Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното ще може да се убедите още веднъж – на 8-и ноември в София Лайв Клуб, когато Цецо ще представи отново своето бутиковото винтидж шоу Viva Las Vegas. Говорим си с него не само за събитието, но и какво би казал на Елвис, ако той беше жив, за белѝ, глезене и скъсан менискус, кой друг българин прилича на Елвис, а и не само: 

В шоуто ще изпълниш златни хитове от 60-те и 70-те – на Елвис, „Бийтълс“, Том Джоунс, Франк Синатра, Енгълбърт Хъмпърдинг, Рой Орбисън, а дори и някои български. Но как успя да подбереш кои от тях да включиш, това хич не е лесно: дали избра тези, които са ти любими, които са по-подходящи за гласа ти, или? 

Да – отговорът на твоя въпрос е положителен. Обикновено подбирам нещата, които са ми любими, които през годините съм харесвал и съм пял много пъти – за да съм убеден, че го правя като хората. В общи линии подходът ми винаги е да правя само нещата, които правя най-добре. Като цяло това ми е максима в живота – че човек трябва да прави онова, което прави най-добре, за да може то да е искрено, той да бъде уверен и хората да усетят, че го прави истински, с душа, а не само защото примерно е модерно. Това шоу съм аз – това, което аз харесвам; което аз съм се изградил през годините и го представям чрез любимите си песни, топ хитове от 60-те и 70-те.

През много неща съм минал през годините, но те си ми останаха най-дълбоко в сърцето. Знаеш, че може би – както казват и психолозите – всичко идва от детството. С това съм, един вид, „закърмен“ от родителите си, и то ми е останало най-дълбоко в сърцето. Живеем във времена, в които всичко доста се изроди: от изкуството до най-нормални неща в живота. Просто такъв е моментът, така е. А когато нещата, в музикално отношение, отиват в някаква задънена улица и на майната си, е хубаво да се върнем към корените и да започнем отначало. Аз, като един виден меломан, отчитам, че след 2000-ата година музиката отива в измерения тип фаст фуд, всичко да бъде еднодневки, нито запомняш артистите, нито песните за повече от няколко месеца, с малки изключения, разбира се. А пък тези хитове са се доказали с десетки години и са се превърнали в класика.

И от носталгична гледна точка връщаме някои поколения към това, което им носи толкова хубави спомени. А от друга страна – с образователна цел към младите: ако може да се посее семенцето на нещо, което е значимо и хубаво; не е задължително да го обикнат, но поне да видят, че е имало и такива образци, от които и до ден-днешен музиката се развива, пионерите, от които е стартирало всичко. В общи линии така се роди цялата тази идея зад шоуто.

Имаш и бенд, и балет, и много интересен подход чрез винтидж парти. Имал ли си още идеи, нещо щуро, което също си искал да включиш в шоуто, но не си? 

Ами да, исках да стигна докрай, защото съм живял по Щатите, бил съм във Вегас, дълго време съм работил в Европа Парк (б.а. - огромен увеселителен парк в Германия, с площ от 850 хиляди кв.м) със самостоятелно шоу, където има най-различен тип шоута, дори много акробатика. А и човекът, който ме вкара в онова шоу, е дългогодишен тамошен участник – Николай Георгиев, той е акробат, мой кумец и от десет години е топ звезда там, лауреат на награди в Монако, на принца на Монако и така нататък. Та, идеята ми беше към към целия този винтидж и Лас Вегас шоугърлс, пера, бендове и танцьори, да вкарам дори и циркови номера, тип Цирк дю Солей. Но то вече излиза от всякакви нормални за България рамки, тъй като е адски трудно – не толкова да се направи шоуто, да се организират хората, да се изгради. А по-скоро става много нерентабилно финансово. Понеже не е някакъв тренд, не е масово, а е точно бутиково, винтидж шоу – не се изплаща такова шоу.

