Джеси Ричърдс

В колежа състудентите му го знаят като „откачения Джеси, който се съблече чисто гол и се омота в целофан за един късометражен филм". Но по това време мистър Ричърдс вече е прелистил класиката и отдавна е в час с киното на Тарковски, Антониони и Джон Касаветис. Трябват му по-малко от две години, за да се убеди, че академичните празнословия не са за него и да се отдаде с кеф на любителски филми, повлияни от пънка и от истинския живот. Пробва се в театъра, откъдето също си тръгва с гръм и трясък, а през 2001-ва се сдушва с представителите на лондонския стукизъм - направление в съвременното изкуство, което тотално бие шута на мъглявия концептуализъм и търси автентичност в изразните средства.

Заедно със стукистите пише манифеста на ремодернистичния филм и създава движението Remodernist Film and Photography Movement. Според Джеси авторите на този тип кино трябва просто да снимат, да не търсят слава и да са отворени към всякаква критика. Въпросните ленти по правило са ексхибиционистични и минималистични до кокал, на пръв поглед изглеждат недодялани, но въпреки това са поетични. Такъв ни се стори и самият Джеси, с което всъщност категорично ни спечели.

Най-интересният му проект засега е Между кадрите - една от първите прожекции на феста Късо съединение 2012, който тръгва днес (9 август). Гледай го довечера от 20:30 в Euro Cinema.

Събуждам се с две котки и една жена.
Не мърдам от вкъщи без лаптоп и телефон.

Никога не закъснявам за срещи с актьори, модели, режисьори - всички, с които работя.
Рядко умирам от срам. Толкова много смущаващи неща ми се случват по принцип, че май вече съм имунизиран срещу това чувство.

Все си повтарям, че трябва да съм по-добър.
Идеалната вечер е вкъщи, сгушен между двете котки и жената.

Обикновено съм в някое кафене или антикварна книжарница - това само ако имам свободно време и въобще ми се излиза.
Никога не танцувам, ама изобщо. Макар че мога и да скокна на едно рокабили.

Падам си по: романи от XIX век; миниатюрни камери; неща, свързани с морето и мореплаването отпреди столетия; филми от 30-те; булевардните романи на Дейвид Гуудис; немски художници експресионисти; сладкиши с глазура; шоколад; да карам каяк в морето; да откривам жестоки нови банди и да се влюбвам в тях.

Беше велико, когато бях по-млад и хич не се замислях, преди да направя и най-голямата глупост.
Влизам в огъня заради хора и животни, които обичам, но предпочитам да не ми се налага.

Дойде ми до гуша от това да ми идва до гуша.
Не казвам на никого, че имам физическо увреждане (е, току-що ви казах). Не искам да съдят за мен по него.

Страшно се изложих, когато се напих в един бар - беше отдавна и бях обул готини остри обувки в стил Том Уейтс. Но понеже ми бяха малко големи, а и не стоях мирен, по едно време едната от тях излетя през бара и се удари в отсрещната стена. Естествено всички видяха.

Майка ми често ми казва: „Кажи „здрасти" на Пиер и Равен" (това са нейните котки).
Правя се на луд, когато приятелката ми гледа Jersey Shore или The Biggest Loser. Мразя този тип телевизия.

Скачам на бой, когато съм недоспал.
И бих се сбил с някой, който ме третира зле, без да съм го провокирал.

