Джордан Питърсън, който взриви либерали, комунисти и обикновени тъпанари

Нека започнем с малко цитати:

"Когато аристокрацията хване настинка, работническата класа умира от пневмония".

"За да си способен да мислиш, трябва да поемеш риска да си нападателен към някого".

"Целта на живота е да откриеш най-голямата тежест, която можеш да носиш, и да я носиш".

"Има някои видове игри, които не трябва да започваш, освен ако не заложиш всичко".

"Никое дърво не може да порасне на небесата", казва необикновения психоаналитик Карл Густав Юнг, "ако корените му не достигат преизподнята".

"Идеологиите са заместителите на истинското познание, и са винаги опасни, когато дойдат на власт, защото се опитват да редуцират сложността на света до нещо простичко".

"Ако си мислите, че силните хора са опасни, почакайте да видите на какво са способни слабите".

"Винаги поставяй това, което може да си, над това, което си".

За по-малко от година името Джордън Питърсън стана едно от най-търсените в YouTube. Причината, оказала се на върха на айсберга, бе следната: едно интервю по Канал 4 с журналистката Кати Нюман, която не подозираше, че се е изправила срещу съперник, който може да неутрализира всичките ѝ напористи атаки и накрая да я постави в нокаут. Кати Нюман нападаше професор Питърсън по всички правила на либералната идеология, опитвайки се да го изкара органичен десен женомразец, докато накрая лъсна единствено пълната ѝ неподготвеност да се справи с човек от неговия калибър. Интервюто има близо 10 милиона гледания в YouTube, а по-любопитните могат да го намерят тук. Оттам насетне славата го заля, а видеата с негово участие се превърнаха в култ и лична религия на милиони души по цял свят. Питърсън натрупа близо 300 000 абонати в личния си канал в YouTube, което е наистина внушително число, имайки предвид, че видеоклиповете му са с продължителност над един час и обхващат много дълбоки теми като философия, митология, психология и религия. Причината да се гледа обаче е в изключителната мощ на изказа, която прави и най-сложните теми много достъпни, пълния му отказ да приеме, че има нещо, което стои над свободата на словото и страхотната му способност да поставя на място опонентите си. Питърсън се справя с еднаква лекота при сложното жонглиране на Достоевски, Юнг и Фройд, даването му на лесно приложими съвети във всекидневния живот и вдъхването на кураж, не по евтиния начин на "позитивното мислене", а чрез дълбинно познание за живота.

Да мислиш като жертва

 Неомарксисткото мислене, новото ляво, (което е странно защо се счита за дясно у нас) Питърсън критикува като някаква фатална фаза на цивилизацията, в която човек е пренесъл отговорността за живота и решенията си на някого другиго, чувствайки се непрекъснато "жертва" и борейки се за права, без да може да проявява отговорности. "Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Тези хора не намират източника си на смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Те остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполезни за себе си, безполезни за друг, без партньор в живота", казва Питърсън. Според него модерният свят се опитва да ни внуши фалшиво чувство за незрялост, в което консумацията, свободите, капризите и прищевките са много по-важни от това да откриеш смисъла на живота си.

Мъжете не знаят защо

 "Помагам на хората да разберат защо е необходимо и важно да израснат и поемат отговорност. Това не означава да казваш „вземи се в ръце“, размахвайки пръст или нещо подобно. А по-скоро е очертаване на съдба, която придава стойност на живота", казва Питърсън, за когото казват, че е един от малкото, които помагат в преодоляването на кризата на мъжествеността. 80 % от хората, които го гледат в YouTube са мъже; а Питърсън смята, че депресията сред младите мъже е по-силна от всякога, именно защото визията на свят, в който имаш свободи, но нямаш отговорности, противоречи на самата мъжка природа, която е призвана да открие смисъла на живота си и да го отстоява докрай. Заради това професорът неведнъж е нападан от бесни феминистични кръгове. Политическият дневен ред според него е изцяло узурпиран от борци за справедливост, които нямат връзка с истинските проблеми на хората. "Това са костюмирани интелектуалци от средната класа, които не харесват бедните, а просто мразят богатите", казва той. "Неомарксистите - продължава Питърсън - нямат никакъв усет за огромния прогрес, който все пак е изградил западния свят. Те не могат да погледнат с удивление дори на факта, че щом натиснат ключа на стената, лампите светват и им позволяват да говорят глупостите си", казва професорът.

