Джеф Бъкли

Какво правиш, когато на 8 разбереш, че не се казваш Скот Муурхед, а Джеф Бъкли и се запознаеш с баща си, който е големият фолк и инди певец от 60-те и 70-те Тим Бъкли? В случая с Джеф, просто ти става ясно откъде идва любовта ти към музиката, а малко по-късно решаваш да станеш музикант. Историята на Джеф Бъкли вероятно не е най-драматичната в музиката, но е типична американска трагедия от ХХ век - пълна с обрати, постоянен възход, драматизъм и постепенно се превръща в легенда. Легенда, която се разказва от докоснатите от неземния талант на Бъкли с блеснал поглед и възхищение, както фанатиците цитират битията на светците. Джеф Бъкли е харизматичен образ, модерна икона и безспорна дива, симпатичено хаотичен ексцентрик и звезда по рождение. Изгряла точно днес преди 50 години, за да не угасне никога.

I Never Asked To Be Your Mountain
Син на легендарния Тим Бъкли и Мери Гибер, Джеф прекарва детството си с майка си като Скоти Муурхед. Среща се с истинския си баща едва, когато е на осем, малко преди смъртта на Тим от свръхдоза хероин на 31 години. Тогава Скот решава да приеме истинското си фамилно име, а по-късно, в акта си за раждане прочита и родилното си име - Джеф. Животът му по това време е доста номадски и с майка му постоянно се местят. Единственото постоянно нещо е музиката. От Led Zeppelin и Queen, през Pink Floyd и Yes, та до джаз и фюжън записите на Return To Forever и Ал Ди Меола, Джеф не спира да слуша музика и на 12 вече знае, че не иска да прави нищо друго в живота си, освен да свири. Тогава получава и първата си китара - класически черен Les Paul. През 80-те Джеф се подвизава в много банди, но основно като китарист - нерешителен пред силата на гласа си, той не желае да бъде свързван и с наследството на баща си. До 1991, когато, разпращайки касетка със свои демо записи напред-назад, получава покана да пее като гост на концерт в памет на Тим. Първоначално отказва, за да се съгласи по-късно, но с условието името му да не бъде вписано в афиша. Когато излиза на сцената за "I Never Asked To Be Your Mountain", публиката е парализирана от изумителната енергия и талант на младия певец и смайващата прилика с покойния му баща. "Седях там и в мрака изплува силуетът на Тим Бъкли. А когато запя, бях убеден, че се е върнал от оня свят, за да пее на концерта си", споделя човек, присъствал на събитието. Оттам пътят до договор за три албума с Columbia Records e въпрос на няколко месеца време.

Влиянията ми са любовта, яростта, депресията, радостта и сънищата. И Led Zeppelin.
Дебютният албум на Джеф Бъкли Grace е всичко това, което 27-годишният по това време музикант е бил. Еклектичната амалгама от стилове и влияния и почти хаотичното структуриране на албума са неговите най-силни страни. Изключително експресивен китарист, осезаемо повлиян от Джими Хендрикс и Джими Пейдж, Джеф е и магнетичен певец, наследил гласа на баща си ("а иначе той от дядо ми - това е нещо типично ирландско, което тече в кръвта на семейството ни"), но примесен с огромното влияние от Нусрат Фатех Али Хан - един от най-изтъкнатите певци кавали, последователи на суфизма. Пеенето му слага осезаем отпечатък върху стила на Джеф Бъкли и почти истеричните му фалцети се открояват над нежния му и силен тенор. Тези влияния, заедно с неоспоримия му талант и комбинацията от меланхоличен инди рок, през алтърнатив, та до хард рок и джаз, превръщат Grace в един от знаковите албуми на 90-те години. От откриващата цепелински-звучаща "Mojo Pin", през хита "Last Goodbye", до невероятно дълбокия кавър на "Hallelujah" на Ленърд Коен, десетте песни в Grace са истинско явление. Джеф и групата му тръгват на мащабно, двугодишно турне, което, заедно с успеха на албума, правят певеца истинска звезда. С вродените си ексцентричност и непредсказуемост, Джеф Бъкли се захваща с различни проекти, участва в записи на свои колеги и минават цели три години преди да започне работа върху следващия си албум, който решава да кръсти My Sweetheart the Drunk.

Asleep in the sand with the ocean washing over...
След две години на турне, нахвърляйки демозаписи една година и свирейки къде и с кого ли не, Джеф започва писането на втори албум. Разкъсва го обаче нерешителността - "искам да бъда добър поне колкото баща ми", споделя той пред приятел и все отлага записите. Когато най-сетне се хваща по-сериозно с нова музика, вече е пролетта на 1997. На 29 май, докато с неговия приятел и роуди Кийт Фоти чакат групата да пристигне в Мемфис и да започнат записите на My Sweetheart the Drunk, Джеф предлага да отскочат до брега на Улф Ривър, приток на Мисисипи и да погледат залеза, докато слушат музика. От касетката на Кийт звучат Jane's Addiction, Porno for Pyros, the Beatles, вечерта е приятна и докато стоят на брега, Джеф скача в реката да поплува. Облечен в дънки, тениска и кубинки. Фоти притеснен му вика да излезе от водата, но Джеф Бъкли със смях плува по гръб и пее припева на "Whole Lotta Love". И това е последното, с което гласът му прозвучава в този свят. Свел за миг очи от приятеля си, Кийт Фоти вдига поглед, само за да види мътните води на реката. Тялото му е открито надолу по течението пет дни по-късно.

На 17 ноември 2016 Джеф Бъкли щеше да стане на 50. Но на 29 май 1997 той остана завинаги на 30. И една от най-харизматичните личности в музиката, с един от най-емблематичните гласове. А за нас остават десетки песни и концертни записи.

Текст Ивайло Александров