Цветан Алексиев

В началото Цветан Алексиев е приет в класа на Енчо Халачев, тогавашния ректор. После един приятел Галин (Стоев), го завежда да гледа Играем Петрушевска на Младенова и Добчев. И нещо се преобръща в него. „Не бях гледал такова чудо - все едно си попаднал случайно там и всичко се случва пред очите ти." Решава да кандидатства в техния прочут първи експериментален клас, приемат го. По време на следването играе в Градът на ангелите на Галин Стоев, а след като завършва, дебютира в Лоренцачо в Народния.

И после въртележката го завърта - играл е в наистина много постановки, а към няколко от ранните години изпитва особени симпатии - Войцек на Галин Стоев, Три сестри на Грети и Иван, в която участват Наум Шопов и Ицко Финци и която е „жестока среща, аз съм още студент, съвсем млад и съм на една сцена с Наум Шопов, беше лудница". Играл е и в Три сестри на Коко Азарян - твърди, че е страшна случка, защото „Коко е някакъв магьосник". Цецо отбелязва също Трейнспотинг на Иван Пантелеев и задължително работата с Лилия Абаджиева (Чайка, Платонов, В очакване на Годо). От по-новите - Мъртвешки танц (от Стриндберг), Зимна приказка (от Шекспир), Сънят на Гогол в Сфумато.

В киното Цветан Алексиев влиза с Черната лястовица на Георги Дюлгеров, преди това е снимал с Петър Попзлатев Нещо във въздуха, където има малка роля, но си я обича. По-късно се включва във Вътрешен глас на Милена Андонова и в сериалите Врабците през октомври на Анри Кулев и в Четвърта власт. Важен детайл е работата му по няколко късометражки с Любомир Младенов. От известно време е в очакване да се завърти камерата и на нов филм с режисьори Александър Смолянов и Чавдар Живков. Сценарият е на най-добрия боксьор сред писателите и най-добрия писател сред боксьорите - Палми Ранчев. Филмът има договор и финансиране и вече няколко години е на етап „всеки момент трябва да започнат снимките", а Цецо вече тренира бокс, за да влезе в образа.

В момента господин Алексиев играе в общо седем постановки. Най-новата от тях е Свобода в Бремен, където той е в ролята на Мютенбергер - „хубаво име, харесва ми, немско така".

Събуждам се с турско кафе.
Не мърдам от вкъщи без шапка, напоследък. Като малък се срамувах да нося шапка и хванах синузит. А - слушалки също, за да си запушвам ушите.
Движа се с колело, когато е по-топло.
Умрях от срам веднъж край един огън. Бяхме се събрали с разни хора и аз обяснявах колко смешно име е Желязко и „ти представяш ли си да се казваш Желязко", много се смяхме. Докато накрая се оказа, че единият пич, който така и не се усмихна даже, се казвал Желязко.

Идеалната вечер е с готина музика, да се движиш, да не говориш много, алкохол, танци и сутринта, като излезеш от клуба - навън е навалял сняг.
Никога не танцувам на там, нали, онези неща. Иначе много танцувам вкъщи, хващам си някакви сетове и си правя самостоятелни концерти.

Обикновено съм в театъра или у нас.
Беше велико, когато се роди синът ми Филип. Само че там интересното е, че то става все по-велико, еманира.

Няма да забравя как веднъж в Румъния играхме в зала, където предната вечер свириха Buena Vista Social Club. И ние нещо изтрещяхме. И се получи жестоко, публиката се изкефи, а то беше адски много бла-бла на български, даже не можеше всичко да мине на субтитрите. Обаче публиката откачи - тропаха с крака, викаха. А бъкел не разбираха.
За последната си премиера мога да кажа, че най-важното в тази пиеса е авторът - Фасбиндер е събитие, във всяко отношение. Бил е страшен хулиган, анархист, наркотици, алкохол, бисексуален, умира на 37. В същото време е изключително продуктивен, бачкал е постоянно.
Много ми харесва как се получи. Модерен текст, даже футуристичен, дава големи възможности. Това е истински криминален случай - последната екзекуция в Германия. Според мен Гришата (режисьорът Григор Антонов - б. а.) хвана добър път - има нещо хем хулиганско, хем си има стил, една такава отстраненост, запазено е и особеното чувство за хумор.

Влизам в огъня заради огъня. Не, не влизам в огъня, той влиза в мене. Огън, следвай ме!
Вярвам, че е много важно да вярваш. Бяха ми задали такъв въпрос, като кандидатствах в експерименталния клас. И аз тогава скокнах, разпалих се, обяснявах как човек трябва да вярва. Постепенно това нещо го губиш, а не трябва.

Никой не подозира за мен, че нямам гъста брада.
Под леглото ми има на Филипчо някакви играчки и топчета.
Майка ми често ми казва Цецко. Последния път на премиерата ми се обади и ми каза: „Цецко, на добър час, мама!" И аз много се ядосах. Нещо бях нервен - какъв час, това напряга още повече.
Скачах на бой често, когато бях малък и понякога попадах на неподходящи хора, брутални боксьори например. Сега опитвам с психоатаки да не се стигне до бой.
Не си позволявам да... абе, гледам да си позволявам...

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Тя. Аз съм голям фен на Хоакин Финикс... И тази роля, ебати изненадата! Лудница, страшен е!
Най-големият режисьор за мен напоследък отново е Джим Джармуш. Ето сега новият, за вампирите, е нечовешки. Това си е нещо негово, с музиката, със стила, с всичко. И винаги е неочаквано. Иначе любимите ми режисьори са ужасно много - Линч, Кубрик, там е ясно, няма какво да изреждам... Трябва обаче да кажа за двама французи - Лео Каракс и Луи Мал.
Любимите ми актьори са Хоакин Финикс, Дени Лаван, Мадс Микелсен, Бруно Ганц, Кристоф Валц, Джони Деп... 
Много се смях на Мистър Бийн, когато го гледах за пръв път.
Планирам да гледам Хоакин Финикс в новия филм на Пол Томас Андерсън.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам интернет радиа с електронна музика.
Никога няма да ми омръзнат Beasty Boys. 
Последното ми откритие е Pharrell и работата му с Daft Punk.
Концертите, които никога няма да забравя, са двата на Depeche Mode в София и партито на Kid Koala в Yalta. Но да не забравяме и великите партитата навремето в клуб Комикс, Варна.
В София искам да дойдат DJ Shadow, Aphex Twin.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен е Братя Карамазови. Не знам дали е книга на книгите, но ми подейства като екстази.
В момента чета Рей Бредбъри - 451 градуса по Фаренхайт и Шунрю Сузуки - Ум на начинаещ.
Най-добре пишат Селинджър, Чехов, Булгаков, Шекспир и други.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах представлението на Касиел Ноа Ашер в Червената къща.
Постановката, която ми се е запечатала най-силно, е Бурята на Шекспир, постановка на Питър Брук, която гледах в една каменна кариера край Авиньон, и Последната лента на Крап, моноспектакъл на Наум Шопов с режисьор Крикор Азарян.
Интересни са ми млади режисьори и артисти, които работят в неконвенционални пространства.
Любимите ми актьори са много, ако започна да изреждам, може да пропусна някого, но държа да отбележа Вяра Коларова.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последно ходих на двете изложби на Мисирков/Богданов - Четвърти километър (линк) и Портрети '92 - ‘13.
Интересни са ми артисти като Боб Уилсън.
Любимите ми фотографи са Богданов и Мисирков, от българските.
Бих искал да видя на живо Мона Лиза на Леонардо да Винчи.

Информация за Злият принц и Свобода в Бремен

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев