Боряна Зафирова: Аз съм Елхата на Туве Янсон

В измислен герой вадим на показ анимационни, комични, различни и всякакви щури роли, в които никога не си очаквал да видиш нашите герои. Боряна я открихме преобразена като Елхата по Туве Янсон. Коледна и вечна - тя ни даде някои важни насоки за празника и не само... Проследи елховите бодлички!

Привет, Елха, къде те намираме да зеленееш?
Ето тук, до един гоооляяяям прозорец, доста чист при това, което е ясен знак, че не съм си вкъщи. Щото аз толкоз голям прозорец нямам.

Разбрахме, че много добре си приказваш с децата - как така ти се получава?
Вероятно, защото аз самата още съм дете. Макар и скоро да навършвам 40 години, какво са те спрямо 560-те, които ме очакват до края на дните ми? (знаете - БОРчетата живеят по 5-600 години...) Та съм си все още една лудетина, леко наивна и все така любопитна - перфектната комбинация за детскоприказваници и прочие.

А Какво не знаем за теб, Елха?
Че много обичам да мълча и около мен да е тихо. Много. 

На кое викат Коледа, Елха?
На едно време в годината, когато колят едни прасенца. Много тъжно.

Не ли тъпо, че все те режат за празника?
Глупава работа, да. Няма много смисъл... ъъъ даже - никак... Затова най обичам тези, които ме оставят да си живея  - ей, тъй неотрязана в гората и само идват от време на време да ми попеят или захапят някой сандвич, облегнати на мойто рамо.

Как искаш да бъдеш украсена?
С много любов. Най-красивата украса на света. Случва ми се често, т.е. и днес, и вчера, и по-онзи ден. Пожелавам я на всички таз украса. И ако случайно някой срещне някого с повече любов, отколкото може да носи - то тогаз (ама това никак няма да е зле) - нека я раздаде на свой ред.

Освен Туве, твоята майка, кого обичаш друг?
Моята човешка майка Нуши, братчетата и приятелите ми. Бубка и Багира, макар че много хапят и освен това организират епични битки помежду си в 4:30 всяка сутрин, а и постоянно ми крадат чорапите. Но какво да се прави, любовта е ирационална, що се отнася до чернокосмести пухльодиванетища.

Защо игличките ти понякога боцкат?
За да ме предпазят по-добре. Пък и защото като съм била малка - много съм искала да бъда роза, но после се разбрало, че ще стана обикновено дърво, ама напоследък осъзнах, че всъщност  е точно обратното - аз като малка много съм искала да стана една обикновена роза, пък съм порастнала в необикновено БОРче. Та като боцкам не съм точно аз, това е моята първоначална розова същина.

Какво мислиш за твоя добър приятел - снега?
Оооо, питате ме за моите най-любими приятелки - снежинките, които като са горе на небето (ама те там са капчици вода, нали знаете) и много, ама много им доскучае за мен и после решат да ми дойдат на гости и докато едно-друго се приготвят, па вземат асансьора от небето до земята - и на, в асансьора студено, щото забравили навреме да платят парното и като пристигнат при мен - що да видя - от капчици вода на чудно красиви снежни кристалченца се превърнали. И тъй - като не сме се виждали едно известно време - се гушваме заедно и така си стоим, гушнати, понякога чааак до пролетта. И на тази гушканица  - да, вие човеците му викате сняг, ама аз и моите снежинки много добре знаем що е всъщност това...

Нещо на празника трябва ли да правим?
Много да се смеем. Като казвам много, имам предвид - много. Поне по 30-70 килограмометри на час. Толкоз много, имам предвид.

А да не правим?
Да не бъркаме в контакта с голи ръце. Ама нека важи и за останалите по-обикновени дни.

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова