Бай Ганьо е жив

Бай Ганьо е може би най-известният български литературен герой. Но въпреки че Алеко Константинов ни запознава с него преди около 160 години, той все още е жив. И дори нещо повече – не е сред нас само посредством aлековите книги, ами той действително си е навсякъде. Можем да го забележим в магазина, в офиса, на съседната маса в някое заведение или пък дори да минава покрай паметника на неговия създател в началото на Витошка. Без значение къде, факт е, че той никога не остава незабелязан.

Това е така, защото въпреки че в повечето случаи българинът успява да го маскира доста добре, види ли Ганьо подходящ момент да си покаже магариите – никога не пропуска. А сега нека видим как минава един ден на съвременния мутирал Бай Ганьо.

Сутрин се събужда с нежелание, защото трябва да ходи на работа, а не обича да изкарва пари по трудния начин. Бай Ганьо предпочита да търка билетчета и затова винаги има едно под ръка в кухнята, за да може докато пие кафето си и ако случайно спечели да може да реагира на време и да напусне работа. Но в повечето случаи той така и не успява да удари дори и 5 лева, въпреки че се е надявал с цялото си сърце и за поредна злочеста сутрин се отправя към работното си място. Качва се на колата си и излиза на пътя, където мигновено се превръща в арабин в пустиня. Специалитетът му пък е да псува всички и да бибитка все едно е на сватба, защото все пак щом той е седнал зад волана всички останали автоматично трябва да се съобразяват с него. Щом стане време за паркиране, Ганьо грам не обича да се съобразява с надписите на гаражите и когато види, че има написано нещо по тях предпочита да се престори на неспособен да чете на български. В случай пък, че конфликтът се задълбочи той никога няма да падне по гръб, ами ще даде акъл на човека отсреща защо не е написал „Спирането забранено“ по по-отчетлив начин.На работното му място цял ден се прави, че върши нещо, а всъщност през цялото време прави всичко друго, но не и нещата, които би трябвало. Единствената мисъл, въртяща се в главата му е в коя кръчма да отиде и къде да купонясва вечерта, а обедната почивка е своеобразно бягство от затвора. Най- често докато тя трае, Бай Ганьо отива да хапне в близкия мол. Той мрази да си вдига таблата, след като се е нахранил или да се връща да вземе боклука си, когато не е успял да уцели кошчето от 5 метра разстояние. И не че е невъзпитан, той просто е на мнение, че не е редно да върши работата на чистачките, защото видиш ли може да им вземе хляба. Затова той ги удостоява с честта да чистят след него - истински джентълмен. В края на деня вече е толкова уморен, че на Ганьо не му остава нищо друго освен да се прибере и да се размаже на дивана. Той обстойно преглежда всички канали и никога не забравя да гледа и новините като винаги изразява компетентно мнение по всеки въпрос – започвайки от политиката и завършвайки със спорта. Когато си легне Бай Ганьо рядко има време за книга, защото той така или иначе всичко си знае и няма какво да научи от хора, които отдавна не са между живите. А пък съвременните автори също не ги уважава, защото те и без това няма с какво ново да го просветлят. Докато спи Ганьо сънува как кара последен модел Mercedes и хвърля салфетки в дискотеката, докато пие от шампанско, което ще го доведе до положението да яде ориз до края на месеца, а всичко това е документирано с телефона му, който е последен модел Iphone, въпреки че той самия живее в панелка, откакто се помни.

И той наистина сънува всичко това и се чувства чудесно в съня си, но най-страшното не е ценностната му система, ами факта, че в събота вечер Бай ти Ганя наистина ще го направи.

Аз съм българче, обичам...

Eй, т‘ва българите сме страшно племе!

Ние българите не заслужаваме добри новини