Да хванеш вълната на безвремието

Малко са хората, които никога не са стъпвали по ситния пясък на Градина и не са усещали порива на вятъра със слизането от колата. Още по-малко са тези, които не са чували за всеизвестната красота на остров Свети Иван, обгърнат от тъмносините вълни. От личен опит знам, че ако веднъж си видял как цветните кайтове кръстосват небето, това място остава с теб завинаги. Вече години наред, всяко лято отделям време, за да дойда отново. Каквото и да ми се случва.

Много неща се промениха и всичко си остана същото

Има повече хора, някои барове смениха локациите си, нови ресторанти и капанчета отвориха врати. Но очарованието на къмпинга не предаде сърцата на всички, влюбени в дългата плажна ивица между Созопол и Черноморец. Тук са и сърфистите, и веселите компании, които вечер се събират в любимите пицарии, а на сутринта ги посрещат уютните закусвални. Палатките са по местата, кемперите отдавна са акостирали, а украсата на бунгалата е в същия бохо стил. Атмосферата е все така приказна. Леко нереална.

Градина има едно правило: Водата е солена, животът - сладък. Особено с помощта на местните палачинки и сладоледи. Когато съм тук, не мисля особено много за нищо. Знам само, че ми е хубаво. Да съм между високите дървета на Off-shorа и любимото синьо. Да наблюдавам децата, които имат чувството, че ще полетят и така разпалено гонят хвърчилата си. Дори да не ги хващат, успяват да уловят момента. А това е най-важно. Убедена съм, че ще го съхранят в съзнанието си. На забавен каданс. Ето я магията на къмпингите - да запазиш мига и в същото време да изпитваш свободата на безвремието. Когато се прибирам към палатките, винаги усещам вкусния аромат на ястията, които се приготвят бавно на малки преносими котлончета.

Багажът: от мечти

Не съм носила обувки, откакто дойдох. Ежедневното ми облекло се състои от бански и джапанки. За малко да забравя - неопрена за сърф. Това е почти целият ми багаж. При специални поводи слагам широка тениска и ленени панталонки. И съм най-официално облечената в компанията. Защото тук просто е различно - липсват ежедневните удобства и всъщност това е най-голямото удобство.

Всеки е оставил своите изисквания и претенции на поне 400 км. Истинският лукс са вечерните събирания пред някоя каравана и дългите разговори под приглушената светлина на лампичките. След часовете, прекарани в смях и разкази, оставам за малко да гледам звездите. И да помечтая. Не искам много - само винаги да мога да се връщам. Вкъщи. 

Автор: Евелина Георгиева