А пък аз предпочитам всички да са доволни. Когато ангажирам хора, предпочитам да са доволни и да искат да го играят дълги години. Аз в началото работя без пари, за нула на нула – важното е хората, с които работя, да остават доволни най-малкото финансово. А като измерение на удоволствието от музиката съм си подбрал хора, които са близки до моето светоусещане – професионалисти и готини хора. Много съм горд с екипа си, особено музикалния! Бих отбелязал Пламен Денчев, който в момента е и пианист на Любо Киров и е музикален продуцент на „Гласът на България“, беше в бенда на Цитиридис, също в предаването „Аз обичам България“ – доста популярно лице. Китаристът ми е Васко Василев, който е имал общи проекти с Джон Лорд от „Дийп Пърпъл“. Брасите ми са от „Фънки мирикълс“. Аз успях чрез моя проект да събера една авторска група от миналото – казва се „Скай“, в която са били точно Пламен Денчев и Васко Василев, също барабанистът ми и басистът. И „Фънки мирикълс“, които също имат и общи проекти. Само професионалисти и готини хора! Успях целия този екип да го взема с мен, да бъдат зад гърба ми и да съм сигурен, че шоуто ще бъде гарантирано!

Лятото представи това шоу не само в София, но и из страната. В кой град беше най-дива публиката, биха ли някъде София по емоции? Шумен, Варна? 

Чак да бият София – не. Но например Бургас мога да ги сложа на едно ниво със София, дори малко по-диви – там вреше и кипеше! В София е все пак в клуб - в „София лайв клуб“ и това предразполага танци – то моето шоу е такова, че от третата песен става танцова забава, всичко е на крака и се кефи, и танцува. Докато в Бургас беше в зала със седящи места – и хората станаха от седалката и започнаха да танцуват! Бяхме поне на три биса и в Шумен, и в Бургас. Във Варна също беше в клуб и беше страхотно. Там пък имахме гости от Англия, от Шотландия, от Австралия чак, от Украйна, много западни гости, немци – имахме над 20 човека организирана група от Германия, която бяха дошли заради филма, който беше правила специално за мен немската телевизия Арте. Беше просто уникално!

Подсказваш в промо, че на 8-и ноември ще изпълниш и един златен български хит – от „Войната на таралежите“ – песента „Къде остана детството?“, по-позната като „Къде ми са детските книжки?“. Ако използвам част от текста ѝ, за да те попитам: кои геройски белѝ извършва твоят собствен наследник Виктория, с които те повтаря?

О, Виктория мога да кажа, че не само ме повтаря, а ме надминава отвсякъде! Тя просто на ден поне по десет белѝ прави и е страшно живо дете, много спортно, умно, хитро и много своенравно дете, което въобще не зачита авторитети, за нея мама и тате са най-много приятели, нищо друго и – белѝ, белѝ. С тези тик-тоци вече се изживява за инфлуенсърка на 12 години, мога да кажа, че буквално е като професионална инфлуенсърка – има поне по 20 клипа, които прави на ден, във всяка една ситуация всички трябва да разберат къде е била, какво е правила. И просто е едно дете на съвремието, на мен това ми е интересно – колкото и да се бунтувам, отчитам, че тя е просто дете на своето време и ние нищо не можем да направим по въпроса. Тя си е вече кисел пубер и на тия години, на които сме ние, не първа младост, малко е трудно да се издържат тия набези на младото поколение. Направо ни отвърта психиката и нервичките, но това е за добро. Готино, живо дете! Аз също бях голям беладжия – даже навремето са ми викали Цецо Белята в детската градина, защото, докато другите спят, аз съм ставал, подреждал съм всички панички по масите, сипвал съм захар... въобще само глупости съм правил. Така че си ме повтаря отвсякъде, да.

С твоята половинка и твой мениджър Мариела сте четвърт век вече заедно. Чудиш ли се как те е изтърпяла толкова време и кое при тебе е най-нетърпимото за нея?

