Бранислав Бранков

Ако срещнете по улиците на София човек, ходещ с автомобилна гума завързана зад себе си, по всяка вероятност това е той. Като изключим тези негови авангардни тренировки, е трудно Бране да бъде засечен по друг начин в града. Причината е, че прекарва повече от 150 дни годишно в планината и то не по отъпканите пътеки, а на места, където трябва добре да се потрудиш и изпотиш, за да стигнеш. Бране е от хората, които, както е модерно да се казва "живеят на ръба" и "излизат извън комфортната си зона". Въпреки това го намерихме съвсем комфортно разположен пред десетки хора публика в една от залите на "Soho-София". Там той изнасяше лекция за подготовката за зимната планина, организирана от "LineSickers"*. И понеже дискусията с него се развихри, а темата е по-дълбока от пирински снежен улей, не се сдържахме и дръпнахме Бране настрани, за да разкаже повече преди да е избягал в Патагония или с някоя гума.

Има ли шанс да изредиш всички екстремни спортове, с които се занимаваш?
Най-екстремното нещо, с което се занимавам, е каране на колело в София. Статистически в това занимание има най-голям риск за живота ми. По-малко опасните неща, които правя, са скайдайвинг (парашутни скокове), извънпистови ски, спортно катерене и алпинизъм, вкл. зимен алпинизъм, парапланеризъм от време на врене... С част от тези спортове се занимавам и професионално. В момента съм планински водач, част от проекта IntoTheWild.bg, както и инструктор по парашутизъм в SkydiveSofia.

С толкова много екстремни занимания, коя е най-голямата опасност за теб през зимата (като изключим карането на колело в София)?
Най-големият риск е да тръгнеш, подценявайки условията и надценявайки себе си. За да не го правиш обаче, трябва да си добре подготвен, да познаваш себе си и това, което те заобикаля.

По време на дискусията на "LineSickers" за подготовка за зимната планина ти спомена, че най-големият риск сме ние самите. Защо мислиш така?
Абсолютен факт е. Ако няма никой в планината, няма да се случват инциденти там. Просто е. Когато се появят хора в планината, тогава започват инцидентите. В общия случай повечето нещастни случаи са поради човешка грешка. Огромна част от лавините тип "дъски" например не падат спонтанно, а са следствие от човешко въздействие върху снежната покривка. Всяка една ситуация в екстремен спорт, или поне големият процент от случаите, е в следствие от човешка грешка, подценяване на ситуация, надценяване на уменията. Просто ние хората сме много склонни да имаме твърде голямо его, което често ни пречи да си признаем, че може да сгрешим. Едно от нещата, които чувам най-често е - "На мен няма да ми се случи". Това обаче е абсолютна глупост. Реално, в планината може да се случи инцидент на всеки, независимо колко опитен е, какви умения има, колко добре си мисли, че е подготвен и колко голямо его има. Затова се наричат и инциденти - защото не ги очакваш. Понякога имаш лош късмет или не преценяваш добре обективната опасност и така се оказваш в ситуация, която няма как да контролираш.

Според теб изглежда егото има много важна роля в планината, особено при мъжете. Как влияе то на риска?
Наблюдавал съм примерно, че жените са по-склонни да анализират отдалече една ситуация и да й позволят да се развие преди да вземат решение. Не са толкова импулсивни. Докато ние мъжете сме по-склонни още преди да сме наясно съвсем със ситуацията, да си кажем, че можем, че сме големи мачовци и ще се справим каквото и да става. Така поемаме доста повече рискове, водени от егото си. Този проблем става още по-сериозен, когато застанеш пред група, която трябва да водиш. Няма значение дали си в ролята на планински водач или си с приятели, които са ти се доверили. Отговаряйки за други хора, се поема много по-голям риск и може по-лесно да се сгреши от страх да не се изложиш. В такива ситуации е много важно да можеш да гледаш напред и когато видиш, че нещо се развива, то е извън комфортната ти зона и не си съгласен да се случва, трябва да го предадеш на хората по адекватен начин, така че групата да може да вземе адекватно информирано общо решение. Когато водиш клиенти например е много по-лесно, защото ти казваш кое е добре и кое не и хората са много по-склонни да се съгласят с теб - в крайна сметка за това си плащат - за да не носят цялата отговорност на важните решения в зимната планина. Когато обаче си с приятели, често става сложно и има повече разногласия, защото сте повече лидери с повече его-та.

