Цветозар и Атанас от Balkans WTF

Balkans WTF стартира както повечето смислени инициативи у нас - едни хора търсят едни определени неща, които никой не се сеща да предложи на тях и други с подобни интереси. И те запретват ръкави, за да създадат топла връзка между България и съседните й държави, като организират културни събития на независими балкански артисти. От фенщина и за да счупим ненужните предразсъдъци. Истински DIY. А, да, преди да им дадем думата - това WTF не е като онова WTF.

Къде се намерихте?
И двамата: В Германия. Ама това беше преди много години. Май през 2003.
Атанас: Аз избягах по-рано, той поостана.
Цветозар: Поочука ни животът там - първо ме беше яд, че съм там, а като се върнах тук, престана да ме е яд (смее се).

С какво се занимавате в цивилния живот?
Атанас: Клауд инженер съм. Не е нещо сложно, само че е тясно техническо. Но аз съм и по-социален човек, както Цецо отбеляза и затова ми беше много лесно да се захвана с проекта. Обичам да работя с хора в смислени каузи.
Цветозар: Бачкам по разни аутсорсинг компании, принципно с немски, а в момента с датски език. Иначе също така пиша проза, поезия и чат-пат публицистика (смее се).

Как се захванахте с Balkans WTF?
Цветозар: Почти на майтап. Аз миналата година се завъртях покрай рок фестивала в Ловеч. Първоначалната му идея беше да е балкански, после минахме на балканско-скандинавски, със сериозен акцент върху фолк-метъла. Поех инициативата за първоначалната организация, започнахме да работим по нея с Бойко Гюров от BGTSC около 5 месеца, като почти целият лайн-ъп беше готов. Само че тогава някъде се намесиха други интереси и ние изпаднахме от плановете на общинарите. Доста тъпо се получи, но пък това ме амбицира страшно много да се занимавам с такъв тип събития.
Атанас: Там някъде се видяхме с Цецо в Борисовата градина и му казах, че няма смисъл да се оплаква от несполуките и да вземем да направим ние нещо. Няма невъзможни неща, когато човек има воля и желание. И нека споменем, че Balkans WTF е всъщност Balkans - Ways to Friendship.

Цветозар Цаков

Каква е мотивацията?
Цветозар: Когато дълги години като фенове чакахме едни неща да се случат, а те не се случваха - това е сериозна мотивация да се занимаваш с нещо.
Атанас: Ако на всеки следващ концерт имаме по един-двама нови фена, значи има смисъл и сме направили нещо.
Цветозар: В музикално отношение, освен фолклора, който всички си го знаем, познания за съвременните музикални сцени на балканските държави почти изцяло липсват.

Защо тази музика?
Цветозар: От много време съм задълбал в балканския и източноевропейския рок - още от годините ми в Германия. И нямам възможност да ходя на такива концерти у нас, защото няма кой да ми ги направи.
Атанас: Тук нишата е много празна, защото в България идват само няколко мейнстрийм групи като S.A.R.S. и Dubioza Collective - оттам насетне е пълна мъгла.
Цветозар: Сръбската сцена е адски активна - още от времето на Югославия, поради по-свободния режим и липсата на ограничения. Те имат стотици банди в различните стилове от джаз до тежък рок или импровизационни състави. Още докато тук Щурците имитират The Beatles, сърбите правят прогресив рок.

Какво научихте, като задълбахте в културното разнообразие на Балканите?
Цветозар: По различни линии започнах да ходя в Сърбия преди няколко години и си дадох сметка, че на Балканите царуват много стереотипи, а реално отделните народи не знаят много едни за други. И много от тези неща отдавна вече не са верни, ако изобщо някога са били.
Атанас: Съвременните характеристики и белези изобщо не ги знаем - нито ние за другите, нито те за нас.

Атанас Вълчев

Първата група, която поканихте, беше от Сърбия. Следващият концерт пак ли ще е на сръбска банда?
Цветозар: Да, първият беше с джаз квартета от Ниш NaissBlue. Следващият лайв също ще бъде със сърби - на 4 май в малката зала на Mixtape 5 ще свирят Popecitelji. Те предлагат много готина смесица от фънк, етно, балкански мотиви, трайбъл, дори малко прогресив. И свирят изцяло инструментална музика.

А ще работите ли и с други балкански държави?
Цветозар: О, да, дори в момента опипваме почвата с една румънска банда от Букурещ, но още не е сигурно, така че ще си я запазим в тайна (смее се).

Има ли музикални стилове, в които не бихте търсили групи?
Цветозар: Разбира се! Чалгата изобщо не стои на дневен ред във всичките си проявления. Отделно електронната музика и хип хопа, но не толкова заради вкус, колкото заради факта, че не познаваме тези сцени и не сме наясно с теченията. Най-общо, насочили сме се към музика с живи инструменти. Естествено, всичко си опира и до нашия вкус.

Само с музикални формати ли ще работите или имате интерес и към другите сфери на културата?
Цветозар: Със сигурност ни интересуват и писатели, художници, артисти, режисьори, но засега сме застъпили музиката, защото е по-лесно, а и сме по-навътре в нещата. Но имаме идея и за един литературен проект скоро.

Как се намират и разпределят бюджетите за събитията?
Цветозар: Ние сме НПО и не търсим печалба, като до момента работим и на загуба.

По-лесно ли се намира финансиране, когато си НПО, отколкото ако си фирма или частно лице?
Цветозар: Няма толкова голяма разлика, зависи как ще представиш идеята на спонсорите. И дали ще намериш правилните хора, с които говориш.
Атанас: Важни са целта и начините на работата ни. Пък и за нас не е важно да печелим - всички имаме различни професии. Имаме нужда да се наслаждаваме на нещата, които харесваме и няма кой да ни предложи. Всичко идва от фенщината.
Цветозар: Целта ни е да покажем на повече хора нещата, които ни вълнуват и няма откъде да научат. Освен ако не са същите идиоти като нас и не обикалят Балканите, за да гледат концерти и да се срещат с хора. Иска ми се да се промени начинът на мислене наоколо. Твърде много се робува на стереотипи и се кара по инерция.

Следващото събитие на Balkans WTF е на 4 май
с концерт на Popečitelji и Future Was Perfect в клуб Mixtape 5

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова