Да си гражданин е трудна работа

Източник: БГНЕС

Да си гражданин е ш*бана работа. Трябва да гласуваш, вали те, студено ти е. Ама то не било задължително. Ами нищо, догодина.

Подухва ветрец, още се чудиш дали да отидеш да гласуваш ама айде, няма. Ще вземеш да настинеш или да хванеш коронавирус. Не знаеш дали бланката я е пипал някой друг.

Вечерта гледаш резултатите, пиеш си биричката и псуваш. Ама кого? Защо не напсуваш себе си за това, че искаш промяна, но не правиш нищо за нея? Не е ли едновременно смешно и жалко как пенсионери отиват рано сутринта и гласуват за промяната. Тези хора я жадуват, имат нужда от нея. Не за себе си, а за хората след тях - за теб. Това са хората, които постоянно повтаряха "Младите ще ни изправят на крака, те ще донесат промяната!". Накрая какво става? Отново чакаме някой друг да ни я донесе на тепсия. По-жалкото е, че го очакваме не от кого да е, а от възрастните, които вече са дали каквото могат за държавата, тя за тях - не. Толкова.

Какво да кажем за българите зад граница? Отново те доказаха, че милата им Родина прави всичко възможно да ги изгони и да се чувстват нежелани, когато са тук, но въпреки това, напук, те пътуват с километри и се редят на опашки в чужбина, за да донесат промяната тук. Голяма част от организацията и работата по изборите зад граница се върши от доброволци.

Много от тях можеха спокойно да кажат "Нас какво ни интересува какво се случва в България, ние си намерихме мястото тук, в чужбина. Другите да се оправят." Да, но не го правят. Не се ли засрамихме, бих попитала?

Първи изборния ден откриват в Австралия и Нова Зеландия. В Австралия секциите са шест. "Всички секции поставиха рекорд по избирателна активност", разказва Явор Константинов от Мелбърн. Сред гласувалите в неговата секция е 93-годишният дядо Иван.

"Опашката в Амстердам обикаля цялата сграда от 7 сутринта", разказва пред ДВ Елица Йорданова. "Пускаме хората с малки деца и възрастните с предимство".

Във Федералната република живее една от най-големите български общности зад граница. Опашки се образуваха в почти всички секции. Например тази в Регенсбург. "Няма да ни стигнат бюлетините, отивам да посрещам още".

В столицата Берлин интересът също е голям. "В началото на деня беше спокойно, но по-късно опашките нараснаха и хората сега чакат по 2 часа", казва пред ДВ Ивайло Механджиев, който живее в германската столица.

Тези хора отиват извън граница, за да работят и да изхранват семействата си, защото тук управляващите не можаха да им го подсигурят. Те гласуват за промяна, за нещо по-добро, защото искат да се върнат и се усеща с всички сетива, че тези хора обожават България. Много са тези, които ронят горчиви сълзи за ситуацията в страната и се молят всеки ден тя да се промени, за да се върнат по родните места. Нали знаете, колкото и дълго време да живеете в чужбина, все ще бъдете чужди, а от родното по-хубаво няма.

За пореден път очакваме промяната да дойде отвън, а хората там ни дадоха урок по родолюбие. Защо ли?

Лежи си на дивана и се оплаквай от изборните резултати, ще ти разкажа някой друг път.