Даниел Ненчев

Събуждам се с десет задачи на ум. Заспивам със сто. Подреждам ги по приоритети, чрез сънища.
Не мърдам от вкъщи без най-добрия приятел на човека - смартфона.
Никога не закъснявам за началото на Денят започва с култура по БНТ 1. Защото все пак ще ме дават по телевизията

Умирам от срам, когато говоря глупости. А ако броим колко пъти на ден умирам от срам, излиза, че рядко съм жив.
Идеалната вечер е с много смях, приятели, добра храна, изкуство и любов.
Обикновено съм в разговор.

С годините съм изгубил автентичния цвят на косата си, но пък за сметка на това съм качил килограми.
След десет години ще се появявам с холограмата си едновременно в Токио и в Ню Йорк. И ще въртя бизнес с марсианци. Отсега ви благодаря, господа технократи!

На хората не може да им продадеш надежда. Но може да им я дадеш на лизинг.
Искам да виждам красиви момичета.
Никога не танцувам на велосипед.

Падам си по ягоди, праскови, череши и негърки.
Беше велико, когато правих любов за първи път. И когато се гмурках за първи път. И когато летях за първи път. А най-велико беше, когато срещнах гаджето си за първи път.

Влизам в огъня заради любов.
Дойде ми до гуша от политика.
Под леглото ми има хол. А в хола има албум. А в албума има котка. А в котката има мишка. А в мишката има книжка.

Страшно се изложих, когато вкарах гол отдалече и от воле право горе в паяжината на вратата, а после изпуснах на празна врата.
Майка ми често ми казва „Обичам те, мамче, но ти си го знаеш."
Искам да остарея като Дейвид Линч. Без да губя креативността си и вкуса си към живота.

Правя се на луд, когато съм с Емануела, майката на гаджето ми, за да я разсмивам.
Все си повтарям, че днес или в краен случай утре, ако не - със сигурност вдругиден или последно - през уикенда, или добре, другата седмица трябва да довърша книгата си за рок група Остава, в която ще има забележителни истории!

Скачам на бой, когато теб-те-нямааааа! Ла-ла-ла...
И бих се сбил с Махатма Ганди, Мартин Лутър Кинг и най-вече с Джон Ленън. Ако не искат - може и с Тaйлър Дърдън!

Убивам за безсмъртие.
Не си позволявам да съм песимист. Нямам време за самосъжаления.
Заспивам на тъмнина и тишина.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Великият Гетсби на Real 3D, сетих се колко по-яки неща си представях, докато четях книгата, и си дадох сметка, че това с въображението е голяма далавера.
Най-големият актьор за мен е Робърт Де Ниро.
Харесвам режисьори като Ким Ки-док, Уон Кар Вай и Ларс Фон Триер. И като Антониони, Бертолучи, Озон, Скорсезе, Финчър.
Няма по-глупав филм от Страшен филм 10 и Американски пай 15.
Много се смях на блестящите френски шедьоври Недосегаемите и Малкият Никола.
Планирам да видя някой филм с Брад Пит, но все гледам с Моника Белучи.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Classic FM, Jazz FM, The Black Keys.
Никога няма да ми омръзнат Depeche Mode.
Любимите ми групи са Остава и Depeche. Композитори - Георги Георгиев и Мартин Гор.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Depeche Mode, първия. И втория. И на 20 години Остава в Маймунарника, на който усещах атмосферата дори бекстейдж. Там пусках снимки и видеа, които безуспешно опитвах да синхронизирам с живите изпълнения от сцената. Велик концерт.
В София искам да дойдат The Rolling Stones, U2, Kasabian, Black Keys, Arcade Fire, Arctic Monkeys.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Библията, много ясно.
Сега чета Невидимите кризи на Георги Господинов и Деград на Васил Георгиев.
Много ми говорят за Умберто Еко.
Най-добре пише Габриел Гарсия Маркес.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е най-добре развитото изкуство в България и често по време на спектакъл се чувствам осмислен.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Сътрудници на Джон Ходж, сценарист на Трейнспотинг и на Плажът. Пиесата е за сътрудничеството между Сталин и Булгаков, поставена в Кралския национален театър в Лондон. Иначе, всяка, режисирана от Явор Гърдев.
Обичам текстовете за театър на Жорди Галсеран, Мартин Макдона, Ева Енслър, Едуард Олби.
Последно гледах Медея - майка ми от Стефан Иванов и Иван Добчев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е дължината между концепцията на автора и моята собствена интерпретация в съвременното изкуство.
Последните изложби, на които бях, са на Plakat Kombinat в Апартамента, на хърватския дизайн в САМСИ и на още няколко от Sofia Design Week.
Любимите ми художници са Кристо, Ясен Гюзелев, Иван Газдов, Шигео Фукуда, Деймиън Хърст, Аниш Капур, Газдов казах ли го?... (Да, б.а.) Хуан Миро, Борис Праматаров, Кокимото, Люба Халева, Стефан Чинов, Симеон Стоилов, Антон Терзиев, Самуил Стоянов, Искра Благоева, Кирил Кузманов, Лъчезар Бояджиев, Праволюб Иванов. И, да, Недко Солаков. И Салвадор Дали не е лош.

Даниел и колегите му са в студиото на Денят започва с култура всеки делничен ден от 09:10, а късометражният Вода е тук.
Изложбата на PlakatKombinat е в Апартамента на ул. „Неофит Рилски" 68.
Господин Ненчев участва и в основната програма на Sofia Design Week с акцията си Графонетика, която представя общите думи в балканските езици, изрисувани върху фасадата на betahaus

Фотография Васил Танев