Не си позволявам да си пусна кабелна телевизия, защото само ще гледам неща, които изобщо не искам да виждам.
Заспивам на стари радиопредавания като The Shadow, Suspense или The Whistler.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах в кино Торинският кон на Бела Тар - красив филм. Иначе вкъщи си пуснах наскоро ноар уестърна Ramrod с Вероника Лейк и Джоел Макреа. Хареса ми като цяло, но все пак останах леко разочарован.
От мъртвите актьори харесвам Уорън Оутс, Лий Марвин, Телма Ритър, Дан Дурея, Борис Карлоф, Бела Лугоши, Лина Ромей (от филмите на Джийзъс Франко), Чишу Риу, Марку Пелтола, Мати Пелонпаа.
А от живите - Саманта Мортън, Сетсуко Хара, Тилда Суинтън, Тони Лън Чиу-вай, Фей Уонг, Ларс Рудолф, Джина Роуландс, Хари Дийн Стентън, Миклош Шекели. Наскоро много се изкефих и на Бенедикт Къмбърбеч като Шерлок Холмс. Сори за дългия списък.
Уважавам режисьори като Бела Тар и Агнес Храницки, Андрей Тарковски, Жан Ролин, Джийзъс Франко, Ерик Ромер, Ясуджиру Одзу, Микеланджело Антониони, Кенджи Мизогучи, Клер Дени, Терънс Фишър, Жан Виго, Самюъл Фулър, Никълъс Рей и още, и още...
Няма по-глупав филм от този, който не е личен за собствения си режисьор. Или пък филм, чийто режисьор се мисли за по-умен от публиката. Което ще рече всяка лента на Майкъл Бей или на Ларс фон Триер.
Много се смях на две комедии от 30-те - Среднощ на Мичъл Лайзен и Добрата фея на Уилям Уайлър. Винаги се хиля и когато видя комикаЛуи Cи Kей.
Засега не планирам да гледам нещо. Любимият ми режисьор Бела Тар се пенсионира, а повечето, които харесвах (като Дейвид Линч и Уон Карвай), вече не правят филми по мой вкус. Може да хвърля едно око на вампирския на Джим Джармуш, когато излезе. Но честно казано май не съм истински киноман и не гледам много нови заглавия вече.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам гаридж, пънк, рокабили от 50-те, блус от 30-те, Том Уейтс,ноктюрните на Шопен и Йохан Себастиан Бах, особеноСтрастите на Свети Матей и Меса в бе минор. От новите банди си пускам Фрайтънд Рабит, Дърти Бийчис и Мидъл Брадър.
Никога няма да ми омръзнат Том Уейтс и Били Чайлдиш, слушам ги от около осемнайсет години.
Любимите ми музиканти са Том Уейтс, Били Чайлдиш и Бах.
Най-добрите концерти, на които съм бил, са цели три - ще започна с Том Уейтс, когото видях по време на турнето Mule Variations. Вторият е на Били Чайлдиш, когато свири с Дъ Хедкоутс в Ню Йорк - тогава китарата му се счупи и Били запя госпъл и блус парчета. Получи се невероятно. Режисьорът Лари Кларк (който също беше там) се опита да го прекъсне и за малко да се сбия с него, бях се понатряскал. И третият беше този на рокабили и сърф пионера Линк Рей - първият музикант, който наистина има обратна връзка с китарата. Слушах го на последното му турне, точно преди да почине - беше някъде около 70 и спретна най-шумното шоу, което някога съм слушал. Оттогава даже не чувам добре с дясното ухо.
Искам да видя на живо изпълнение на Страстите на Свети Матей от Бах.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Записките на Малте Лауридс Бриге от Райнер Мария Рилке и Мистерии от Кнут Хамсун.
Сега прелиствам Берлински истории от Роберт Валсер, Бесове от Фьодор Достоевски, Песните на Малдорор от Граф дьо Лотреамон иСатанинско танго от Ласло Краснахоркаи.
Много ми говорят за Ад от Анри Барбюс и за всичко от Жерар дьо Нервал. Те са следващите в тефтера ми.
Най-добре пише Кнут Хамсун - говоря за нещата му от последното десетилетие на XIX век.

Филмът на Джеси Ричърдс Между кадрите е днес от 20:30 в Euro Cinema,
на 15-и (сряда) от 22:00 в Dada Cultural Bar, на 17-и (петък) от 20:30 в Euro Cinema
(както и на 19-и, неделя, от 19:30, пак там) и на 21-ви (вторник) от 20:00 в +това

Текст Мариана Христова