Ами, не знам как ме изтърпява. Тя всъщност е двигателят на всичко, което се случва. Тя е продуцент, пиар и мениджър, и всичко – с цялата тази енергия! А аз съм киселата звезда, която звездее и само чака наготово да излезе на сцената. Не знам, не знам, може би трудно издържа, че малко съм глезльо и чакам наготово нещата да се случат и само да обера славата. Но, в общи линии, с мен лесно се живее, защото аз пък съм много забавен и в живота ми върви като на майтап. Винаги е забавно, пеем, шегуваме се, майтапи. Тя, разбира се, е доста по-сериозният човек в семейството. И това според мен трудно ми издържа, че аз на моменти съм, меко казано, лигльо. Но все пак нали противоположностите се допълват.

Ако Елвис наистина се окаже жив, какво би му казал, като го видиш?

Ами, просто бих му стиснал ръката и бих казал: „Евала, пич, ти си велик!“. Това е в общи линии, нищо друго не мога да измисля, което да му кажа. То ще се прочете в погледа ми и той ще бъде обезоръжен отвсякъде.

Кое ценно произведение на изкуството би заменил, би пожертвал – да не е съществувало никога, само и само за да е още жив Елвис и да е творил през цялото време от 16.08.1977 насам?

Няма такова. Той си е изиграл своята роля, изпълнил е мисията си на Земята. Бил е единствен по рода си, даже смятам, че е буквално извънземен, който е дошъл на покаже на хората как се прави и си е заминал след това. Той затова е и такава легенда, защото си е отишъл рано. И е изпълнил на 100% цялата мисия, така че няма нужда да се маха нищо, за да бъде жив. Той така или иначе ще остане вечно жив в сърцата на хората.

Коя песен на Елвис би искал да си я създал ти, да си е твоя?

По принцип любимата ми песен е Suspicious Minds – вселенски хит, който обожавам. Бих дал всичко на света, за да е мой и аз да стоя зад целия този успех.

Ако, когато си бил на 9, баща не ти беше подарил двойния албум с хитове на Елвис, кой друг музикант смяташ, че би те завладял също толкова силно вместо него?

Ако баща ми не ми беше подарил Елвис навремето, със сигурност, ако говорим за по-ново време, с огромна радост бих се превъплътил в Роби Уилямс! Той ми е другият любимец, мега гига звезда, супер култов пич, който страшно харесвам и с кеф бих влязъл в неговите обувки!

Иво Танев е твой ментор и откривател - в каква област пък ти си негов ментор, учител, знаеш и умееш повече от него и му помагаш: коли, футбол, готвене?

Иво Танев може и да готви, и от коли разбира, пък във футбола нито аз, нито той сме добри. Той е много добър в тениса на корт... Не виждам в какво бих могъл да му бъда ментор, освен това че навремето си държах розовия кадилак в гаража на Рейнбоу плаза, където той беше музикален директор и отговаряше за залата – мисля си, че бих могъл да го запаля малко повечко на тема ретро коли.

Онази англичанка, дето ти е седнала на бедрата, без да те пита, по време на участие и ти скъса менискуса - праща ли някакви армагани за прошка? Какви дарове би приел с удоволствие - бонбони, суджуци, уиски, друго?

Тази англичанка беше мега пияна и въобще не разбра какво се е случило. Едва ли схвана каква беля ми направи. Не искам от нея абсолютно никакви армагани – това, че е такава страхотна фенка на това, което правя, е достатъчно. Вече ѝ простих за глупостта – под влиянието на алкохола така става, но тя го е направила с любов и с най-добри намерения: после ме гушка и ми се радва: „Ама аз какво толкова направих, наистина ли те нараних, айде, то ще мине“. А аз веднага след тези думи ходих до Бърза помощ.

Твоят песен „Това е хит“ с Deep Zone Project има 2-ро място в MTV Europe. Кога последно си я тананика; изобщо тананикаш ли си своите песни и кога, на какви места/ситуации?

