Деси от Phuture Shock

Събуждам се с усмивка и с дъщеря ми Янтра, която е на четири години. Следва закуска и детска градина.
Не мърдам от вкъщи без огромната си чанта, пълна с партакеши. Тежи като за световно, вижте за какво става въпрос (вдигаме и падаме) - тефтер, който би трябвало да е паметта ми, но редовно забравям да пиша в него; ееей такива слушалки (показва, че са колкото главата й), радиото от колата. В самата кола пък винаги се въргалят чифт обувки с токчета и костюмите за Сентиментъл Суингърс.

Никога не закъснявам за срещи и концерти. Случвало ми се е един единствен път - преди сто години с Пластик Хай-Фай. Тогава бяхме на някакъв фестивал, направихме саундчек и аз отидох да видя Боянския водопад. После групата била издърпана напред в програмата и така пропуснах почти целия концерт. И досега, като се скарам на Фичо (от Phuture Shock - б.а.), че закъснява, той ми вика: „Ти ли бе, Боянски водопад!".
Умирам от срам, ако някой ме хване да говоря за него в трето лице. Имало е случаи, когато се изпускам и казвам нещо неуместно, но никога не съм груба. От мен никога няма да чуете „Гледай тоя колко е грозен" или нещо от сорта.

Все си повтарям една мантра за защита от всичко негативно, но е много съкровена и не мога да ви я кажа. (клати глава) Няма начин да я изкопчите!
Идеалната вечер е с приятели на хубаво място с хубава музика. Но и най-елементарната ситуация би ме накарала да се чувствам адски добре.

Обикновено съм на кафе в One More Bar, ям супа в Supa Star, а вечер съм в Арт Клуб и Bash Bar на ул. „Иван Асен ІІ".
Никога не танцувам на музика, която не ме провокира. Всъщност много рядко танцувам - първо, нямам време; и второ - май имам задръжки.

Падам си по красиви места - по морето например. От него по-красиво няма. На къмпинг Градина се чувствам като у дома си, там ми е най-уютно.
Беше велико, когато с Phuture Shock спечелихме специалната награда от конкурса Златна пролет - догодина заминаваме за фестивала в Грьонинген, Холандия. Ходили сме по фестове, ама не много, и това ми дава една особена тръпка.

Влизам в огъня заради дъщеря ми и заради Любовта.
Дойде ми до гуша от липсата на човешко отношение между хората. По принцип съм доста раздразнителна и се нервирам за дребни неща, например от факта, че все още бълваме страшно количество боклук.

Под леглото ми има разни играчки - на Янтра, разбира се. Ако бяха мои, нямаше да ви го кажа (смее се).
Страшно се изложих, когато си издрах колата, докато паркирах миналата седмица. Иначе се имам за адекватен шофьор и не съм плашлива, но в този случай возех един приятел, който ми каза: „Моля те, нека сляза, преди да паркираш, защото винаги се притеснявам от жени шофьорки". И аз така жестоко се разгневих, че не обърнах внимание на колата до мен и фииииу - отиде и боята, и огледалото.

Майка ми често ми казва: „Много си глезиш детето", ама аз не съм съгласна.
Скачам на бой, когато видя някой да си хвърля фаса, бутилка или - още по-гадно - НАЙЛОН през прозореца на колата. Тогава за части от секундата ме обзема такъв гняв, че ми идва да го пречукам тоя човек.

Убивам за една дълга почивка!
Не си позволявам да лъжа, дори и за дреболии - един от принципите ми в живота.
Заспивам на тишина, не мога с музика. Имам и една практика с осъзнато дишане, която е нещо като опит за медитация.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Черен лебед.
Най-големите актьори за мен са Антъни Хопкинс, Джак Никълсън, Гари Олдмън и Морган Фрийман.
Харесвам режисьори като Педро Алмодовар.
Няма по-тъп филм от От глупав по-глупав.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам фънк, джаз, суинг, броукън бийт, дръмендбейс и класика - дъщеря ми Янтра обича да танцува балет.
Най-добрите концерти, на които бях, са тези на Ерика Баду, Бьорк и Джеймс Браун.
В София искам да дойдат Стиви Уондър, Бьорк и Ерика Баду.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Библията.
Сега чета Бягащата с вълци на Клариса Пинкола Естес.

Фотография Васил Танев