Деян и Иво от Aubergine

Скрита между ниски кооперации на две крачки от булевард Евлоги и Христо Георгиеви и НДК, Карнеги винаги ни е била особено симпатична. Освен че е една от най-малките улички в големия град, тя има своя особена атмосфера, която е два пъти по-приятна, когато София се окаже в студената прегръдка на есента. Преди години номер 11 отвори врати ресторант Aubergine, а на нас не ни трябваха допълнителни покани, за да му станем редовни клиенти - в него готвеха хубаво, звучеше джаз, изобщо пасваше на Карнеги като топла ръкавица на хубава женска ръчица

Уви, приказките невинаги имат щастлив край и поради една или друга причина, Aubergine затвори врати.

Всичко отново си дойде на мястото тази пролет, когато ресторантчето буквално бе възкресено от пепелта, благодарение на усилията на Деян, Иво и много техни приятели, които в продължение на месеци ремонтираха сградата, преобразявайки напълно нейния интериор (както и кокетната градина отвън). Новото начало за Aubergine е повече от обещаващо - тук откриваме изключително концентрирано и кратко меню с едновременно семпли, но великолепни на вкус ястия плюс селекция български крафт бири и хубави местни вина. С други думи - Aubergine е тъкмо от онези места с ясна концепция и елегантност, където предпочитаме да сядаме по всяко време на годината. Затова и откъснахме от времето на Деян и Иво, за да ги разпитаме как са постигнали всичко това.

Мислех да стана
Деян: Мъж, който се вози отзад на боклукчийските камиони (смее се).
А станах
Деян: А какъв станах, не е съвсем ясно. Но пък онова, с което се занимавам, ми носи голяма наслада.
Иво: Според майка ми сме станали обикновени кръчмари (смее се).

Уличката
Деян: Карнеги и тази къща са много специално място. Изобщо в идеалния център е трудно да намериш нещо подобно - хем да е близо до всички важни локации и до няколко големи булеварда, хем да е тихо, спокойно и да има градина. Тя е много важна за ресторанта, все едно минаваш през гардероба и влизаш в Нарния. В момента работим по въпроса и до средата на януари вече ще сме я покрили и превърнали в зимна градина.

Името
Деян: Решихме да го запазим от уважение към усилията на предишния екип на ресторанта - те са започнали с ентусиазъм и с добра идея, доближаваща се до онова, което правим в момента.
Иво: И не сме забравили патладжаните в менюто, разбира се.

Промяната
Деян: Беше абсолютно наложителна, искахме да вдъхнем нов живот на къщата.
Иво: Състоянието, в което заварихме Aubergine, беше много тежко. Мястото беше "уморено", трябваше някой да се погрижи за него. Нужен беше ремонт - и буквален на сградата, интериора, масите и столовете, но и на менюто, на цялостната концепция. Представяхме си го козметичен, а се оказа основен. След толкова месеци усилия обаче сме доволни - сега тук има повече светлина, повече уют и хубаво оформен интериор. Безкрайно сме благодарни на нашата приятелка Ралица Керменлийска - тя реши целия интериор. Без нея още щяхме да избираме цветовете.

Менюто
Деян: Искахме да избягаме от клишето. Което в софийския случай означава меню, дебело като тефтер и заведение, предлагащо всичко - от пица и паста до скара, пържени картофи и шопска салата. Беше важно в нашето място да има ясно изразени вкусове, много късо меню, всяко ястие в него да бъде направено с качествени продукти.
Иво: От самото начало знаехме, че тъй като самите ние не сме майстори-готвачи, няма да се месим твърде много в менюто. Оставихме това изцяло на хората в кухнята - всички предложения бяха и ще бъдат техни.

Добрият екип е важен, защото
Иво: Без него всичко това би било невъзможно. Имаме огромно уважение към хората в кухнята, както и към целия ни сервизен персонал.
Деян: Добре знаем колко силно зависим един от друг. В нашия екип сме едва десетина човека и ако един се провали, си го отнасяме всички.

Заобиколени сме от хора, които
Иво: Са талантливи, а на всичко отгоре са и млади. Има много такива наоколо, късметлии сме, че от самото начало ги срещнахме. В един момент се получи и онова, към което се стремим от самото начало - средата и атмосферата на ресторанта започна сама да привлича симпатични хора.

Работата е
Иво: Страст, без никакво съмнение. Ако не беше, никога не бихме й отделяли подобно време и усилия.

Грешките са
Иво: Нещо, което обичаме Дори правим няколко повече от нужното, за да затвърдим идеята, че несъмнено са грешки (смее се). Но пък се научаваме да бъркаме с малки неща и често. Това ни печели време, а и много опит.

Компромисите са
Иво: Малките компромиси са неминуеми - например чашите за вода на масата не са най-добрите на света. Но в Aubergine никога няма да направим компромис с качеството на продуктите, които ползваме - те са от първостепенно значение. За нас е изключително важно да ни познават по качеството на кухнята, както и по това, че порциите са нормални, за да хапнеш и да си тръгнеш заситен.

Искам хората да описват Aubergine като

Иво: Онова готино място на спокойната улица. Или пък - онова място, на което няма телевизор.

Aubergine е на ул. Карнеги 11 и работи всеки делничен ден от 12:00 до 23:00
В събота и неделя работи от 10:30 до 23:00
0889 99 18 67; www.aubergine.bg; facebook.com/AubergineSofia; twitter.com/Aubergine_Sofia

Текст Никола Шахпазов/ Фотография Антон Чалъков