Беата Първулова

Какво Беата Първулова има да дава и взима от модата е въпрос, който наистина тепърва ще се изяснява. Миналия петък в ресторант Checkpoint Charly обаче тя успя да ни шашне точно седем пъти за една вечер с артистични обекти от малко по-друго естество. Всичките бяха за ядене, изглеждаха убийствено и бяха вдъхновени от любимите й софийски места. Националната галерия за чуждестранно изкуство например беше изобразена като свинско, пълнено със сушени плодове и водка Absolut Kurant, и поднесено върху чили ризото с чипс от цвекло и рукола. Кулинарният маршрут Eat Sofia на Беата премина в същия дух още през Графа, Камбаните, Женския пазар, ул. „Битоля", тунела в Младост 4 и дори една пейка.

Пропуснахме само да отбележим, че два месеца преди споменатата вечеря, Беата представлява чудесен, но все пак пълен аматьор в кухнята. После изведнъж се оказва героиня в приключението ABSOLUT - Transform Today, което слага зад гърба й един Джун Йошида за кураж и я хвърля в дълбокото. Защото точно там се случват най-интересните срещи със себе си и животът е най-вкусен. Беата изплува, както вече усещаш, повече от забележително.

Може да опиташ част от Eat Sofia в Checkpoint Charly до 15 декември. В това време Беата ще бъде на доста по-слънчева вълна, защото, освен със собствената си колекция пролет/лято 2014, си играе и с дизайн за калъфи на ето тези небезизвестни тъмни очила.

Събуждам се с алармата на телефона. Когато напуснах работата си в Лондон, първото ми условие беше, че ставам в осем. Забелязала съм, че иначе хората лека-полека изпадат в навика да лягат късно и да стават късно. Губиш целия ден. Аз реших просто да си запазя режима. Пък и винаги съм обичала да ставам рано.

Обикновено съм вкъщи. Сега си направих едната стая на студио и майка ми сериозно се притесни: „Ти съвсем ще се затвориш, трябва да си намериш хора, с които да работиш..." Пък на мен ми е тоооолкова хубаво да съм сама със себе си.
Най ми е приятно да си седна на бюрото, опъвам си краката и съм си шеф. Всичко наоколо ми е подредено, много държа. Ако не е, няма как да работиш, това съм научила. При Едълайн Лий даже това ми беше най-голямата борба - да подреждам.

Модата за мен е връзката между всичко, което обичам - изкуство, музика, пътуване, кино. Както актьорите казват, че в тяхната професия може да бъдеш различни хора, така, мисля, е и с дизайнерите.
Падам си по изчистени скандинавски линии, контрасти във формите и материите - например кожа и шифон.

Силата ми е в конструкцията. Винаги са ми доста конструирани моделите и се притеснявам, че в България няма кой да ги хареса. Освен това аз самата обичам да нося по-мъжки тип дрехи и сега, като си правя колекцията, се старая да вкарам лека романтика, пепел от рози, по-нежни, деликатни цветове.

Фетишистка съм на тема шевове. Ужасно е важно всичко да бъде равно.
На бал с маски бих отишла като момиченцето от Семейство Адамс - с кукличката и плитките.

Не се разделям с пръстена на баба. Преди няколко години осъзнах, че не нося никакви бижута и реших, че трябва да съм малко по-женствена. Тогава си го сложих и всъщност не съм го сваляла. Просто ми напомня на нея.
Обичам да минавам през една градинка в Лозенец. Там е като Нарния, влизаш и си извън София. Толкова е магическо. Иначе май се води кучешка градинка.

Все си повтарям, че ще става по-добре нататък.
По принцип съм страшен късметлия. Ето, прибирам се в България, мисля си, хубаво, ще започна да правя нещо сама, имам идея, способна съм да положа нереалното усилие, което се иска, обаче никой не ме познава, как ще си намеря клиенти... И три седмици по-късно срещам приятел, който работи за кампанията на Absolut и ми казва, че търсят точно такива като мен.
Приех го като знак, че решението ми да напусна Едълайн Лий, което ми костваше ужасна вътрешна борба, е било правилно.

