Биляна Балева

Като малка с еднакъв плам Били се записвала на кръжоци по електротехника, поезия или театър. Като по-голяма, без изобщо да се чуди, се записала в специалност Библиотечно-информационни науки в Софийския и с огромно удоволствие я завършила, като мушнала в раницата и по малко социология, психология, философия и политология за обща култура. В деня, в който взела дипломата си, получила и телефонно обаждане от Център за изкуства Сорос.

Първата й работа в живота била да създаде библиотеката на Сорос център (като започне от купчина кашони с току-що закупени книги), а втората - да координира пак там превода на суперценна специализирана литература в областта на хуманитаристиката, свободата на словото и други не особено популярни у нас по онова време теми. Като изобщо не подозирала, че всичко това ще й се окаже не само приятно, но и ужасно полезно.

Към днешна дата, освен в своята фондация „Бюро култура", чийто първи проект е Let's Play Culture, Били е ангажирана и в офиса на Асоциация за развитие на София. Там координира и комуникира кипежа около кандидатурата ни за Европейска столица на културата 2019.

Всички професионални завои, които взимах, са били експеримент и проверяване на личните качества. В един момент имах прекрасна работа с хубава заплата (в IT компания - б. а.), която доброволно напуснах и създадох фондация „Бюро култура" и Let's Play Culture. Установих, че това е, което искам и мога да правя. В този смисъл, вярвам, че ще е дълго.

Усетих, че това е моето нещо, когато през 2010-а се включих в екипа на Арт Фест Водна Кула и помагах с писане на проекти и в организацията. И въпреки че го правех извънработно, не чувствах умора, даже напротив - даваше ми много енергия. За седмицата на самия фестивал си взех отпуска и беше абсолютен купон, цялата тази енергия, която се случи в общуването между артистите.

Целта, идеята и визията на Let's Play Culture е да развиваме културните политики, които липсват, а трябва да се случват. И това е сериозен проблем - има много хора с много идеи, обаче те не знаят как да намерят пари за тях. Такава информация просто липсва.

Искаме след пет години с нашата работа и нашата енергия да сме направили така, че повече млади хора, които имат интересни идеи в главата, да са по-ориентирани как да ги реализират - как да търсят финансиране, как да изграждат международни и местни партньорства, как да си организират работата.

Първото, което казвам на артистите или организациите, които консултирам, е, че шансът дали един проект ще спечели подкрепа е 50 на 50 - независимо от неговите качества, независимо колко добре е написан и т.н. Много фактори оказват влияние. Обаче човек е длъжен да опита.
Заставам зад проекти, които имат смисъл и значение не само за автора си. Това всъщност прави една идея важна - тя да има социален ефект.

Ако кандидатурата на София за 2019-а спечели, културата ще се озове във фокуса на хората, които вземат решения. Защото обикновено когато трябва да се правят бюджетни съкращения, първото перо е култура. Сега ще бъде обратното. Освен това идеята на иницитивата е всичко, което се случи, да има дълготраен ефект, а не да свърши на 31 декември 2019-а (смее се).

Аз вярвам, че младата сцена ще се оживи и ще се развие, защото инициативата стимулира междукултурния диалог. В момента по-малко български артисти взаимодействат с чуждестранни, защото нямат и подкрепа за мобилност. Например програмите за мобилност на Столична община и Национален фонд „Култура" покриват само самолетния билет, а той често се оказва недостатъчен, артистите не могат да покрият другите си разходи и се отказват дори от това.

Събуждам се с кафе, направено от любимия човек, и с мъркането на кучето ни Елада. Тя е голдън ритрийвър, вече е на пет и е суперготина. Осинових я по програмата за кучета водачи, от която тя отпадна. Справяше се много добре, страшно умна е и разбира всички команди, обаче се оказа, че е плашлива и се стряска от по-силни градски звуци. Както казаха, не става за куче водач, а за диванно куче (смее се).

Обикновено гледам да съм във форма.
Изпускам напрежението с разходка с Елада и колело. Пробвала съм най-различни начини, ама в крайна сметка няма по-добро от тези двата.
Идеалната вечер е вечерта, когато съм доволна от свършеното през деня.
Не казвам на никого, че вярвам в духове. В това, че съществуват и други същества освен хората.

