Добре дошъл в действителността

Хайде, влез. Не се притеснявай. Още от сега знам, че много хора няма да бъдат съгласни с мен. И въпреки това аз пиша тази статия. Пиша я, защото наистина ми се иска да не съм права. Иска ми се да съм си забравила някъде розовите очила, някой да ми чукне на вратата, да си ги сложа и хоп – всичко да бъде по-хубаво, по-добро и по-истинско.

Но не. Пиша тази текст без розовите очила, ще ме извинявате. 

Живеем в нaстояще, в което „приятел“ ти е онзи от фейсбук, на когото му знаеш само физиономията, заедно с другите 1022-ма приятели от списъка ти. Кой от тези 1023-ма ти дойде на гости или излезе с теб на кафе? Ей така, просто да види как си.

Колкото повече лайкове, последователи и приятели в социалните мрежи имаш, ставаш все по-сам. Гониш виртуална слава и измислен живот, лишен от чувства, любов, истински приятелства.

Компаниите са големи само за купони и пиене, но когато имаш нужда от някого, компания – няма. Само двама-трима, които знаят какво е приятелство и подкрепа.

В днешно време е модерно да си „много добре“, да се хвалиш с обувки за триста лева, скъпия ресторант, който си посетил и перфектната връзка, която имаш. Имаш перфектната фигура, защото тренираш и ядеш само истински храни и ти е жал за бедните хора и даряваш неща за благотворителност. Но само за пред другите. Всичките тези неща са истина, докато не се прибереш вкъщи, не си изтриеш грима и премахнеш фалша и лицемерието от лицето си.

Тогава вече ситуацията е друга – пълна деградация и упадък на нрави, любов по сметка, нещастни деца, безразборен секс, тук-там аборт. Дискотеките са пълни, библиотеките – празни, както и главите на хората. 

Хората днес живеят в страх от престъпността, която цари. Пицата идва по-бързо от линейката. Е, поне няма да останеш гладен, докато чакаш. Хората се кичат с етикети, но няма полза от това. Все едно да сложиш марка на торба с боклук. Той пак смърди по същия начин и стойността му е абсолютно същата.

Страхотен 21-ви век. Векът, в който социалните медии ви казват как да живеете живота си и ви дават фалшива гледна точка на живота.

21-ви век, където обществото е фалшиво, вярвайки, че е перфектно. Имаш много хора около себе до момента, в който поискаш услуга или помощ от тях. Тогава виждаш как си тръгват от теб и те оставят сам с проблемите ти. И колкото и гостоприемни да ни изкарват, ние сме си интересчии и лицемери.

Помни едно - не бъди най-щастливият човек в стаята, защото все някой ще се намери да си похлупи щастието и да направи от него гадна манджа. „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“ – българска народна поговорка, превърнала се в религия и свещена максима за повечето ни сънародници.

Добре дошъл в 21-ви век. Вече няма изход.