Дамни Балюто

Първото сиди на La Phaze - Pungle Roads (2002), обръща светлините на прожекторите към тях с изненадващо смесване не само на пънк и джънгъл, но и с леки подправки от дръмендбейс, хип-хоп и реге. Текстовете на парчетата им също печелят съюзници, защото ритат здраво промитите мозъци от крайнодесните движения, които все повече набират скорост в страната. Така през 2003-та на среща на антиглобалисти във Южна Франция се запознават с Ману Чао, който веднага ги кани за съпорт на своето бразилско турне през следващата година. Това е и големият пробив за Ла Фаз - вторият им албум Fin de Cycle (2005) се продава в повече от 20 000 копия и с него бандата обикаля света близо 3 години, като минава през цяла Франция, Европа и стига до Южна Америка. Говорим ти общо за 180 концерта, а последните 30 са с щатските джипси пънкари Гогол Бордело - техният фронтмен Юджийн Хюц дори участва в третото им сиди Miracle (2008).

Иначе Дамни си пада малко романтик - иска хората да са по-внимателни един към друг, да не си завиждат, да не се критикуват. Непрекъснато говори за музика и здраво дърпа от нета, но „само легално", както подчертава в предишни интервюта. Другата му голяма мечта е той да бе написал „White Riot" на Дъ Клаш, която - по собствените му думи - е „най-великата група на света".

Събуждам се с единствената мисъл да свиря.
Не мърдам от вкъщи без слушалки.

Никога не закъснявам за турне!
Умирам от срам, когато не мога да си спомня името на някого, с когото съм се запознал.

Все си повтарям, че съм щастливец, защото музиката ми е спасявала живота хиляди пъти.
Идеалната вечер е с приятели навън и прибиране чак на сутринта. Тогава разбирам, че наистина си струва да се живее.

Обикновено съм при фризьора си.
Никога не танцувам на електро хаус.

Падам си по всякаква техника, апаратура и компютърни програми, истински нърд съм.
Беше велико, когато обикаляхме Бразилия с Ману Чао.

Влизам в огъня за всичко, в което вярвам.
Дойде ми до гуша да слушам как най-големите богаташи на планетата се оплакват от световната криза!

Под леглото ми има книги, които отдавна съм прочел.
Майка ми често ми казва да работя, да съм щастлив с това, което имам, и никога да не гледам назад.

Правя се на луд, когато сядам пред белия лист и започвам да нахвърлям думи, с надеждата да се получи някое добро парче.
Никога не скачам на бой - това е игра за загубеняци.

Но бих се сбил с всеки, който физически нарани някого, когото обичам.
Не си позволявам да се депресирам.

Заспивам, за да си почина - понякога наистина се налага!

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Drive: Живот на скорост.
Най-големият актьор за мен е Кари Грант.
Харесвам режисьори като Джим Джармъш и Абел Ферара.
Няма по-глупав филм от Уличен боец с Жан-Клод ван Дам!
Много се смях на Spinal Tap.
Планирам да видя Street of Shame на Кенджи Мизогучи - стар японски филм от 1956-а.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам рокендрол и голдън олдийс от 60-те и 70-те.
Никога няма да ми омръзнат Дъ Клаш.
Любимата ми група е Соушъл Дисторшън.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Ейшън Дъб Фаундейшън преди много, много време.
На живо искам да видя Джо Стръмър енд дъ Мескалерос, но това ще се случи в един друг живот.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е The Assassination Bureau на Джек Лондон.
Сега чета L'Ecriture ou la vie на Хорхе Семпрун.
Много ми говорят за Кен Фолет.
Най-добре пише Бодлер - може би не е най-добрият, но съм чел изключително много негови неща.

Ла Фаз са на 24 март (събота) от 22:00 в Mixtape 5.
Билетите  вървят по 15 лв., а в деня на концерта ще са с пет отгоре
Повече за лайва и допълнителните екстри към билетите - чети тук

Текст Мартин Дончев