Никой не подозира за мен, че обичам да си подарявам сама подаръци на рождените дни, ама специални. На единия си направих татуировка, после си продупчих ухото, за 24-ия планирам да скоча с парашут.
Идеалната вечер е навън с приятели. На море в Созопол би било уникално.

Под леглото ми може да се намери някой позабравен чорап, но изключително рядко. Даже сега се притесних, че се беше насъбрал прах и ако бяхте решили да ме снимате у дома, просто си представих как се връщам в 21:30 от италиански и почвам да чистя (смее се).

До гуша ми дойде от несъобразителността на хората, направо ме побърква. Особено на съседите ми.
Скачам на бой, когато... А! Наскоро точно обяснявах на някого как никога не съм се била и как имам лека мечта да се сбия...

Не заспивам без книга. Преди бяха сериалите, но те са толкова зомбиращи, не може да се изключиш никога. Пък и, както ви казах, откакто се прибрах, съм на „режим" (смее се) и съм си обещала да чета книги.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Психо. Преди две-три години си купих сет с филми на Хичкок и сега реших пак да ги гледам. Старото кино е толкова красиво... 
Най-големият режисьор за мен е Хичкок. Или Уди Алън, с това неговото леко психопатско присъствие.
Любимият ми актьор е Джеймс Франко. И в него има нещо странно. 
Много се смея на New Girl със Зоуи Дешанел - сериал за три момчета и едно момиче, които живеят заедно. Има доста дебилни моменти, ама готини.  
Планирам да гледам филма за Лех Валенса на Киномания - полското предложение за Оскарите.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам инди рок, но обичам и английски поп, ама не комерсиален.
Никога няма да ми омръзнат Arctic Monkeys. 
Последното ми откритие е Давид Подшиадло, който спечели полския X Factor. Предполагам, че се води поп, но има някакъв английски нюанс. Доста е готин.
Концертът, който няма да забравя, е Arctic Monkeys на Heineken Open‘er Festival в Гданск. От две години ходя на този фестивал и догодина пак, даже си търся компания за каравана. 
В София искам да дойде Бен Хауърд.

КНИГИТЕ
Обичам да препрочитам Кратка история на почти всичко на Бил Брайсън.
В момента чета три книги едновременно. Едната е The Psychopath Test, от която тръгна идеята за дебютната ми колекция. Написана е от Джон Ронсън, английски журналист, когото страшно харесвам. Всичките му книги са реални истории, обаче са толкова измислени, че не може да си представиш, че всъщност са истина. Тази е за психопати. Чета също книгата на една блогърка - Man Repeller, която и аз не знам защо си поръчах, малко е cheesy. И една полска за евреите. 
Много ми говорят за И всичко стана луна на Георги Господинов. Сестра ми, която живее в Гданск, и купува тонове български книги, беше въодушевена.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно ме впечатли A Bigger Splash в Tate Modern в Лондон. Участваха художници и артисти, които правят пърформанси и всякакви такива странни неща. Беше суперготино, даже два пъти ходих. 
Вълнувам се от модерно изкуство, въпреки че много харесвам и импресионисти. Като цяло обичам да ходя по музеи, това е от баща ми. Като бях малка, непрекъснато ни водеше със сестра ми по изложби, а аз само мрънках и се оплаквах. С времето осъзнавам, че все повече заприличвам на него.
Интересни са ми артисти като Марина Абрамович. Гледах скоро документалния филм за изложбата й в MoMA - The Artist is Present, в която тя показва цялото си творчество. И направи едно много впечатляващо нещо там, като седеше на стол и гледаше хората в очите. Беше феноменално за мен. 
Любимите ми художници са Полък и Сезан. И двамата са иноватори. Правят революция в изкуството.
На стената вкъщи искам да си окача Ontological Picture на Кийт Ковънтри.

Може да пробваш от Eat Sofia на Беата Първулова в Checkpoint Charly на ул. „Иван Вазов" 12 до 15 декември. Ето тук пък Absolutпредизвикват всички кулинарни магьосници и по-обикновени любители готвачи да измислят и качват свои рецепти, вдъхновени от софийски места. Картата започва да се пълни от понеделник (25 ноември)

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев