Димитър Коцев-Шошо

Димитър Коцев-Шошо ни е ужасно важен. Още преди 20 години, когато преведе чудесната шизофрения Бърни Кълвача (днес преиздадена под оригиналното си име Натюрморт с кълвач) на Том Робинс, ни направи впечатление с умелото си жонглиране с езика и тънкото си чувство за хумор. Затвърди ги с дебютните си роман и филм Лора от сутрин до вечер, а само пред нас издаде, че ей сега завършва и втората си книга Скарида. Не го разочаровайте, превърнете я в бестселър след няколко месеца, когато излезе!

Кого би убил, присмехулнико?
Много искам да вярвам, че не бих убил никого. Но ще се радвам, ако някой умре от смях на някоя история, която съм разказал.

Чий скелет криеш в гардероба?
На баща ми. Майка ми я кремирахме.

Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Няколко котки. Първата вече е заровена. Втората засега е в добро здраве. Нататък ще видим.

Как би умрял във Венеция?
Бях веднъж там и за малко да умра от ужас при вида на цялата тази туристическа истерия. По улиците тълпата е като в кухнята на домашен купон, когато са дошли адски много неканени хора. А гледката на хиляди туристи в стотици гондоли е някакъв филм на ужасите.

Къде прокарваш острието на бръснача?
За моето поколение острието на бръснача разрязва окото на жена. Тази сцена от филма Андалуското куче е вкопана в съзнанието ми. За други поколения предполагам, че са други части от тялото.

Къде запива задругата на пръстена?
Това ми звучи като джуджешка сватба - много пиене, веселба и кьотек. А всичко това заради някакъв си пръстен.

От кого се криеш в червената трева?
От полицията. Те преследват само зелената.

Твоят лек против спокойствие?
Нарича се „шило в гъза". Ако се родиш с него, липсата на спокойствие ти е гарантирана. Но и приятна. Честно казано и аз като всеки си живея с илюзията, че се стремя към спокойствие. Само че когато го постигна ставам неспокоен.

Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Подправките на най-добрата пилешка супа за душата са: физическа умора, приятели, планинска гледка и лимон. Разбира се, приятелите не ги слагам в самата супа, а отстрани.

Как се справяш с пяната на дните?
Избърсвам я от устните си с опакото на ръката, а после викам бармана и си поръчвам още дни.

Кого би завел на пикник край пътя?
Не бих отишъл на пикник край пътя, защото там колите вдигат шум и прах, а сандвичите ще попият оловото от въздуха.

Какво пише в записките на психопата?
„Толкова много ви обичам всички. А вие защо не ме обичате?..."

Кой е героят на нашето време?
Думата герой е тъпа. Но се възхищавам на хора, които се занимават с неблагодарни мисии като например образование и наука. Те милионери няма да станат, но благодарение на тях милионерите ще живеят в един по-добър свят. Още малко и в България ще се намери първият милионер, който да осъзнае това.

Какво закусват шампионите?
Основно телата на бившите шампиони, които са победили.

Къде вилнее Лора от сутрин до вечер?
В града, в планината, на морето - Лора вилнее навсякъде. Просто има хора, които само като ги видиш имаш чувството, че вилнеят непрестанно. Дори като спят изглеждат в движение. Дори като плачат изглеждат щастливи. Дори като умрат няма драма.

Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
За малко да кажа Карел Чапек, но всъщност вероятно е някакъв швед. Не ми е любимата водка, защото има един сладък привкус, но ако няма друго... И все пак да се върна за момент на Карел Чапек. Той е чешки писател, който измисля думата „робот" в романа си Р.У.Р. Много бих искал да измисля дума, която цялото човечество да ползва чак до злощастния си край.

Какво си донесе от бала на Воланд?
На бала на Воланд не ходих, защото в същата вечер имаше диджей парти на Skrillex, но като отидох се оказа, че е отложено за по-късна дата и по-голяма зала. Така че нито на парти, нито на бала бях. Дяволска работа!

Къде изчезна повелителят на мухите?
Повелителят на мухите се пренесе да живее в Австралия с всички мухи на света. Там тези насекоми нямат достатъчно естествени врагове и побъркват австралийците. Във всеки един момент върху лицето на всеки австралиец има средно три до пет мухи. Факт.

