Боби и Митко от Blek Pine

Срещнахме се с Боби и Митко преди година и половина в старата им домашна пивоварна във вилната зона на Горна Баня. Те предпочитат срещите им да са на техен терен. И ние съвсем доверчиво и наивно се навихме. След срещата остана снимка с близо 50 празни бирени бутилки, петна в паметта и 8-часов запис на диктофона - неслушаем, а след четвъртия час и неразбираем, преливащ от фъфления и възклицания. Затова година по-късно отново бяхме на гости на Blek Pine, но този път подготвени и медитирали за концентрация. Те пък извадиха чисто новата си Rauchbier with cocoa & blek pepper, който от тази седмица тръгва и по барове и магазини. И, естествено, пак ни подхлъзнаха. Като едновременно разказаха много за това, което се случва в главите и сърцата на най-продуктивните крафт-пивовари у нас. И, повярвайте ни, на такова интервю не сте били свидетели.

Съвсем наскоро празнувахте 1 година Blek Pine. Как се промени работата ви и бирата, която варите през тази една година - какво правехте преди и какво правите сега?
Димитър: Едни и същи глупости (смее се).
Божидар: Добре де, не са глупости. Хайде по-сериозно. Преди година стартирахме с две бири, до момента вече сме изкарали над 10 бири. Упрекват ни за това разнообразие, но на нас това ни е идеята - да правим различни бири за различни вкусове. Е, лятото спряхме стаута, но това беше заради нагласата на потребителите в България, които лятно време много по-рядко пият тъмна бира. Обаче се надяваме и това грешно схващане да се промени в следващите години.
Димитър: Не, ние ще го променим до края на 2017. През лятото догодина ще поддържаме постоянна наличност от тъмни бири за всички фенове на тези стилове.
Божидар: Винаги ще правим и сезонни бири, които допринасят за широката ни гама. Ето, сега е зима, няма как да направим прасковен ейл. Но пък дойде кокосовият стаут. А вече има и раух.

Май сте първите, които правят раух бира тук?
Божидар: То ние направихме и първия IPA, първия Amrican Pale Ale, първия Stout… абе, няма смисъл да ги изброяваме. А, да не забравяме и първата бира на българска метъл група - работата ни с Odd Crew. Направихме и колаборации с фестивали.
Правите и първата у нас колаборация с други крафт пивовари - бирата с печени сини сливи с Диво Пиво. Как се намерихте с тях?
Божидар: С тях се знаем отдавна - те ни помогнаха много с узаконяването на Blek Pine.
Тази селекция бири ли ще поддържате?
Димитър: Със сигурност ще правим сезонни бири според продуктите от всеки сезон. А флагманите ни ще си ги поддържаме целогодишно.
Божидар: Но всяка година ще променяме рецептите. Например тиквения ейл догодина вероятно няма да бъде с мед и канела. Биреното занаятчийство е необятна територия и не търпи застой.

Как открихте, че на този свят има и различни от масовите лагер бири?
Димитър: Както повечето хора на село, първо правихме вино и ракия. Но с времето ни се развиха вкусовите рецептори и понеже доста комбинирахме игрите на карти с бира, решихме да видим дали не можем да си направим и бира. Взехме доста да четем по темата и тогава видяхме за първи път термина "крафт бира". А тогава нямаше кой знае какво разнообразие от бири на пазара.
Божидар: Като се отворихме на по-готини бири, основно наши приятели, които пътуваха по чужбина, ни носеха подаръци.
Димитър: Вече като сравнихме опитаното, се усетихме, че ни е писнала обикновената бира и искаме по-често да пием бира, която има вкус. Пък и да затворим цикъла - вече бяхме правили вино и ракия, време беше да си сварим и бира.

И решихте, че можете да се справите?
Димитър: Е, то не става така - първо си седнахме на задниците и четохме бая неща.
Божидар: Намерихме учебници дори на български език - авторите на някои от тях са живи още и преподават в учебни заведения.
Имахте ли сгрешени рецепти и кофти варки?
Божидар: Съвсем отговорно заявявам - откакто си правим бирата, не сме имали една проблемна партида.
Как се намерихте двамата - бяхте ли приятели като малки?
Божидар: Не, даже исках да го бия всеки ден като бяхме малки. То и сега искам, ама бяга много бързо (смее се).
Димитър: Като бяхме тийнейджъри постоянно минавах с едно скутерче и го дразнех тоя келеш.

Съобразявате ли се с хора, течения и фактори, когато приготвяте бирата си?
Димитър: Съобразяваме се единствено с нас. Когато варим бира, гледаме първо на нас да ни харесва. А ако се хареса и на други хора - ами, супер - наздраве!
Има ли тайна в занаятчийското пивоварство?
Божидар: Виж сега, ние сме двама типа, които си правят бира и им се получава много добре. На нас това ни е работата и това искаме да правим. Най ми е добре аз да си варя, да слагам каквито искам съставки и да правя каквото на мен ми хрумне. Чувствам се добре да съм до ферментаторите с гумените ботуши и да имам мая по дрехите.

Когато правите нова рецепта, как решавате какво ще има в бирата?
Димитър: Правим си нещата по наш вкус и по нашите разбирания кое с какво си върви.
Божидар: Мислим си какво сме яли, какво сме пили, какво ни е харесало. Сядаме двамата, обсъждаме си нещата, спорим ползотворно, особено ако сме махмурлии (всички се смеем).
Димитър: Сядам например в неделя, пиша рецепти няколко часа на базата на опитано, прочетено и научено, идвам при Боби, показвам му ги, обмисляме ги добре и в 90% от случаите излизаме с готово решение.

