Божидар Василев

Хич няма да шикалкавим: на момчето му е по-добре да се събужда тук, отколкото в Амстердам. Сори. Всички, които му се чудят на акъла, да отидат на концерт на Southwick и да се убедят собствено, че тия хора, дето са на сцената, са такива приятели и толкова мило и драго дават един за друг и всички заедно за музиката си, че и едната консерватория в Амстердам не може да ги задържи задълго разделени.

Другото, което е редно да се знае за този млад господин, е, че в живота му има едно куче - голдън ретривър, на две и половина, не много голям, Рой - за което пали църкви, троши мивки, цепи мрака и така нататъка. Абе, накратко, гледай да не му закачаш приятелчето. Точка.

Под сурдинка ни каза, че не мисли, че нещата отиват на добре, понеже никой не вярва на себе си, а на телевизора. Макар до известна степен да сме съгласни, решихме да си го пропуснем край ушите, защото бива ли такива приказки от един талантлив и млад музикант?!

И, последно, официално искаме да признаем, че му завидяхме за концерта на Mos Def, на който е бил. Ето, казахме си и ни олекна.

Събуждам се с музика. JD - „Fall In Love" - това ми е любимото парче. Преди се бях научил да спя до късно, което не е добре, но така става като свириш от 15-годишен по клубове. Това лято поживяхме във Варна с Денис - нашия саксофонист, който става доста рано. И покрай него почнах. Изобщо не е лошо.
Вечер съм по-продуктивен. Тогава се случва по-креативният процес. Имаш повече възможност да се затвориш и да не се занимаваш с нищо друго. А музиката изисква точно това.

Не излизам без слушалки. Всеки месец си купувам нова музика, а всяка седмица обновявам тази в телефона, защото доста ходя пеша. В момента съм зациклил на Soulquarians вълната.
Никога не закъснявам за свирене. Но за лекции не съм толкова точен.

Умрях от срам, когато трябваше да пея с майка си на парти на Бон-Бон, откъдето всъщност започнах да се занимавам с музика. Запомнил съм този момент с това, че не съм се чувствал по-засрамен в живота си. Не ме е било срам от майка ми, даже казаха, че пее добре, но аз наистина исках да потъна някъде.

Майка ми често ми казва: „Умната!"
А аз все си повтарям, че трябва да гледам по-простичко на всичко и да не се напрягам. Когато има някакъв проблем, предпочитам да мисля как да го реша, а не да се сдухвам.

Напрягат ме неистинските хора - които не могат да казват „не". Смятам, че когато не си съгласен, трябва веднага да го кажеш. Не мисля, тези, които са „приятели" на всички, са добри приятели.
Беше велико, когато свирихме на първия Spirit of Burgas. Тогава повярвах, че това, с което се занимаваме, има смисъл.
Всеки сам си позволява дали да е щастлив, или не.

Падам си по хубавите отношения и по интелигентни хора, от които има какво да научиш.
Последният урок за живота беше за орталъка - ако може, да го избягвам. С приятели бизнес не бива да се прави. Нашите доста ми го бяха повтаряли, но трябваше и сам да се убедя.

Влизам в огъня заради бандата ни.
Дошло ми е до гуша от недостатъчно добри професионалисти.

Правя се на луд, когато някой непознат ми пише във facebook. Понякога има много странни неща. (след известно увещаване да каже от какъв пол са „непознатите" - б.а.) Повечето са жени... Има влизания от сорта на: „Ти си опасно чаровен. Музиката ви е страхотна..." или „Здравей, ти, симпатяго, който свири на инструмент, на който аз не му знам името..." Добре ли е? Какво искат да им отговоря след това?

Бих се сбил с нагъл човек, с такъв, дето лъже. Страшно мразя, като почне едно лъготене, когато става въпрос за пари, например - ако мине номерът.
Бих искал да срещна Ибряма. Ще ми се просто да видя какво прави в ежедневието си. Интересно ми е каква музика слуша, как общува. Той прави неща, които никъде другаде не би могъл да чуеш.

Не си позволявам да се самосъжалявам.
Искам да остарея достойно и да не се притеснявам, че трябва да завися от някого.
В следващите десет години си се представям как обикалям света с банда.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Полет над кукувиче гнездо.
Най-големият актьор за мен е Дензъл Уошингтън. Гледах го скоро в Полет. Много е добър.
Харесвам режисьори като братята Коен.
Няма по-глупави филми от всички с Адам Сандлър. Честно казано, и Джим Кери никога не ми е бил смешен. Иначе страшно харесвам Дейв Шапел и Еди Мърфи.
Много се смях на Шоуто на Дейв Шапел.
Планирам да видя Кръстника. Винаги съм го хващал отнякъде, но никога не съм сядал да го гледам внимателно.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам хип хоп.
Никога няма да ми омръзне първият албум на Мейсио Паркър. Той ни беше най-голямото вдъхновение, когато създавахме Southwick. Също така и Voodoo на D'Angelo. Това е музика, която може да слушаш всеки ден, и да откриваш по нещо, което си пропуснал вчера.
Любимата ми група в момента е The Roots. Харесва ми, че винаги се развиват. Както и Robert Glasper Experiment.
Най-добрият концерт, на който съм бил, е на Trombone Shorty.
В София искам да дойдат A Tribe Called Quest. Jill Scott смятам, че ще е доста интересна. Flying Lotus също. Той в момента продуцира албума на Erykah Badu. Заради него започнах да слушам електронна музика. Има супер неща.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото има артисти, които се отдават абсолютно на това изкуство. И те заслужават да бъдат видяни.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Хъшове. Исках да вея байрака и да пея песни след нея.
Последно гледах Лекция №2 „За всеобщата просвета" на Камен Донев. И много се смях. Ама много.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев