Даниела Илиева-Колева

Даниела Илиева-Колева е доктор по икономика, преподавател по бизнес комуникации и мастър коуч по НЛП (невролигвистичното програмиране). И някъде между професионалните си занимания, създава и патентова иновативна дигитална менторска програма за цяла Европа (подробностите пази в тайна, докато не получи зелена светлина от Европейската комисия). Работата й е липсващото в съвременното образование звено между кариерното и личностното развитие. Впечатли ни с гледната си точка за света и вярваме, че хора като нея надъхват младите и са стимул за прогреса ни като цяло.
Убеди се сам!

Мислех си да стана учителка, когато бях дете, а после бях и треньор по тенис, което пак е свързано с предаване на умения между хора.
И станах преподавател, учител, ментор - понастоящем в три университета и една академия.

Заобиколена съм от хора, които ме предизвикват по всевъзможен начин, учат ме на различни неща, карат ме да се чувствам силна, удовлетворена и щастлива.
Добрият екип е важен, защото помага да се мине на следващото ниво на развитие. Без екип, независимо от дейността, си оставаме търсачи на съмишленици, на подкрепа и вдъхновение. Добрият екип дава енергия и позволява да се случват неща, невъзможни за самостоятелна бойна единица.

Вкъщи ме смятат за дружинен ръководител. Това е и прякорът ми, защото съм организирана, точна и целеустремена. От години обаче се старая да не правя непоискано добро в смисъла на това да организирам живота на другите.
Сред приятели минавам за забавна, енергична, всеотдайна, харизматична, уважаваща и ценяща другите, организирана, дама, професионалист, майка и приятел.

По душа съм свободолюбива, тиха бунтарка, романтик под прикритие.
Никога не работя с хора, с които не си допадам енергийно. Никога не работя без да ми е ясна каква е цената, която ще платя - най-вече скъпата цена, а именно времето.

Проблемът ми е, че искам да направя толкова много неща в един живот, в едно денонощие. А това води до другия проблем - как да разпределя най-правилно тези 24 часа за всичко и всички. Всичките си го получават, но с всичкото ми е трудно понякога.

Идеите идват, когато идейният център е отворен - отворен към информация, към новото и различното, към положителното и съзидателното. Но светът е пълен с идеи така или иначе. По-важна е тяхната реализация, което е и по-трудната част.
Блокирам, когато не съм си взела дозата сън - поне 6 часа. Ако се наложи мога да изкарам няколко денонощия в по-интензивен режим, но после се случва такъв блокаж, изразен в апатия и умора.

Грешките са нашият собствен опит, но и нашите собствени уроци. Харесвам това, което е казал Оскар Уайлд: „Не е страшно, че грешим. Страшно е, че повтаряме грешките си."
Компромисите са понякога необходимото отлагане в името на нещо по-важно и значимо. Важно е, обаче, човек да не прави компромиси с основната си ценностна система - петте или седемте най-важни неща в живота ни, ще си останат нашите най-важни ценности. Ако някой очаква от нас компромисно да ги разместим, за да угодим по някакъв начин, това няма да доведе до щастие и радост.

Работата е като човека, който я работи. Тя отразява същността и идентичността, личностните характеристики и ценностна система на работещия. Обичаме ли краткосрочни или дългосрочни проекти? Индивидуалисти ли сме или колективни играчи? Проактивни ли сме или пасивни по натура? Сови или чучулиги? Ако работата принадлежи на мен, а не аз на нея, тогава всичко е наред.
От моята разбрах, че всеки ден можеш да научиш нещо ново и интересно. Студентите са много любопитна компания, имат друга, различна динамика, а най-голям интерес за мен представлява начинът, по който израстват като личности в периода на следване. Мениджърите, с които работя от друга страна, са друг свят - много по-забързан, по-организиран и с други предизвикателства. Обичам работата си!

Съревновавам се със себе си най-вече. Не ме напуска усещането, че нищо не правя и много често го казвам. Имам невероятната способност да си задавам сама задачи и срокове и да ги изпълнявам.
Скачам в дълбокото, когато се налага. Всеки има ситуации в живота, когато „трябва" застава пред „искам", „не искам", „мога", „не мога". Често осъзнаваме, че дълбокото не е толкова страшно и оцеляването след такъв скок ти носи много голяма сила.

Успехът е усещането, чувството за удовлетвореност от пътуването към получаването на резултата.
Най-обичам да пътувам. Обожавам нови места, нови лица и пейзажи. Но още повече обичам времето в самолета, над облаците, насаме с мислите и завладяваща музика - това е моето време да чуя себе си, да подредя себе си и да презаредя, реейки се.

Забелязала съм, че светът има нужда от всякакви хора - активни, слабоактивни, обичащи да пътуват и такива, които не обичат, мили и любвеобилни или по-сурови и непоказващи емоции. Има чар във всичко различно, а различията ни правят уникални.
Никога не знам каква изненада ми готвят Негово Величество Животът и Нейно Величество Съдбата. Това, което знам, обаче е, че всичко се случва по някаква причина. Просто ние невинаги я знаем.
Току-що разбрах, че две мои много близки чакат бебета и това ме направи много щастлива! Чакани, желани, от сега обичани бебета.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова