Божидар Симеонов-Bozko

Старая се да се занимавам с това, което обичам и да става каквото ще. И, общо взето, се получава. Тази формула според мен е най-правилната за всички.

Започнах да рисувам сериозно късно, чак IX-X клас. На някакво черно парти в Yaltа бяха едни типове, които не знам откъде са - UGS BM Crew - и тогава за първи път видях някой да рисува със спрейове. Направо се разцепих. На другия ден ходих да им събирам остатъците от флаконите. След това се зарибих изобщо като цяло да рисувам.

По душа съм спокоен. Не знам как го постигам. Може би най-ключовото е, че хората, които имат някакъв талант, имат ясен път. Не ти се налага да се луташ, да се търсиш. Тоест ти се търсиш, но става по суперестествен, вътрешен начин. Просто си програмиран с това, което искаш да правиш. Дава ти едно много хубаво спокойствие.

От равновесие може да ме извади контакт с хора основно.
Обичам да съм сам. Това ми е изключително важно, успокоява ме. Гората върши идеална работа.

Dreamer / 120x84 / акрил

Плановете ми стигат до два-три дни и 100 лева напред (смее се). Далечните планове 99 процента водят до разочарование. Мен лично дотам ме водят. Животът е много по-лесен без планове. По-леко е. Не, животът е толкова пъстър и непредполагаем, че просто е смешно да си правиш планове.

Хората са много простички същества и много си скапват живота, като се опитват да живеят сложно. И то не сме виновни, защото, като се родиш, директно започват да те объркват и да те пращат в някакви посоки за зелен хайвер. Бъди такъв и такъв, не бъди такъв. По ирония на съдбата човек започва да го осъзнава, чак когато му свършва животът. И вече е малко късно.

Страшно освобождаващо беше да осъзная, че всичко зависи от мен. Че човек сам простира пътя пред себе си. Свободен е да решава, да контролира живота си, да е безотговорен, ако иска. Животът ти е веднъж, в тази форма.

Съревновавам се със себе си, естествено. С това, което не харесвам, докато не установя, че точно то е било това, което харесвам.
Бих искал да притежавам суперсилата да... абе, за какво ми е суперсила? (мисли) Добре, искам да имам супер черен дроб и да мога да пия цял живот (бурен смях).
С удоволствие бих махнал от себе си 20 сантиметра от ръста (два метра - б. а.). Шегувам се. Нищо не бих махнал. Нищо не бих прибавил. Всичко е чудесно.

Sofia Afternoon / 100x80 / акрил

Утре мисля да си взема билет за някъде. Най-вероятно ще е Испания. Някъде на юг.
Любимото ми място по света е Барселона, засега. Сигурен съм, че тепърва ще избледнява пред други, които ще видя.

Обичам да пътувам, заради самото пътуване. Но понякога обичам и да седя на едно място. Обичам да рисувам. Обичам и да не рисувам, когато ми писне.
Възпитавам се да не изпитвам гузно чувство, когато просто седя сам и не правя нищо. Аз уважавам тези моменти и съм се убедил, че тогава вършиш най-съществената работа. Подсъзнателно взимаш решенията.

Уча се от наблюдение на околната среда.
От рисуването научих, че човек не прави грешки. Там просто няма как. Научих и че няма хубаво и лошо - всичко е път.

Искам следващата ми изложба да бъде малко повече от просто картини. От доста време ми се правеше нещо, което по някакъв начин работи с хора. В случая със сценографията са актьори, но ако са посетителите на изложбата ще е още по-хубаво. Но още е прекалено рано, не мога изобщо да си представя каква ще бъде. От утре започвам да си измислям картините.
Когато започна да рисувам, нещо се случва в главата, работите сами се променят и се нагласят в процеса. Установил съм, че така се получава най-доброто.

Не искам нищо повече. Според мен най-многото, което може да иска човек, е да бъде щастлив с това, което има. Това е прекрасно. Не знам защо е толкова важно да искаш нещо повече - в момента, в който го получиш, искаш друго веднага. Не е това начинът изобщо.

Големият проблем на хората е, че са алчни. Всичко гадно, което се случва с нашата раса, е от алчност. Аз се стремя, и може би съм успял донякъде, да си избия от главата да искам повече, отколкото получавам.

Детска кухня Младост, колаборация с Дмитрий Ягодин

Човечеството в момента е в своеобразен пубертет. Ако го сравниш с един обикновен осмокласник, ще видиш доста прилики - необмислени действия, самонараняване, обърканост, пробваш разни неща, които имат лоши последствия... Това е просто етап на развитие, който според мен ще премине и човечеството ще се пооправи. Може би ще отнеме някакви хиляди години, като имам предвид, че в последните две хиляди не сме мръднали кой знае колко.

Няма място за притеснения. Доста е глупаво да говорим за край на света, хората загиват, убиваме планетата... Планетата не можем да я барнем. Тя е минала през толкова брутални катаклизми, че ние сме като въшки. Това всеки го знае, предполагам. Може да навредим само на себе си.

Не мога да рисувам, когато съм сред природата. Някак си там го считам за излишно. Градът ми е изключително инспириращ. Аз обичам улиците. Обичам да пия бира на бордюр, например. Много приятно чувство.

Би било прекрасно да се изрисуват калканите в центъра. Дори само с десетина от тях да се простят рекламаджиите и да ги дадат на художници, супер ще помогнат на града. Ето, трафовете по Раковска - толкова хубава инициатива, а трябва да се ограничи в толкова дребно нещо. От друга страна, много хора предпочитат да си разделят 300 лева целия вход, отколкото да им се нарисува блока. Просто държавата ни е малко бедна и имаме бедняшки манталитет, който още не е узрял за изкуство. Обаче това ще се оправи. Имам надежда в младите.

Божидар Симеонов е на bozko.eu.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев