Белият дук замина за черната звезда

"Усещането е, че се е сдухал терминално", каза преди няколко дни Владимир Константинов-Чоки - един от по-големите и начетени музикални и лайфстайл журналисти у нас, докато си говорихме за последните клипове на Дейвид Боуи от излезлия миналия петък 25-и негов албум Blackstar. "Дано не си прав", помислих си аз и се сетих за този ни разговор тази сутрин, когато се събудих и разбрах, че Боуи е починал вчера - два дни след 69-ия си рожден ден.

Доста е объркващо, когато си тръгне артист от толкова огромно значение за съвременната музика, поръсил със звездния си прах почти 50 години от музиката като изкуство. Изкуството обсъждахме преди няколко часа пък със София Зашева и си дадохме сметка, че там и само там можеш да търсиш отражението на Белия дук. Затова и излезе на прима виста стряскащата статия, че масово хората в Twitter питат "Кой е Дейвид Боуи". Точно думата "масово" обаче е ключето тук. Защото музиката на Боуи е всичко друго, но не и масов продукт. Затова и е проява на лош вкус възмущението към човешкото невежество. Никой няма нужда от излишна елитарност. Най-малко пък самият Боуи излъчва такава.

От 1967, когато излиза първият му едноименен албум, до последния си дъх, съвсем буквално, Дейвид Боуи е артист, персона, звезда със собствен блясък, хамелеон, дете от звездите. От първия си голям хит "Space Oddity" от втория му албум през 1969, до вечността той създаде плеяда образи - оригинален, автентичен, неподправен, винаги различен от останалите, защото самият той е различен - като човек и като артист. Блясъкът, с който Дейвид Боуи грее в музиката и на сцената е толкова силен, че ще свети още дълги години. Боуи е не просто персона, той е отвъд поза и роля. Един от онези редки хора, за които изкуството не е самоцел, а хляб, въздух и вода. Дейвид Боуи диша изкуство, всяко негово дихание е проявление, а всяка песен - завършен цикъл в съвършенството.

Не е случайно, че хиляди артисти, музиканти от различни поколения сочат Дейвид Боуи като вдъхновение. Не е и случайна колаборацията му през 1980 с друга ярка и незаменима звезда - Фреди Меркюри, с когото създават великолепната "Under Pressure". Или работата му с Иги Поп - великан от съвсем различно измерение сам по себе си. И това са само два малки примера от неизброимите музикални проекти на Боуи.

Последният албум на Дейвид Боуи Blackstar излезе на 8 януари, рожденият му ден. Два дни по-късно Боуи напусна планетата. Невъзможно е да не се сетиш за Леми Килмистър, който си тръгна преди две седмици, само 4 дни след рождения си ден. Явно големите си отиват така. Боуи остави последен подарък за феновете си. Дългогодишният му продуцент и приятел Тони Висконти твърди, че Дейвид Боуи подготвя Blackstar като сбогуване. От 18 месеца артистът се е борил с рак, знаел е, че краят е неизбежен. И до последно е работил той да бъде такъв, какъвто би подхождал на толкова бляскав живот. "Look up here, I'm in heaven. I've got scars, that can't be seen", пее той в началото на "Lazarus", а в края на видеото треперещият Боуи потъва в мрака на стар гардероб, затваряйки вратата след себе си. Съвсем метафорично. Днес, с още една затворена врата, светът наистина остава осезаемо по-беден. Благодарим за блясъка!

Текст Ивайло Александров

А ето какво е Дейвид Боуи според Насо Русков