Димитър Драгов

Преди 20 години Димитър Драгов е брокер, но нещо все го влече към ресторантьорския бизнес и постепенно поема в тази посока. Навремето с партньора си Иван Тодоровски, с когото работят и до днес, взимат първия си ресторант в СУ „Св. Климент Охридски" - Яйцето. А днес Димитър е основният мотор на чудесни кулинарни спирки като Ресторант Табиет и Panini Bar Ciccione. Харесваме хора, които не правят компромиси с мисията, която са поели и винаги се стремят резултатите да са на най-високо ниво. Димитър е един от тях.

Мислех си да стана бoрсов посредник. Вдъхнових се от филма Уолстрийт, вървеше по Киномания в края на 80-те.
И станах брокер на Софийската стокова борса. Но осъзнах, че не това е призванието ми и след известно време се прехвърлих в бизнеса, с който се занимавам и до днес.

Заобиколен съм от хора, които са професионалисти, с желание за работа и развитие.
Добрият екип се създава. Култивирането му понякога е трудно, но добрият мениджър може и трябва да се справи с тази задача. Нужно е да имаш правилен подход към хората.
Екипът е важен, защото без кадърни хора до теб не можеш да направиш нищо. Невъзможно е да управляваш бизнес, без да имаш на кого да разчиташ.
А успешният бизнес се гради върху контрол, правилен подход и креативност.

В работата ме възприемат различно. За някои съм приятел, за други лош човек. В крайна сметка съм изградил йерархия, която вярвам, че работи отлично.  Мисля, че колегите ме уважават.
Вкъщи ме смятат за строг, но добър. Имам предвид сина ми. С него сме и приятели, но я има и дистанцията на опита и поколенията. Със съпругата ми сме сродни души, за което съм щастлив.
Идеите идват най-често през нощта. Спя много малко и използвам нощните часове за мислене.
Интересувам се от кулинарни предизвикателства и чета много за нови ястия.

Разпускам най-добре сред приятели и природа. Почивката ми обаче трябва да е дълга. Един уикенд не е достатъчен. Но не съм свикнал да почивам, така че го правя рядко.
Разтоварвам се с готвене и спорт.

Грешките са неизбежни, но ни правят по-силни. Знанията, които се придобиват вследствие на грешки, са изключително трайни.
Компромисите са благородни постъпки.

Работата е начин на живот. Много често характерът на човек повлиява върху начина му на работа. Например на мен много ми харесва да готвя и аз не продавам храната просто като продукт, а предлагам и идея какво да се направи с нея.
От работата ми с Panini Bar Ciccione научих, че това е съвсем различен бизнес от ресторантьорството. По-скоро е съвременна концепция за хранене и социален живот, превърнала го в любимо място на много хора. Именно за нея получихме наградата „Иновативна концепция" през 2012 от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

Избирам продуктите много внимателно. Първо ги тестваме с колегите, обсъждаме и споделяме мнението си. За да продаваме  продукти, трябва да се уверим в тяхното качество и приложимост.
Да направиш сандвич понякога е по-трудно, отколкото да приготвиш едно основно ястие. Когато твориш сандвич, не трябва да ти липсва нищо, както е и при другите гозби. Нужно е да бъде балансирано.

Успехът винаги предстои. Не ми дава покой мисълта, че някой ден ще престана да работя.
Следващата ми цел е да разширим бизнеса и извън България.
Мотивира ме конкуренцията. Ако няма конкуренция, няма да има качество.

Скачам в дълбокото винаги. Но премерено. Залагам на премерените рискове.
Предпочитам да не знам за предстоящи изненади. Човешкият живот може да се промени за секунда.
Ще ми се да измисля нова концепция за хранене.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова