Деница Илчева

Някъде по средата на нашия разговор Деница сама си зададе и сама си отговори на един въпрос, който е толкова фундаментален за развитието на човечеството, че няма как да не започнем от него.

„Ако попиташ родителите какъв човек искат да бъде тяхното дете, когато е на 30, ще кажат: „Искаме да е уверен, да има самочувствие, да може да взима решения, да си отстоява позициите..." Нали? Това ще кажат. Обаче от децата си, когато са малки, искат да са послушни, да следват чужди правила и да нямат собствено мнение. Тоест - точно обратното. Кажи ми сега - как създаваш човек, който да бъде уверен в себе си, ако всеки път го караш да се чувства по-малък от теб и му се ядосваш, когато се опитва да отстоява своята позиция?" (Бихме искали да уточним само, че позицията на едно дете „Сладоледът преди супата!" важи със същата сила като твоята „Оставка!" - б. а.)".

И точно за да може нейното дете да расте като свободен човек, чието „Не!" ще бъде чуто и чийто собствен ритъм на развитие ще бъде безусловно зачитан, преди две години Дени започва ентусиазирано да пуска обяви и коментари по социални мрежи и форуми: „Ще правя родителски кооператив. Кой иска да участва?" Така се появява КоОпчето.

Схемата е следната: събирате се няколко семейства, които вярвате в едни и същи ценности. Наемате място, намирате учители или пък се редувате да бъдете такива самите вие. Чистите заедно, готвите на ротационен принцип, поделяте си режийните. И, най-важното, участвате в живота на децата си на пълни обороти. В КоОпчето специално смятат игрите за най-добрия учител и усвояват смятането с бобчета и шишарки, а буквите ги пишат от тесто, освен ако, разбира се, точно този ден не им се танцува или нищоправи, което е съвсем в реда на нещата. Младите госпожици и господа имат също пълното право да участват или да не участват в домакинските задължения (слагат и раздигат масата, режат салата, мият чинии), да спят следобед или да не спят и така нататък.

Най-ценните уроци в КоОпчето обаче се случват, когато например всички заедно решат да съберат пари за подаръци на децата бежанци и цяла седмица подготвят коледен спектакъл, продават за него билети и купища собственоръчно измайсторени украшения и картички. И когато в касичката им се натрупат цели 68 лева и с тях те успеят да напълнят цели пет големи кутии, децата разбират, че сами, със собствените си тригодишни сили, са променили света за някой друг, който е трябвало да остави всичките си играчки и целия си дом и сега му е тъжно и студено на душата. И че, заедно с кутиите, те са му дали най-скъпоценното - любов и грижа.

Събуждам се с мисълта, че предстои още един вдъхновяващ ден.
Най-безотказният генератор на добро настроение е детето ми, положителните хора и красивите неща в живота. Старая се да се концентрирам върху тях.

Вярвам в правото на свободен избор на всяко дете, защото то е равноправна личност и неговата свобода трябва да бъде уважавана и защитавана във всеки един момент. Да му бъде дадена възможността да решава само за себе си, да експериментира и да носи лична отговорност за последствията от своите избори.

Вярвам, че детето ми е напълно способно само да си вземе информацията, която му е необходима, по начина, по който то има нужда, с неговото темпо. Няма защо непрекъснато да му тъпчеш в главата. А най-големият проблем е като почнеш да сравняваш децата, това вече е абсурдно - всяко от тях е толкова удивително и толкова различно.

Вярвам в ненасилствената комуникация и категорично не приемам каквито и да било форми на наказание. Държа да подчертая, че да изведеш едно дете от играта и да го накараш да стои на столче е наказание, защото вменява чувство за вина. А това чувство е едно от най-трудните неща, които на по-късна възраст ти се налага да пребориш в себе си.

Вярвам, че децата трябва да трупат своя социален опит в спокойна среда, в която им се дава възможност да решават конфликтите помежду си сами. Това е изключително ценна опитност. Възрастният се намесва, само ако е застрашено здравето на някой от участниците в конфликта.

Вярвам, че след няколко години моето дете ще бъде ученик в демократично училище. Вярвам, че ще го случим. Вярвам, че държавата в крайна сметка ще се отвори за възможностите.

Работата на родителите е да наблюдават внимателно, но ненатрапчиво, и да подават стимули - но без да изискват, да очакват или да търсят резултати. Моят син например се интересува силно от числа. И като готвим с него, броим колко яйца слагаме и колко ще ни останат, ако счупим едно. Феноменално е колко много са способни да научат децата изцяло в игра, без изобщо да знаят, че учат. Важното е просто да растат в среда, която ги стимулира да опитват различни преживявания.

Беше велико, когато за първи път прегърнах сина си.
Влизам в огъня заради него и заради това, в което вярвам - че един по-добър свят зависи от нас.
Дойде ми до гуша от апатията на хората. От това, че се примиряват с неща, които не харесват в живота си.

Обикновено съм в забързано състояние, опитвайки се да правя твърде много работи едновременно.
Все си повтарям, че трябва да намирам повече време да бъда в тишина със себе си.
Никога не танцувам на... няма такъв вариант (смее се). Даже на маса ако кажа, че не съм танцувала, ще излъжа, защото скоро показвах на детето вкъщи какво означава да си на сцена...

Не си позволявам да давам непоискани съвети.
Майка ми често ми казва да имам повече време за сън.
Синът ми често ми казва: „Мамо, обичам те."

Той ме научи да вярвам на детето в себе си и да се грижа за него.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Забраненото образование - за алтернативните форми на обучение. Много хубав филм, препоръчвам. Ето го тук целия, със субтитри на български.
Най-големият режисьор за мен е Тарантино.
Любимите ми актьори са Брад Пит и Анджелина Джоли.
Паднах от смях на Борат преди години... Лелее, откога не съм гледала филм явно...

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Jazz FM.
Никога няма да ми омръзнат Bon Jovi. Това е музиката на тийнейджърските ми години и просто ме връща в някакви спомени...
Последното ми откритие е един диск за медитация.
Няма да забравя концерта на Bon Jovi на стадион „Васил Левски". Преди това бях ходила на същия концерт във Виена, но Bon Jovi в София ми беше детска мечта.
Искам в България да дойдат Manu Chaо - пак, защото не можах да отида.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен е Бягащата с вълци - изследване на женската психика, на дивата жена във всяка от нас, чрез приказки и истории. Много дълбоко влиза. Подарила съм я на всичките си близки приятелки.
В момента чета Оръжия за масово обезличаване на Джон Гатоу. Тя е за традиционната образователна система - как е измислена, защо е измислена. Малко е конспиративна, но има интересни неща.
Искам да прочета всички книги на Джон Холт.
Най-добре пише Стайнбек.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах Елхата от Туве Янсон със сина ми. И на двамата ни хареса.
Най-силно ми се е запечатала постановката на Секс, наркотици, рокендрол в Армията. Спомням си, че се смях, плаках, вдъхнових се... цялата гама.
Сега съм взела билети за Хензел и Гретел в Операта.

Деница Илчева ще разказва „Що е родителски кооператив и практиките у нас"
в събота (25 януари) от 19:00 в социален център Аделанте на „Гурко"27.
Вход свободен

Ще бъде лектор и на Първата национална среща за свободно развитие на образованието, организирана от Национална мрежа на родителите
на 15 и 16 февруари в Sofia Live Club

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев