Белий Ден

Няма как да сбъркаш работата му - фотографии, минали през ударна доза ретуш и специални ефекти и превърнали се в сюрреалистични картини с ярко присъствие. Пред обектива му с желание позира почти всеки популярен човек в родната му Русия - от политици, през журналисти, модели, актьори и творци. Едновременно звезда и бунтар, той признава, че любимите му модели са нестандартните и често работи с агенции за модели с големи размери, а изложбите му винаги съчетават визуалното с интересни взаимодействия с публиката.

Белий Ден е член на Асоциацията на професионални фотографи и Асоциацията на рекламните фотографи в Русия. Всяка година получава десетки награди в международни конкурси, но често е и от страната на оценяващите - жури е на Moscow International Foto Awards (MIFA) и Tokio International Foto Awards (TIFA). В София го хващаме на VIPA 2016 - онлайн конкурс, организиран от българския конкурсен хъб Voubs.com.

Докато чакаме началото на събитието, вади телефона си и ни показва картина на една монахиня и две мюсюлманки, представени в доста провокативен, отявлено еротичен контекст. „Това е картина от последния ми проект, който ще бъде готов след две-три години. Казва се "Ера на вандализма“. Освен фотографии и картини, той се включва и скулптури, както и интеракция с публиката - всеки присъстващ ще бъде част от проекта.“

Как по-точно?
В природата на всеки един човек е заложен инстинктът за разрушение. И именно тези инстинкти бих искал да отприщя аз. По време на изложбата всеки един зрител ще може да извърши някакъв своеобразен акт на вандализъм, да пусне на свобода заложеното у него дълбоко желание и по този начин да изразходва натрупаните негативни емоции. Разбира се, процесът ще е контролиран, а условията - безопасни.

Доста интригуващо. А какъв по-точно е мотивът за религиозното в този „вандалски“ проект?
Проектът събира у себе си много теми, свързани с вандализма и една част е посветена на религиите, защото още от незапомнени времена те са тясно свързани с разрушението и с войните - Кръстоносните походи, религиозните битки, гоненията на вещици, дори насилственото налагане на една или друга религия. От друга стана, в момента религиозните конфликти в Близкия Изток са актуален проблем и то на глобално ниво, затова нямаше как да не засегна тази тема.

А показват ли тези образи твоето лично отношение към религиите?
Аз никога не изразявам своето лично отношение в процеса на създаване на една или друга картина. Всъщност, всеки възприема образа по различен начин - някой ще види добро, чистота и позитивизъм, друг ще съзре нещо лошо, потайно и лицемерно. Всичко зависи от това какъв е вътрешният свят на самия зрител, както и моментното му състояние.

Може би това изпреварва следващия ни въпрос, който се отнасяше до по-тъмните, готически настроения в някои от творбите ти, но явно това е рефлекция на нашата собствена душевност, хаха!
Не се тревожете! Аз по принцип харесвам тъмните нюанси и това създава впечатление за влечение към готик стилистиката. Това обаче е случайно явление -не съм го целил умишлено. Така или иначе се радвам, че хората съотнасят картините ми към готик стила -той е доста популярен и един от основополагащите за изкуството изобщо. Но това наистина е само част от нещата, които правя. Имам цяла поредица от картини, които са създадени изцяло в бели нюанси - ето, например тези образи тук.

Показва ни абстрактен, сюрреалистичен, „млечен“ образ:

Всъщност, фотография ли лежи в основата на всички тези картини?
Винаги използвам снимки като основа на изкуството, което правя. Това например е силует на мъж, боядисан в бяла боля, който държи манекен. Впоследствие образът бива ретуширан и видоизменен.

Нека превъртим лентата назад -как изобщо започна да снимаш?
Запалих се по фотографията още преди 14 години. По това време работих като редактор в едно списание и честно казано, снимките, които ми подаваха за публикация искрено ме възмущаваха. Моите приятели бяха наясно с отношението ми и ми подариха фотоапарат, с който сам да правя нещата, по начин, по който ми харесва. Така започнах да снимам, защото за мен е много важно една фотография да носи определено послание, да има история, която да разкаже.

Това ли прави една фотография наистина добра?
Най-добрата фотография за мен е онази, която поражда емоции у наблюдаващия. Техническото съвършенство не е толкова важно. Но, ако има дори един-единствен човек, който да се трогне от образа, който вижда, то тогава тя е наистина съвършена.

Каква в такъв случай е ролята на самия модел?
Когато в една фотография или картина участва модел, той неминуемо се превръща в съавтор на творбата. Интересен парадокс е, че когато зрителите видят дадена фотография и тя не им хареса, то те автоматично ще обвинят фотографа в непрофесионализъм, обаче, ако снимката им хареса, те веднага ще кажат, че моделът е прекрасен. Затова взаимодействието между фотографа и модела е много важно -двете неща са доста свързани.

Снимал си редица популярни личности -има ли модел, който наистина е останал в съзнанието ти като перфектния?
С много модели съм правил наистина невероятни фотосесии. Сещам се обаче за една грузинска певица, която живее в Русия -Тамара Гвердцители. Когато правихме фотосесия й аз бях наистина изумен от нейната женственост, грация, достойнство. Тя е истинска кралица и дори месец след срещата ми все още бях под въздействието на емоцията, която тя провокира у мен.

Как премина от чистата, класическа фотография към т.нар. художествена?
При мен двете неща се случиха почти веднага и отначало това беше проблем, защото колегите ми твърдяха, че в снимките ми има прекомерно много обработка и не са истинни. Художниците пък ме обвиняваха, че в изображенията има прекалено много фотография и те не могат да се нарекат картини. Впоследствие обаче, съчетанието от тези две неща се превърна в хит и резултатът е налице.

Пътувал си и все още пътуваш по цял свят. Кое е мястото, което най-много те е впечатлило?
Сега ще кажете, че преувеличавам, но България за мен се превърна в дестинация номер едно, защото открих много общи черти между нея и Русия и това ме кара да се чувствам като у дома си. В София наистина е пълно с препратки към Русия -Руската църква, имена на улици... -след като открих всичко това наистина ми стана много приятно. Пък и културата на двата народа е много близка. Специално искам да отбележа и достойнствата на българската кухня -наистина е много вкусна!

Всички това казват. А нощният живот в София как ти се струва, защото обикновено след кухнята, чужденците нареждат купона с главно К в топ приоритетите на града?
Ох, може би ще ви разочаровам, защото не съм нощна птица. Дори и в Русия не излизам много и винаги казвам „Ако излизах непрестанно, кой щеше да прави картини и фотографии?“. За мен, когато пътувам, интересни са кухнята и историята на местата, които посещавам. Когато почивам пък или спя или чета книги за театър или други направления на изкуството. Другото нещо, което много ме зарежда е природата. В Москва живея до прекрасен парк и често ходя на разходки там.

През последните 10-15 години дигиталното изкуство става все по-популярно -мислиш ли, че това ново, модерно течение може да измести класическите художествени произведения или за всички има място под слънцето?
Живеем в епоха, в която населението на Земята се увеличава всеки ден с много прогресивни темпове и се появяват все повече хора, които имат нужда да се себеизразят с помощта на изкуството -независимо дали става въпрос за класическо, авангардно или дигитално. Затова смятам, че всички направления ще продължат да съществуват и да се развиват и това е може би най-хубавото нещо на времето, в което живеем.

 Текст Мартина Панайотова / Фотография Белий Ден