Какво е необходимо, за да се получи една хубава бира?
Димитър: Желание и любов.
Божидар: Всичко, което правиш с желание и с кеф, става готино.
Трудно ли се прави балансирана бира?
Димитър: За някои хора е трудно, на нас не ни е.
Божидар: Само че ние посвещаваме над 12 часа на ден на това нещо.
Димитър: Важен е и спорът. Всеки ден с него спорим - като се съберем в 9:30 сутринта, та до тъмно, все спорим.
Божидар: Истината се ражда в спора. Хората, които не ни познават, мислят, че се караме. А ние спорим продуктивно. Важното е, че си имаме доверие и се уповаваме един на друг. Може да сме спорили цял ден, обаче ако в един момент аз или той ударим по масата и единият каже „Абе, слушай, довери ми се, ще направим така и така”, другият ще го послуша и ще се хванем на работа.
Кога за последно някой от вас удари по масата?
Божидар: Преди няколко часа.
А какво се реши?
Божидар: Ще опиташ след няколко месеца (смее се).

През това време наливаме в чашите от чисто новия им Rauchbier with cocoa & blek pepper - близо месец преди официалната й премиера (и преди Теодор Георгиев да я облече в поредния разкошен етикет).

Добре, ето тази бира как стана, как се роди рецептата?
Божидар: Точно този раух стана с няколко скандала (с Митака избухваме в смях). Не бе, сериозно - трябваше да направим бира за едно изложение. Аз предложих да направим раух, въпреки че не обичам тоя стил. Димитър се изкефи много, защото той обожава раух бири.
Димитър: Гледахме с него много рецепти за раух. Веднага се разбрахме за процентното съотношение на съставките и накрая се скарахме, защото...
Божидар: Млъкни малко, бе!
Димитър: ...защото ти казах дай да сложим какао и черен пипер.
Божидар: Млъкни и бъди красив! Та, гледахме рецептите, а те в по-голямата си част са с лагер - раухът най-често е от лагери или понякога е в ейл.
Димитър: Е, ти си сипи още един стаут и раухът ще ти се стори и в космически нектар!
Божидар: Абе, реално много от рецептите бяха супер еднакви. Викам му на Митака: "Дай да направим един традиционен раух и да си вържем гащите за изложението." Макар че никога не ни е пречило да рискуваме, де.
Димитър: Дотук е така.
Божидар: Исках да използваме пушен малц, тъмен малц, ейлови дрожди - традиционните съставки. И седи нашият, гледа ме и казва: "Дай да сложим какаови зърна, като в имперския ни стаут"... Чакай да ти извадя един имперски да пробваш.
Ама аз го пробвах миналата година.
Божидар: Да, но вече е отлежал три години. Чакай само да се постопли малко. Та, каза Димитър да сложим какао, навих се, ама нашият искаше да добавим и черен пипер.
Димитър: Ами, това е пушена бира, бе, създадена за месо. Черният пипер си върви с тия вкусове.
Божидар: Та, варим вече бирата, кипва варката и идва Димитър с черен пипер и какао.
Димитър: Ти тогава и какаото не пожела да го сложим.
Божидар: А той искаше 50 на 50 да ги сложим. И седим, и дебатираме (малко на висок глас), а таймерът цъка и имаме 7-8 минути да решим какво да добавим, за да не изпуснем прозореца за слагане на съставките. А е много важно как ще ги балансираш.
Димитър: То при такива експерименти е важно знанието, но трябва да имаш и усет. Без него не ставаш за тази работа.

А раухът се е получил отличен!
Божидар: Абе, щом като и на мен ми харесва, а не съм фен на рауховете, значи сме го уцелили.
Коя бира подред ви е това?
Димитър: 12-та май? Вече не помня, честно.
Божидар: Знаеш ли, има един пич, който ни писа, че си е взел и е снимал всяка от бирите ни до момента, по реда на нейното излизане. Това ние не сме се сетили да го направим, а този човек го е свършил. И ни писа, че няма само на Odd Crew бирата. Сега ще му изпратим бутилки от Odd Crew и от новия раух - той ще е първият човек, който ще получи тази бира. Направо не мога да повярвам, че ни се кефят хората. Евала!

Мислили ли сте за инвестиции?
Божидар: За да работим с инвеститор, трябва първо да дойде тук на среща. Да попием бири, да се изложи той пред нас и ние пред него и след няколко дни ако стигнем до нова среща, значи можем да работим.
Успявате ли да се издържате само с бирата.
Димитър: Ами, вече хобито ни е основна професия. То всъщност нямаме и време да правим друго. И ни стига - реално си изхранваме семействата с Blek Pine.
Колко време ви трябваше да си стъпите на крака след първоначалните инвестиции?
Димитър: Една година, много нерви, много работа и много бира. Но си разчитаме само на нас - сами си правим бирата, сами я бутилираме, лепим си етикетите. Оттам нататък вече са дистрибуторите.

За тази една година и вече 12-13 бири, кои са вашите любими?
Димитър: Всичките! Зависи от настроението.
Божидар: Точно, копеле, ти го каза!
Димитър: Ееей, един път да се съгласиш!
Божидар: Ела да те гушна!
Димитър: Я го напиши това някъде тука на стената, да помни като изтрезнее (смеем се).

След една година Blek Pine, очаквахте ли да стигнете до 13 бири и толкова много контакти и фенове?
Димитър: Да. Знаехме какво ще стане, ако си вършим работата добре.
А какво ще стане след още една година Blek Pine?
Божидар: Да сме живи и здрави, ще ви залеем с бира!

Текст Ивайло Александров/ Фотография Ивайло Петров