Мислех си да стана примабалерина.
И станах прима в кухнята.
Заобиколена съм от хора, които държат на мен.
Добрият екип е важен, защото без него съм като глава
без тяло.
В кухнята ме смятат за по-важна, отколкото аз самата
се чувствам.
Сред приятели минавам за фин и деликатен човек.
По душа съм ангел. Не ми ли личи?
Никога не работя с бяла униформа. Скучна ми е.
Проблемът ми е, че много обмислям.
Идеите идват, когато най-малко очаквам.
Блокирам, щом стане 16:00 часа. Имам нужда от едно
силно кафе.
Грешките са и не са необходими.
Компромисите са част от живота.
Работата е като водата - не мога без нея.
От моята научих, че трябва да съм търпелива и в
същото време безкомпромисна.
Съревновавам се с времето.
Скачам в дълбокото, когато се задушавам.
Успехът е движещата сила.
Най-обичам да се излежавам.
Забелязала съм, че повечето хора са прозрачни.
Никога не знам какво ще сготвя, докато не го направя.
Току-що разбрах, че трябва да вярвам повече на
интуицията си.
Ще ми се аз да съм измислила интернет.
Или поне да бях казала: That's all Folks!
Фотография Васил Танев
Още от Нещо ново:
- 20 бързи въпроса към... Стефан Денолюбов
- Италиански обиколки в София: 5 любими места за пица и паста
- Конкурс преобразява със светлинно изкуство фасадата на НДК
- Академия „Никола Тесла“ – мястото, където ученето вдъхновява
- Живот и компас: Как пътува Кирил Николов – Дизела
- Фестивалът на светлините LUNAR дава нов облик на вечерна София в дните между 8 и 11 май
- Повече от тренировка: 4 фитнес локации, които вдъхновяват
- Pizza Lab: Майсторите на разнообразието
- Ново място в София: Spark me Salt pool, Gym & Spa
- Street food за душата в HamBar
Коментари