Бай Ганьо на море

Август е. Най-топлият месец от годината. Събота. Отиваш на плаж в Гърция, копнеещ за почивка, пълен релакс и миризмата на солената вода. А всъщност какво? Получаваш бонус – миризмата на луканки, сирене, кашкавал, домати и хляб върху вестник на Кауфланд от новонастанилия се Бай Ганьо и неговата „скромна “ Бай Ганьовка. Веднага разбираш, че това са наши хора, българи. Тактично разголили пищните си тела, разгъват цялата софра и хапват като за последно. Как да не се възхитиш на българската скромност и чревоугодничество?

Българите имаме лоша репутация на Балканите, заради срама, който нашите сънародници и другите народи берат, когато бъдат близо до нас. Просто е – липса на тактичност. И чувство за наяждане. Но явно соленият въздух ни действа по този начин.

Оглеждаш се наоколо. Деца тичат и си играят с пясъка, жени се пекат, мъже пият бират и си говорят за вчерашния мач, приятна музика от заведенията се носи по плажа, прелитат чайки, слънцето е толкова приятно. Погледът ти отново се спира в хората до теб. Носът ти също. Извадиха и кюфтетата. Викове, крясъци и висок смях огласят плажа и заглушават хубавата музика. Идилията е нарушена. Имаш чувството, че си на събор в някое Родопско село. Филии се меткат от ръка в ръка, мирише на чесън, доматен сок тече по вестника и по масите. Само хоро няма.

Донася се меню. Бай Ганьо вика сервитьора и казва нещо за майка му и за високите цени „2,50 евро за фрапе, пу, мамка ви“. Любезният служител му обяснява, че това е нормална цена, за да пиеш нещо и да ползваш шезлонг и чадър. След като вижда софрата се чувства неудобно и предлага още една маса, комплимент от заведението. Но нашият нищо не разбра от любезния български и отново го запсува. Масата дойде. С нея от някъде се появиха още консумативи. Още по-ароматни. А нашите хора си мляскат и си говорят за какво е било по Бай-Тошово време. Темата няма край. Храната също. Опитвам се да се абстрахирам от гадните звуци и да се изпека малко.

Става време и за тръгване. Най-накрая. Прибира се софрата. Да не се забрави нещо, това е най-важното. Преобличане ли? Оо, не мога да се разкарвам чак до другия край на плажа. Ще се преоблека тук. Целият плаж става свидетел на техните интимни части. Но няма проблем. Нали сме българи.

Ето какво разбират някои хора под демонстриране на българщина. Поклон или позор?

Автор: Илиана Симеонова