Преследването на щастието - химера за наивници

 Според него най-голямата илюзия, от която страда модерния свят е, че вярва в химерата за преследването на щастието. "Няма нищо по-безсмислено от преследването на щастието. Това е работа само за страшно наивни хора. Не се сравнявайте с другите, сравнявайте се с човека, който сте били вчера", смята Питърсън, давайки прочутия си пример с "Пета симфония" на Бетовен. "Пета симфония" е едно от най-мощните произведения в музиката, не защото излъчва щастие, оптимизъм, ведрост, успех, а защото има дълбочина. Един живот е толкова по-успешен, колкото по-голяма дълбочина е постигнал. Няма друго мерило за успеха - това е истинското", казва още канадеца.

Комунизмът е мета амфетамин за масите

Като пазител на демокрацията - която макар да дава много грешки е все пак най-добре работещата политическа система според него - Питърсън е един от най-върлите критици на комунизма. "Ако религията е опиум за народа, то комунизмът е абсолютния мета амфетамин", смята професорът. "Социалистическата идеология служеше като маска, зад която се криеха неприязън и омраза, породени от неуспехи и провали. Много от активистите на партията, които срещах, използваха идеалите на социалната справедливост, за да оправдаят тяхното преследване на лична вендета. Чия бе вината, че аз бях беден, необразован или неоценен? Очевидно – вината на богатите, образованите и уважаваните", споделя той.

Има само три начина хората да се съотнасят едни към други - смята той - и това са тиранията, робството и преговорите. Според него демокрацията е единствената система, която позволява на хората все пак да се опитват да намерят консенсус, да преговорят, да отстояват правата си. "Нещата са съвсем прости: понякога либералите са прави, а понякога консерваторите - това което трябва да правят е да успеят във всеки спор да излъчат истината", казва Питърсън.

 В последната му книга "12 правила за живота" Питърсън препоръчва няколко простички съветва, които е следвал през целия си живот и са доказано работещи. Ето кои са те:

1. Казвайте истината.

2. Не вършете неща, които мразите.

3. Действайте така, че да можете да казвате истината за вашите действия.

4. Преследвайте това, което е смислено, а не това, което е целесъобразно.

5. Ако трябва да избирате, бъдете този, който върши нещата, вместо този, който се вижда да върши нещата.

6. Обръщайте внимание.

7. Приемайте, че човекът, който слушате, може да знае нещо, което вие трябва да знаете. Слушайте го достатъчно усилено, за да го сподели с вас.

 8. Планирайте и работете усърдно, за да поддържате романтиката във вашите взаимоотношения.

9. Бъдете внимателни с кого споделяте добрите новини.

10. Бъдете внимателни с кого споделяте лошите новини.

11. Правете най-малко едно нещо по-добре на всяко място, на което отивате.

12. Представете си кой бихте могли да бъдете, а след това внимателно се насочете натам.

13. Не си позволявайте да станете арогантни или злопаметни.

14. Опитайте се да направите една стая във вашата къща, колкото е възможно по-красива.

15. Сравнявайте себе си с това, което бяхте вчера, а не с това, което е друг днес.

 16. Работете колкото се може по-усърдно за поне едно нещо и вижте какво ще се случи.

 17. Ако старите спомени все още ви карат да плачете, напишете ги внимателно и пълно.

18. Поддържайте връзките си с хората.

19. Не се отнасяйте нехайно и не омаловажавайте социалните институции или художествените постижения.

 20. Отнасяйте се със себе си като че ли сте човек, за чиято помощ сте отговорни.

21. Поискайте от някой малка услуга, така че той да може да поиска да го направите за него в бъдеще.

 22. Сприятелявайте се с хора, които искат най-доброто за вас.

23. Не се опитвайте да спасявате някой, който не иска да бъде спасен, и бъдете много внимателни в спасяването на някой, който го желае.

 24. Нищо, което е свършено добре, не е незначително.

25. Въведете в перфектен ред дома си, преди да критикувате света.

 26. Обличайте се като човека, който искате да бъдете.

27. Бъдете точни в речта си.

28. Стойте изправени с раменете си назад.

29. Не избягвайте нещо страшно, ако стои на пътя ви — и не правете ненужно опасни неща.

30. Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате.

 31. Не превръщайте жена си в прислужница.

 32. Не крийте нежеланите неща в мъглата.

33. Обърнете внимание, че възможността се скрива, когато отговорността е оттеглена.

34. Прочетете нещо, написано от някой велик човек.

 35. Галете котка, когато я срещнете на улицата.

 36. Не безпокойте деца, когато карат скейтборд.

37. Не позволявайте да се разминава на насилниците.

38. Напишете писмо до правителството, когато видите нещо, което се нуждае от поправяне — и предложете решение.

39. Не забравяйте, че това, което все още не знаете, е по-важно от това, което вече знаете.

40. Бъдете благодарни, въпреки страданията си.

Източник: Аctualno.com

Просто заслужаваш точно това, което имаш.

10 цитата от Кари Брадшоу

10 мъдрости от Сенека