Бих се записала на уроци по танци. Примерно на съвременен танц в Derida.
Ако имам два свободни часа, ще ги запълня с интериорен дизайн и нещоправене с ръце.
Беше велико, когато пускахме пистите на Бабин зъб по-миналата седмица. Анди (Андреан Нешев - б. а.) ме качи на ски преди три години и, смея да твърдя, се научих супербързо. И открих, че адреналинът е суперяко нещо.

Не участвах в протестите на Орлов мост, защото си мисля, че е по-важно да използвам енергията си за нещата, които правя. Вярвам, че с тях променям достатъчно. Иначе се вълнувам от събитията и ги следя.

Бях обаче на протестите през 1997-а, още от първия ден. Тогава бях на 17 и с много повече идеализъм и революционерски дух в главата. Вървяхме по улиците и от всички страни по-възрастните хора ни даваха кураж, носеха ни чай. По едно време бяха спрели транспорта до Студентски град и ние слизахме и се прибирахме пеша, на тумби, всеки ден. Беше силно. Някак си повярвахме, че може да променим нещата.

Разликата между мен тогава и сега е житейският опит, само това. Мисля, че съм също толкова наивна.
Майка ми често ми казва, че ме обича и че всичко ще бъде наред.

Дойде ми до гуша от хора с голямо его. С тях не се боря, игнорирам ги.
Все си повтарям, че животът е кратък и трябва да живееш смело.
Не си позволявам да се предавам.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Симфония на шума - шведски филм за едни барабанисти, които измисляха различни акции в града, за да привлекат вниманието на хората. Правеха музика от електричество, с комбайни... Друг хубав филм, който ми попадна наскоро, е Jesus Henry Christ.
По принцип гледам повече научно-популярни филми от всякакво естество.
Любимият ми режисьор е Уди Алън. Харесва ми нервността, която вкарва в героите си, и самоиронията им, въпреки че е трудно с еднаква сила да харесаш всяко негово творение. Харесвам и Вим Вендерс, заради човешките му истории. И Джим Джармуш - прави красиви филми.
Любимите ми актьори са Брус Уилис, защото винаги вкарва чувство за хумор в персонажите си (въпреки че не гледам всичките му „екшън" филми), и Джони Деп, който успява да изгради разнообразни образи. Никол Кидман и Кейт Уинслет според мен също са големи хамелеони и си подбират добре филмите.
Планирам да гледам Клетниците.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам нещо ново. Напоследък редовно прослушвам музиката в групата на Фалшименто.
Никога няма да ми омръзнат Ник Кейв и Radiohead.
Най-добрият концерт, на който съм била, e Radiohead на Sziget.
В София искам да дойдат Radiohead!

ТЕАТЪРЪТ
Последно бях на Азамен на Албена Баева.
Предпочитам по-експерименталния театър и повече танц, отколкото театър. Като цяло не ходя на драматичен театър.
Следя независими режисьори и артисти като Ида Даниел, Веско Димов.
Силно впечатление ми направи Леонид Йовчев, когото скоро видях за първи път в една постановка в the fridge - Пиеса за умиране.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно гледах YouTube канала на ZKM - Центъра за съвременно изкуство и медийни изкуства в Карлсруе.
Последната изложба с българско участие, която ми хареса, беше Ключалката на г-н Витгенщайн - групова изложба в Българския културен институт във Виена. Представяше работи на млади артисти, които живеят и творят в чужбина.
Интересни са ми артисти като Боряна Венциславова. Следя и Мудов какво прави.
Имах период, в който ходех и гледах всичко. Сега нямам толкова време и избирам само неща, които ме предизвикват с новаторството си.

КНИГИТЕ
Най-най-важните за мен книги са Майстора и Маргарита на Булгаков, Играта на стъклени перли на Хесе, Сто години самота на Маркес.
В момента чета Сенки по пътя на коприната на Колин Таброн, който изминава пътя на коприната в днешно време - тръгва от Китай и стига до Турция.
Най-добре пише Маркес.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев