Джаба, Снежанка и най-старото черешово топче в България

Случвало ли ви се е да отидете в музей или друг исторически обект, където най-голямо впечатление да ви направи не нещо от десети век (примерно), а нещо съвсем съвременно.

На мен ми се случи при посещението на средновековната крепост „Перистера“, намираща се на един хълм в покрайнините на Пещера. В горещия юнски ден се изкачвахме нагоре по стъпалата, старателно посипани в двата края с жълт прах. Замириса ми на сяра и тогава се сетих – на този баир, напечен от слънцето, явно има доста змии и затова слагат сяра.

В самата „крепост“ пък видях за първи път биологичен капан за змии – нещо като отворена кутия за пица, в която има гъсто лепило, по което влечугите залепват. Извинявам се на археолозите, но това ми бе по-интересно от бутафорната крепост, която неслучайно в предишното изречение поставих в кавички.

„Перистера“ е реставрирана точно преди 10 години, когато в държавата бе станало много модерно да се изграждат в цялост крепости, кули и други старини, от които са намерени едва две-три педи зид. Такава е и съдбата на „Перистера“, която с прозорците от PVC и стъклопакет, перфектен, нов покрив и мълниеотвод изглежда по-скоро като шато на модерна винарна, а не като средновековен обект.

В най-високата част на хълма има скален къс, който прилича на кацнал гълъб. Според легендата в него се е вселил духът на тракийската девойка Перистера. Крепостта носи нейното име, което в превод означава гълъб.

Бяхме близо до скалния къс, когато стана точно 12:00 и понеже бе втори юни, се включиха сирените. До нас имаше двама чужденци, които малко по-късно ни попитаха „Явно тестват нещо, но защо толкова силно?“. Разказах им за героите, а те добавиха компетентно „Герои от типа на Левски, нали?“.

Следващата ни цел бе намиращата се наблизо пещера „Снежанка“. От паркинга до самата пещера се върви около 20 минути по стръмна пътека, в чието начало има забавна табела „Вземете си връхна дреха. В пещерата е 8,5 градуса. Не сме сключили договор със здравната каса“.

Туровете в пещерата са на всеки кръгъл час и 15 минути. Входът е 10 лв. за възрастни и 7 за деца над 7 години. Случихме на много спокоен и добричък гид, който не флиртуваше излишно с аудиторията и по никакъв начин не показваше досада, че повтаря информацията за хиляден път.

С голям фенер и зелена лазерна показалка той насочва вниманието към образувания, които „с малко повече въображение“ могат да се оприличат на Снежанка, джудже, старец, Джаба от „Междузвездни войни“, свинско краче „добре препечено“ и много други. Чудесен, приказен свят, в който всеки става дете.

На слизане към паркинга имахме късмет. Големият следобеден дъжд се изсипа точно когато стигнахме до караваната, в която готвят много вкусно. Кюфтета, салата с боб и лютеница, както и чипс от пресни картофи – препоръчвам горещо!

В този регионален тур за събиране на печати от „Стоте национални туристически обекта“ заведохме детето и до Брацигово. Там музеите са леко запуснати, но поне ще видите единственото черешово топче в България, което е от времето на Априлското въстание.

В Поповите къщи научихме, че Брациговската строителна школа през Възраждането наистина е била много силна. Почти всички големи църкви в България по онова време са били построени от брациговски дюлгери.

Най-приятно е в отлично поддържания двор на църквата „Свети Йоан Предтеча“. Тя е забележителна с камбанарията си, която е най-високата на Балканския полуостров – 35 метра.

На финала, преди да се приберем в София, изядохме по един сладолед и си напазарувахме от местния магазин чудесни плодове и зеленчуци на шокиращо ниски цени.

текст и снимки: Дон Базилио