Ти вече си натрупал доста опит в планината и си се сблъсквал с много неща. Когато е имало сериозен риск от инциденти, какви най-често са били причините, които си откривал?
Сериозно надценавяне на собствените умения и подценяване на ситуацията. Всяка една рискова ситуация в планината, поне при мен, е била резултат от тези неща. Често или се подценяват условията - метеорологичните например, или човек не е наясно с възможностите си - физически, психически, боравене с екипировка. Много по-малко са случаите когато човек допуска техническа грешка при правилна преценка на условията и на възможностите си. Има и процент от случаите с инциденти, при които някой просто решава, че ще направи компромис с начина, по който трябва да се държи в планината. Например - да не си сложиш по-дебели ръкавици, когато ти се наложи да стоиш на едно място дълго време. Често си казваме "след малко ще ги сложа, сега няма нужда, не е проблем". Обаче ръцете и главата са в периферията на тялото, чрез тях се охлаждаме най-бързо и трябва много да се внимава. На мен лично ми се случвало да ми измръзнат пръстите на ръцете понеже съм бил с тънки ръкавици на едно място, вместо с дебелите, които са ми били в раницата. Понеже бързах, реших, че ще спестя 3-те секунди за слагане на ръкавици и тия секунди после ми коставаха целия зимен сезон, през който не можех почти нищо да правя. За щастие само с това се разминах.

Всички чакаме да натрупа сняг. Ти как се готвиш за него?
Чакам го с нетърпение, защото карам фрийрайд ски. Преди да направя първите си спускания извън писта обаче, се старая винаги да се подготвя. Затова в началото на всеки сезон предвиждам няколко дни на пистата, за да си ошлайфам техниката. Не съм карал от март месец насам и колкото и опит да има човек, за повече от половин година уменията му малко или много закърняват и трябва опресняване. Не искам да скачам директно извън пистата. Миналата зима направих тази грешка - наваля сняг и веднага отидох да търся "пудрата" над Бояна. В резултат на това ми се случи инцидент, който ме извади за един месец от строя. Пореден пример за надценяване на уменията спрямо условията. Друго, което правя, освен тези подготвителни карания на писта, е да следя метеорологичните прогнози. За мен най-важна е лавинната обстановка. Това е дълга и важна тема.

А какво е важно да проучим преди да потеглим към мястото за каране?     
От изключителна важност, както стана ясно, е да провериш метеорологичната прогноза и историята на метеорологичната обстановка от поне една-две седмици назад. Това дава информация за историята на снега и евентуално може да е източник на полезни насоки за това как ще се развият нещата в деня на твоето излизане в планината. Друго важно нещо е да събереш информация от хора, които скоро са били на местата, към които си се запътил. Това обаче трябва да бъдат адекватни, проверени източници.

С какво никога да не правим компромис в зимната планина?
Реално, излизайки зимата в планината, малко или много се правят компромиси, иначе няма да си там. Нещо, с което аз лично гледам да не правя компромиси, е предварителната подготовка на хората, с които отивам там. За мен това е изключително важно. Ако всички сме наясно къде отиваме, какво ще направим, какво може да случи, какъв риск сме склонни да поемем и т.н., тогава има предпоставки всичко да се случи добре. Ако обаче има разлика в това възприемане за нещата и съответните очаквания, започват едни несъгласия в неподходящи моменти, които могат да доведат до много проблеми. Друго, с което гледам да не правя компромис, е екипировката. Независимо колко си мисля, че не е лавиноопасно, гледам да имам лавинна екипировка в себе си (лавинен уред - "пипс", лавинна лопата и сонда). В планината не сме сами. Дори и с теб да не случи нищо лошо, може да има други хора, които да имат нужда от помощта ти и трябва да го имаш предвид и да си подготвен.

Какво винаги имаш в раницата си през зимата?
Винаги имам карта на района и компас. Както стана ясно и по време на лекцията ми за "LineSickers" - GPS-и избягвам да ползвам. Те карат ума да се отпуска. Работата с карта и компас обаче е много по-надежден инструмент за ориентация и ти помага да мислиш и преценяваш по-добре. Другите неща, които винаги са с мен в зимната планина, са елементите от лавинния комплект. Абсолютно задължително! Нося и т.нар. сечиво и котки за лед. Задължително имам и щеки. Нося и медицински пакет, в който има базови превързочни материали, лични медикаменти, които зная, че могат да ми потрябват, ножица (може да се наложи да режеш дрехи на пострадал), както и спасително фолио, което се ползва в случай на или срещу измръзване. Освен основното осветление, добавям и един много лек допълнителен авариен челник. В зависимост от терена мога да нося въже и други неща.

*Събитията на "LineSickers" вече четири поредни зими събират хора, обичащи да бъдат във високата планина и в дълбокия сняг. Хората, стоящи зад организацията, редовно провеждат дискусии, лекции, уъркшопи, състезания на различни, но все екстремно-зимни теми. Причината е, че искат те, а и всички останали, да бъдем по-добре подготвени за зимната планината и всички хубави или пък плашещи неща, които ни очакват в нея. Сред събития на "LineSickers", които предстоят тази зима, са "Wax and Relax" на 14 декември (подготовка на ските и дъските за сезона), курс "Линии и лавини" на 5 януари и "Pray for snow Медицина" в средата на февруари.

Текст: Венелина Величкова / Фотография: LineSickers и Бранислав Бранков