Доктор Дас

Доктор Дас (или Анируда Дас, както е известен на официалните власти) започва да изследва класическата индийска музика още на 12, когато леля му му връчва една табла. После чува оригиналния дъб на Ямайка и открива, че бас линиите в него имат същата цикличност като при индийския инструмент и веднага се прехвърля на китара. Успоредно с това се занимава с фотография, а през 1990-а започва работа като преподавател в лондонската Community Music - обществена организация, която събира тийнейджъри и ги учи на музика. Един от тях - 14-годишният емси Дийдар Зейман, му влиза под кожата и двамата почват да пишат парчета, а малко по-късно прикоткват антирасисткия активист Джон Пандит (или Пандит Джи) и китариста Стийв Чандра Савал (или Чандрасоник). Това е началото на Asian Dub Foundation.

Първият им албум Facts and Fictions излиза през 1995-а и е здраво зареден с антирасистки текстове (повечето дело на самия доктор), които се приемат по-добре във Франция и Белгия, отколкото на Острова. Нещата коренно се променят с втория - Rafi's Revenge, който получава номинация за наградите Мъркюри и чийто сингъл „Free Satpal Ram" гръмва по целия свят. Групата винаги е била нещо като отворено общество и в нея непрекъснато влизат и излизат музиканти - редът на Доктор Дас идва през 2006-а, когато отново се връща към преподаването и успоредно с това бачка по соловите си проекти. Досега е извадил Emergency Basslines (2006) и Keep the Grime On (2007), а колко е добър на баса ще разберем на 25 февруари (събота) от 22:00 в Mixtape 5, където ще свири с най-новата си банда Доктор Дас Дъбнойз Куинтет и рамо до рамо със старата си дружка Дийдар Зейман.

Събуждам се с Kind of Blue на Майлс Дейвис или с A Love Supreme на Джон Колтрейн.
Не мърдам от вкъщи без фотоапарат и iPod.

Никога не закъснявам за абсолютно нищо.
Умирам от срам, когато някой разбере с каква прическа ходех през 80-те.

Все си повтарям, че винаги има начин.
Идеалната вечер е в хола ми - с приятели, готина храна и добри парчета.

Обикновено съм си вкъщи!
Никога не танцувам на класическа музика.

Падам си по тенор саксофон, фотография, улични графити и слънце.
Беше велико, когато хората окупираха „Уол Стрийт".

Дойде ми до гуша от непотребни вещи.
Не казвам на никого, че веднъж си пуснах едно кънтри парче и то взе, че ми хареса!

Под леглото си крия скелетите на предишните ми хазяи - до един обезглавени.
Страшно се изложих, когато се запознах с Доктор Но от Бад Брейнс.

Майка ми често ми казва: „Купувай си зеленчуци!"
Правя се на луд, когато някой ме занимава с безсмислени проучвания.

Скачам на бой за сладолед.
И бих се сбил с всеки, който се опита да ми гепи сладоледа.

Убивам за перфектната бас линия.
Не си позволявам да съжалявам.

Заспивам с „Brown Rice" на Дон Чери.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Вики Кристина Барселона.
Най-големият актьор за мен е Жулиет Бинош.
Харесвам режисьори като Набил Бен Ядир, Матийо Касовиц, Гъс Ван Сант.
Няма по-глупави филми от тези, озвучени на френски!
Много се смях на Самоличността на Борн, дублиран на полски.
Планирам да видя Мотоциклетни дневници.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Майлс Дейвис, Дон Чери, Сайънтист.
Никога няма да ми омръзне Майлс Дейвис.
Любимият ми изпълнител и композитор е Майлс Дейвис в периода му между 1972-ра и 1975-а.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Блак Ухуру в Брикстън през 1981-ва.
Искам да видя на живо 23 Скидуу.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Освободеният на Урсула Ле Гуин.
Сега чета Broken Republic на Арундати Рой.
Много ми говорят за Томас Санкара.
Най-добре пише Арундати Рой.

Доктор Дас и Дас Дъбнойз Куинтет идват на 25 февруари (събота),
когато след 22:00 в Mixtape 5 е партито Up Rising заедно с френския диджей Саундар.
Предварителните билети са по 20 лв., а в деня на събитието - 25 лв.

Текст Мартин Дончев