Откъде долетя Бърни Кълвача?
За мен лично той долетя откъм Гърция в ръцете на поета и издател Панос - един чаровен измамник, който ме нае да преведа тази книга на български, плати ми с огромно закъснение само десет процента от договорената сума и в същия ден ми взе назаем половината от тези десет процента. От тогава не съм го виждал. На практика преведох книгата безплатно, но изобщо не съжалявам. Първо, Панос отглеждаше чудесна марихуана на балкона си. Второ, чрез тази книга се запознах с един свят на хумор, авантюри, лекота и любов. Благодарение на тази книга разбрах, че е напълно възможно да смяташ човешките същества за пълни палячовци и въпреки това да ги обичаш всичките.

Какво чете Кафка на плажа?
От заглавието на тази книга винаги са ме побивали тръпки. Ако някога Кафка наистина беше отишъл на плаж вероятно щеше да изгори брутално. Бледата му кожа щеше да пламне в кървави мехури. Щеше да умира няколко дена в ужасни мъки. Тази история щеше да е по-съсипваща от всяка негова книга.

Какво отмерва махалото на Фуко?
Отмерва броя на завъртанията на Земята около собствената й ос, които остават до момента, в който съвсем случайно всички едновременно ще си включим сешоарите и целият този физичен експеримент ще завърши с ефектен фойерверк, който никой няма да види, защото точно в този момент извънземните съвсем случайно няма да гледат в нашата посока.

Какво пият на улица „Консервна"?
Пият каквото им падне и ако ги питаш дори не знаят, че живеят на улица "Консервна".

Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Синовете на великата мечка станаха панди, защото е по-шик. Момичетата обожават да ги гушкат, а великата мечка се върти като пумпал в гроба.

Какво вижда конникът без глава?
Копитата на отдалечаващия се кон... и себе си без глава на седлото.

С кого е нежна нощта?
С всички, които я обичат. За онези, които предпочитат утрото остава въпросът „какво толкова намирате в нощта". Няма да им кажем.

Какво има на изток от рая?
Съветския съюз. От скоро Русия - едно истински безбожно място, което се кичи с православието като чалгаджийка с блещукаща дрешка. Колкото и куполи на храмове да позлатят няма да се светнат, че проблемът е в душите на онези, които стопанисват тези църкви. Не се сещам за нещо по-долно от служители на Бога, които са и служители на КГБ. Всъщност сещам се - попове сътрудници на Държавна Сигурност.

Какво си купи от панаира на суетата?
Перо. Но не ми е удобно да казвам къде си го сложих.

За кого бие камбаната?
За Бон Скот, много ясно.

Къде беше през 1984?
Точно там. В 1984-та. В диктатурата, която обещаваше рай на земята, но след малко. Тези хора бяха превзели държавата с убийства и терор, но през 1984-та отдавна вече се бяха светнали, че ако убиват душите на хората, няма да им се налага да се чудят къде да заравят труповете. В момента страната ни все още живее с онази реколта от бездушници, а надеждата за по-добро се крие в родените след тази 1984-та.

Къде се научи на изкуството да поддържаш мотоциклет?
Научи ме един дзен учител. Каза ми: „Ако притежаваш мотоциклет, имаш два варианта - или да го поддържаш или не." Аз избрах второто.

Къде би закачил табела „Вход само за умопомрачени"?
Такава табела най-добре да виси на Изхода от Живота. От една страна ще създава у хората илюзията, че изходът от тук е вход за някъде другаде. От друга страна ще създава атмосфера на мрачна съдбовност, която се цени в нашата цивилизация, защото с нея са закърмени всички евреи, християни и мюсюлмани, независимо дали са религиозни или не.

Кого срещна по пътя?
Без да гарантирам, че ще си спомня всички, нито реда, в който ги срещнах: Емил от Льонеберя, Мечо Пух, муминтролите, Остап Бендер и Паниковски, Бърни Кълвача, Филип Марлоу, Чапаев и Пустота, Веселин Бранев, Луи-Фердинан Селин, Варлам Шаламов, Казуо Ишигуро, Алберто Моравия, Исмаил Кадаре, Чоран, Храбал, Чехов и Лилиев. Остава още път, надявам се да срещна още.

Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще дописвам последните страници от новото ми романче със заглавие Скарида. И тайничко ще се надявам, че като съм пробутал заглавието му в интервюто това ще ми донесе космически продажби в цял свят.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова