Да бъдеш Джон Малкович... в България

Новината, че на сцената на Народния театър ще видим постановката „В самотата на памуковите полета” на Тимофей Кулябин по Бернар-Мари Колтес предизвика голям шум. И не толкова заради името на популярния във втората половина на 20-и век френски драматург (да бъдем честни – над 90% от хората, проявили интерес, вероятно не го бяха и чували), а защото в трите вечери, в които представлението ще се играе пред българска публика, ще излезе американският актьор Джон Малкович, създал си име първо в театъра, преди да влезе в киното.

Чакахме седмици наред да пуснат билетите в продажба, но не очаквахме цените, за които те се продават. И въпреки тях – от 50 (високо в гълъбарника) до 400 лева (на най-добрите места), пред народния театър „Иван Вазов” днес се изви опашка, сайтът на театъра не работеше над половин час, а в eventim вече има останали билети само от най-скъпите категроии – 350 и 400 лева. И за трите дати.

Но защо е този чутовен интерес към, да, великолепен актьор, но далеч не най-популярното име от световния театър и кино? Наистина ли толкова много хора в България обичат Джон Малкович? Всъщност не, причината е доста по-семпла. В България до 1989 не можехме и да се надяваме да видим световно популярни актьори, освен съветски и източноевропейски. След това през 90-те бяхме заети да наваксваме със собственото си оцеляване, подреждане на живота, политическо-икономически неразбории, мутри и останалите сътресения на Прехода. Културата някак остана на заден план и беше като нас самите – озъбена, рошава, мръсна, бедна, хапеща. Концерти на големи имена имаше веднъж на година-две, а театърът – всъщност, театърът беше отдушникът на българина, заедно с киното. Котираха се предимно комедии, в които да се посмеем и да забравим мизерията си, а билетите бяха евтини, за да можем все пак да влезем в театър. Но големи имена? Не, Бога ми, не. И ни остана този рефлекс – да чакаме тетатърът да е евтин и ако се появи някой по-известен, да хукнем да купуваме, че знае ли се кога пак! Като хубавата луканка преди 1989 – скъпа и рядко. Джон Малкович е театралната ни луканка, която не всеки може да си позволи, а за останалите няма достатъчно.

Излязоха и много статии и коментари в социалните мрежи, че същата постановка ще се играе в Гърция за много по-ниски цени на билетите – от 5 до 55 евро. Хора озлобено коментираха, че предпочитат да запалят колата или да си вземат самолетен билет, за да гледат представлението там и пак щяло да им излезе по-евтино. Или да дарят парите за благотворителност, например. Познайте колко от тези коментиращи ще направят едното (пътуване до Атина) или другото (благотворителност). Точно така – николко. Но да се върнем пак към гръцката сцена – защо там е (толкова) по-евтино? Причините са точно три:

Защото на Джон Малкович няма да му е за пръв път да играе пред гръцка публика (гърците го гледаха миналата година в представлението „Музикалният критик”). И не е първата звезда от световна величина, стъпваща на гръцка сцена. Всъщност, гърците имат и театрална, и музикална сцена дълго преди нас. За тях не е такъв ексклузивитет да видят на живо артист от ранга на Джон Малкович. Затова и няма такава истерия за „В самотата на памуковите полета” там, каквато би имала евентуално излизане на сцена на далеч по известни актьори. Или каквато се получи тук.

Втората съществена причина се нарича фондация „Онасис”, която стои зад финансирането на гръцките представления. Когато синът на Аристотел Онасис умира в самолетна катастрофа едва на 24 години, в негова чест и на негово име баща му създава фондация „Онасис”, която има за цел да популяризира гръцките изкуство и култура по света, но и да помага на световното изкуство да стига до гръцката публика. Да го направи по-достъпно за гърците. А от 5 до 55 евро е достъпна цена, нали?

Третата причина е съвсем тривиална. Голямата зала на Народния театър „Иван Вазов” разполага със 780 места. Onassis Stegi в Атина, където ще се играе спектакълът, разполага с 1100 места. Което означава 320 души на вечер повече или 960 билета сумарно за трите вечери над софийските представления. А това е значителна разлика и в приходите.

Така че, не, българската публика не е безумно влюбена в Джон Малкович, а иска да се докосне до световното изкуство не само на кино. Но, за разлика от Гърция, тук зад проекта не стои меценат с милиони долари, а държавната театрална институция. И когато не можем да си позволим да видим Джон Малкович на живо, пътуваме до чужбина или гледаме Малин Кръстев, например.

Автор: Ивайло Александров