входа на клуба

Текст Ивайло Александров

Azam Ali was born in Tehran, Iran in 1970. As a teenager she moved to Los Angeles with her mother and there she met the ancient Persian musical instrument santour. This awakes her innate love for music and she discovers the magic of her voice. Using it as her most powerful tool, over the years she explores the musical depths of her homeland, the ancient Persian and Mediterranean music, reading the poetry of medieval Sufi mystics and continues to draw influences from music around the world, including Bulgarian folklore. With her current band Niyaz, where she plays with her husband Loga Ramin Torkian. Now she will visit Bulgaria for the first time - her long-held dream, and we hurry to encounter you with Azam Ali just a few days before her concert in Sofia Live Club on October 29.

I wanted to be a writer.
But I became a singer and composer.

I’m surrounded by people, who make the world a kinder and more bearable place to be.
A good crew is important because nothing great is ever achieved without a great team.

Mistakes are necessary for growth.
At home they see me as a playful child trapped in an adult body.
My friends consider me a very sensitive person.
Actually, deep inside, I’m a fearless warrior.

I never work with egotistical people and never without red wine.
I get a mental block when I’m forcing myself to create.
Ideas come to me when  I least expect them to.

Niyaz/ Photogrpahy Przemysław Wollenszleger

Niyaz is an honest autobiography of immigrants.
Combining medieval Sufi poetry with music of XXI century is very natural to me.
Working in a band with my husband is a true blessing.

When visiting a country for the first time, I  learn at least a few words of their language to show respect. And coming to Bulgaria is very special for me.
Coming to Sofia for me is a dream come true.

Being on stage compared to being in studio is like sharing my most private self with the public.
Success is being able to do what you love every day even if you struggle to do it.

The thing I love most is writing music.
I’ve noticed that life happens in patterns of a spiral always bringing us back to the same point, just on a different level.

I never know when I will change my mind.
I just found out that I actually like celery.

I wish I’d invented velvet.
Or at least I wish I had said less to those who were unkind to me in the past.

Text Ivaylo Alexandrov