Бруно Куле

English text here

Бруно Куле е роден във Франция, но баща му е с ирландски произход, а той самият е женен за българка. Заради корените си, има силен интерес към ирландския фолклор и може би това е причината да създава толкова въздействаща музика за филмите на ирландското Cartoon Saloon и да участва във фолклорната банда от Дъблин Kíla. Бруно до момента е носител на няколко награди Сезар и Ани, има и номинация за Оскар. В момента е в България като част от журито на CineLibri и се срещнахме, за да поговорим за музика, кино, пътуванията му и работата му по филмови саундтраци.

Здравей, Бруно! Знаем, че не идваш за пръв път в България.
Не, не! Жена ми е от София и често идвам тук да работя. Не знам дали си запознат, но тук записахме музиката за филма Песента на морето на Том Муур с оркестъра на БНР. Освен това, често идвам в София на почивка.

Да, Том ни разказа в интервюто си тази пролет. А до момента работил ли си върху български филм?
Не, още не съм. Но напоследък попаднах на страхотни български филми и много бих искал да работя по местна продукция. Например филмът Слава е истински шедьовър. Бях в журито на фестивала Les Arcs и Слава беше сред наградените филми. Наистина се впечатлих от качествата му.

Сега си част и от журито на CineLibri. Голяма ли е отговорността да оценяваш филми?
Да, разбира се. Все пак това е изцяло субективна преценка и понякога трябва да избираш между два много хубави филма. Но и се радвам да участвам на фестивала, защото е наистина специален, като събира заедно киното и литературата. Литературата сама по себе си е толкова важна, а CineLibri е уникален точно с това, че слива в едно тези две проявления на изкуството и въображението.

Като композитор на филмова музика, саундтракът ли е най-важен за теб, когато гласуваш, или завършената, пълна форма на филма?
Винаги гледам на филмите като на завършени произведения на изкуството, съчетани от много елементи, като музиката е само един от тях. Разбира се, обръщам й внимание и съм щастлив, когато чуя фантастична музика в някой филм.

Работил си по музиката на много филми в различни жанрове. Подходът различен ли е при всеки от тях, когато композираш саундтрака му?
Да, различен е и това е един от многото фактори, които обичам в киното - за всеки филм променям подхода си към музиката. И съм много щастлив, когато работя върху анимационни филми, защото при тях сроковете са много по-големи. Така в процеса на работа мога да променям решенията си при композиране и цялостното звучене, дават ми време да експериментирам. Освен това повечето анимации не са поставени в реалистични светове и ситуации и музиката ми трябва да допълва цялата тази магия.

Когато започваш работа върху нова продукция, само сценария ли четеш, или държиш да видиш и кадри от филма?
Винаги чета сценариите, а когато има възможност, предпочитам да прегледам и готовите сцени или сториборда. Трудно е да си представиш историята и посоката на филма само от сценария. Сюжетът за мен не е толкова важен. Винаги съм пленен основно от светлината на филма, от настроението и атмосферата му.

Върху какви филми предпочиташ да работиш?
Обожавам да работя върху различни жанрове - независимо дали са игрални или анимации. Извадих страшен късмет, защото композирах музиката на великолепни анимационни продукции - филмите на Том, Коралайн, в последната година работих и върху още две анимации. Разнообразието, което киното дава, ми е много важно.

Като говорим за анимации, ти си работил с Том Муур и с Нийл Геймън - и двамата са родени на Острова и създават фантастични приказки. Мислиш ли, че фолклорът и традициите на Албиона имат отношение върху работата им.?
Възможно е това да е дало отражение и си е заложено в гените на Том и Нийл. А за Том работя също така и с групата Kíla, която свири традиционна ирландска музика. Като заговорихме за приказки, трябва да ти кажа, че не съм голям почитател на реалистичното кино, така че определено предпочитам атмосферата на фолклорните истории - не говоря само за ирландските. Фантазията в тях има голямо значение за мен.

Имаш ли любим режисьор, с когото би искал да работиш, но още не си имал възможност?
Твърде много са. А не може просто да отида при някой режисьор и да му кажа: “Виж сега, много искам да работя с теб” (смее се). Освен това съм доста мързелив и работя бавно. Пък животът е твърде кратък, за да направиш всичко, което искаш (смее се).

А музиката на кои филмови композитори харесваш?
Обичам музиката, която Алберто Иглесиас прави за филмите на Педро Алмодовар. Той ми е добър приятел и се възхищавам на работата му. Освен това харесвам творбите и на Габриел Яред. Но, ако искаш вярвай, не слушам филмова музика вкъщи. Предпочитам я, когато върви с филма, но рядко си купувам дискове със саундтраци.

Каква музика слушаш?
Слушам много класическа музика и симфонична музика от съвременни компхозитори. Освен това обичам джаз и традиционна музика от различни региони. Имам голям интерес към старите песни, идващи от фолклора и преданията.

Подготвяш ли се предварително, когато започваш работа по нов филм, или оставяш музиката да дойде съвсем естествено в процеса?
Зависи. Понякога гледам филма и изведнъж ми хрумва идея. Друг път си е бавен и тежък процес. Когато бях по-млад, оставах в офиса или в студиото, като се опитвах да измисля най-подходящата мелодия. Сега предпочитам да изляза и да върша напълно различни неща. Понякога идеята идва, докато разглеждам картините в някоя изложба или докато съм на път.

Пътуванията ти отразяват ли се на работата ти?
Със сигурност. Например, има огромна разлика дали записвам тук в София или в Лондон - различните градове, техният пулс имат различно влияние върху музиката. Периодът на записи е важен и много интензивен процес. Така че, да, определено мястото има значение за музиката, която правя.

Можеш ли да сравниш работата ти с група като Kíla и тази с оркестър?
Различни неща са. На мен ми е лесно да работя с оркестър, защото аз пиша музиката, а те я свирят. С Kíla не е така, защото първо пиша някаква част от музиката, друг пише друга, а после трябва да пея или да свиря на пиано. Но и работата с групата ми носи огромно удоволствие, защото не записваме в студио, а в една къща близо до Дъблин. И работим, свирим и живеем заедно - много приятелска и интимна атмосфера.

Ти ли ще правиш музиката за Wolfwalkers, следващият филм на Том Муур?
Да, вече работя по нея и съм много щастлив. Мисля, че Том е гений и е страхотен човек. Знаеш ли, може и да съм французин, но баща ми е с ирландски произход и имам много силна връзка с Ирландия, хората там и културата им.

Какви са следващите филми, за които ще работиш?
След пет дни започвам записи на музиката за една френска комедия. Не ми е много лесно, защото не харесвам музика, която има за цел да те разсмее – музиката трябва да бъде сериозна или красива. Така че, да видим какво ще излезе (смее се).

Успя ли да видиш вече филмите от CineLibri и имаш ли си фаворити?
Да, гледах много от филмите в програмата и три-четири от тях много ми харесаха. Има много хубави филми в селекцията, така че опитайте се да видите колкото можете повече от тях.

Текст Ивайло Александров/ Фотография София Зашева