За огромно съжаление, много рядко си тананикам свои собствени песни. По принцип съм адски критичен към себе си и това, което правя. Никога не си го харесвам на 100% - нито авторските неща, нито какво правя, нито как изглеждам, но все пак съм свикнал със себе си, уважавам се и така – вървим заедно с Цецо и Елвиса по пътя си. На 15-ти ноември, скоро след моето шоу, имаме общ концерт с Deep Zone Project, тъй като те ще представят All Stars – всички, с които са работили в колаборации, всичките си певци през годините. А и Дидо ще празнува 50-годишен юбилей, така че там с кеф ще я изпеем песента „Това е хит“ и ще напомним на всички, че бяхме първото българско парче, стигнало до MTV, до 2-ро място. Така че това ще бъде едно велико преживяване. Правили сме го във Варна. Сега чакам с нетърпение да го направим и в София – на 15-ти ноември. Тоовааа е хиит!

Като малък в купето във влака си намерил изоставена обява за кастинг за млади таланти и това е променило живота ти. Има ли нещо, което би искал да си намерил там вместо тази обява - печеливш билет от Тото 2, магически амулет за вечна младост?

Според мен човек трябва да бъде щастлив, смирен и доволен с това, което му се случва в живота, защото това е бил Божият промисъл за него. Така Бог е видял пътя ми, така го е направил – така че абсолютно нищо не бих променял: и хубавите, и лошите неща с кеф бих си ги оставил. И един ден, когато си отивам от този свят, няма да съжалявам за нищо. Почти не съм имал лоши неща в живота, а и да съм имал някои – те са били за поука. А пък хубавите са си тези, на които винаги ще се радвам, че са ме избрали да бъдат моя съдба. Така че тази обява във влака е била точното, което е трябвало да ми се случи.

Кой друг българин смяташ, че много прилича на Елвис?

Смятам, че е актьорът Павел Иванов, който изигра Гунди във филма „Гунди: Легенда за любовта“, от който аз съм супер горд – за мен е един невероятен филм. Той за мен би бил един невероятен Елвис! Според мен той природно прилича на по-младия, по-красивия Елвис. Според мен, ако го хванат в Холивуд, или дори тук, в България, би изиграл безупречно ролята на Елвис. А пък ако случайно не може да изпее песните, аз се заемам да му ги изпея, а той да го изиграе като визия.

С половинката му и негов мениджър, Мариела

Фото: Николай Пандев

Кое е най-грешното впечатление, което имат хората за теб?

Най-грешното впечатление, което хората имат за мен и продължават да имат въпреки 30-те ми години кариера и това, че съм се доказал в цял свят по какъв ли не начин и тук също – че продължават да ме смятат за палячо, за циркаджия. Това идва според мен от костюмите на Елвис, които на българите са им непонятни, защото не са си направили труда да видят как Елвис е излизал на сцена. Затова постепенно смятам да ги „изрежа“, специално за пред българска публика – да си ходя по-нормално облечен, тъй като чужденците си ме възприемат и ме боготворят заради това, което правя, в пълния му блясък, но тук, за България, явно ще трябва да го променя, защото много често все още срещам коментари „палячо“, „циркаджия“, „смешник“. И според мен хората все още дори не знаят, че пея на живо – смятат, че просто имитирам пеене, нещо външно се правя и оттам идва цялата това възприемане: че съм някакъв повърхностен, недоизграден тип и не ме приемат насериозно. Това им е най-голямата грешка.

Какво би правил с това време, ако не трябваше да ни даваш интервю?

Бих хвърлил всичките си усилия да репетирам и да доусъвършенствам всяка секунда от шоуто си и ако имам някаква почивка – да обърна внимание на детето си. Така че това дълго, изтощително интервю ми отне около час от моя живот, в който можех да свърша тия работи, но не съжалявам, защото въпросите бяха интересни. Благодаря за вниманието! Надявам се и на хората да им бъде интересно впоследствие. Хубав ден!

Интервю на Милен Антиохов