Досю Амуджев и Ангел Мишев

С какво се събуждате?
Ангел (по-високият): Със 100 лицеви опори.
Досю: (учуден) Сериозно?
Ангел: Сериозно. Правя две серии по 50. Важно е за тонуса.
Досю: Аз пък се събуждам в 7:00 сутринта с 9-месечния ми син, който вече е напъхал крак в носа ми (смее се).
Без какво не мърдате от вкъщи?
Ангел: Без пари и дрехи. Не си взимам мр3 плеър, защото целият ми ден преминава в слушане на музика и искам спокойствие, докато ходя по улиците.
Досю: И аз не слагам тапи в ушите. Имам плеър, но не съм го пускал от месеци. Иначе не излизам без лаптоп и флашка (бърка в джоба и вади една). 

За какво никога не закъснявате? 
Досю: (подчертава) Винаги закъснявам.
Ангел: Аз пък - не. За срещи съм точен, без значение с кого са.
Досю: Върша всичко в последния момент и закъснях дори за сватбата си. Даже с жена ми станахме гаджета след подобна случка. Бяхме във Венеция, тя беше куратор на едно биенале, а аз го озвучавах. Изпуснахме самолета, наложи се да останем още ден, и...
... и нататък е ясно. Къде е идеалната вечер? 
Ангел: Някъде извън България, за съжаление. Тук вече няма какво да се случи, поне за мен. Има един лондонски клуб - Plastic People, за който съм чел, че е с най-доброто озвучаване в града. Там ще е идеалната вечер, с 6-часов сет на Тио Париш. Жени не ми трябват, даже няма и да пия.
Досю: Не „къде", а „кога". Когато ми се случи нещо, което най-малко очаквам; когато не си правя планове и се оставя на течението. Човек непрекъснато иска това, което му липсва. Докато съм на работа например, си мечтая да съм вкъщи с детето и жена ми. Но щом се прибера, започвам да си мисля: „Майка му стара, не може ли да отидем някъде за по бира!".

И къде сте обикновено? 
Ангел: Пред компютъра, а от четвъртък до неделя съм по клубовете.
Досю: В TV7 или вкъщи. Чувствам се уморен и отегчен от клубния живот в София. 
По какво си падате? 
Ангел: По музика и жени, но не отказвам и някои битови развлечения.
Досю: Да ходя по музеи. Бях в Париж наскоро и там налетях на един за първичното изкуство, който направо ме обърна с главата надолу. Строен е от архитекта Жан Нувел и вътре са няколко частни колекции с африканско изкуство. Това ми лисва в България - отидете в Националната галерия и ще видите каква трагедия е, таванът ще падне всеки момент. Другото ми хоби е да колекционирам българска периодика от Освобождението до 9 септември - списания като Златорог, Мисъл, Хиперион. Обожавам стария изказ и възрожденския език.

Кога умирате от срам?
Ангел: Когато няма достатъчно хора на някое от партитата, които организираме. Или когато поканеният гост не се справя добре.
Досю: Умрях от срам на концерта на Алис Ръсел миналата година, когато диджействах с дискове. Срещу мен бяха насочени едни жестоки прожектори, потях се непрекъснато, бях се притеснил и сидито зацикли - бях го пипнал с мокър пръст. Оттогава ме друса фобията, че ще се случи отново. А, и още нещо - сутрин, когато излизам от вкъщи, често нося буркан с кафе и плик с боклука... 
...Буркан?! Да, дълго е за обяснение. И на няколко пъти ми се случва да метна в кофата едното вместо другото. А нали съм кинта и петдесет, започвам да се ровя вътре и хората отстрани ме гледат странно.
Какво все си повтаряте? 
Ангел: Че винаги може и още. Дори да съм стигнал нивото, където нещата изглеждат перфектни, никога не спирам.
Досю: Да бъда позитивен. Първо - това се отразява и на хората около теб; и второ - никой няма да ти върне съсипаните нерви. Така че от година-две се уча да стискам зъби. 

На какво никога не танцувате?
Ангел: На метъл и рокендрол. На кофти музика, която напоследък изобилства. 
Досю: Само на танго, и не защото не ми харесва, а защото не умея да водя - много ми е трудно да хвана девойка през кръста и да се завъртя с нея на нещо различно от балада.
От какво ви дойде до гуша?
Ангел: От порочния непукизъм на хората тук, от нежеланието им да търсят новото и да се отварят към него. Предпочитат да тъпчат на едно и също място и имат ниски ценности. Гледам ги всеки ден и тотално ми е писнало от тях.
Досю: От изкуствено създадени медийни звезди, които се имат за капацитети във всяка област. Дефилират нагоре-надолу и ми обясняват какви са основните ценности в живота. Но в случая са виновни и самите медии, защото задават едни и същи въпроси на хора като Георги Лозанов, Мара Отварачката или Митьо Крика. Ако Митьо ми обяснява как да вдигам от лежанка, ще го слушам с удоволствие. Но когато започне да се изказва как трябва да се държи истинският кавалер, тогава побеснявам.

Кога се правите на луди? 
Ангел: (смее се) Непрекъснато - средата, в която живея, изисква да бъда не малко, а много луд.
Досю: Винаги когато това ще разтовари поне малко напрежението на хората около мен. Не ми пука, дори и да изглеждам нелепо.
Какво има под леглата ви?
Ангел: Порносписания, презервативи и вибратори. Шегувам се - абсолютно нищо.
Досю: До вчера имаше три детски чорапа, две празни бутилки от минерална вода и бебешки кантар.

Какво най-често чувате от майките си? 
Ангел: „Наспивай се повече!"
Досю: Аз отдавна не живея с нея, но преди все ми натякваше да си прибирам чорапите и фланелките. Започнах да го правя, чак когато се изнесох от вкъщи. Откакто се ожених обаче, отново разхвърлям на воля.
Кога скачате на бой?
Ангел: Ако някой ме издразни с непрофесионализъм. Щях да кажа, че ще го направя и заради жена, но знам, че няма как да стане.
Досю: Никога, но бих пробвал други средства. Не смятам, че боят е правилният начин. Предпочитам да използвам варианти тип китайско мъчение.

За какво бихте убили?
Ангел: Ако някой ми съсипе или изгуби ценна плоча, за която съм се бръкнал дълбоко.
Досю: И аз бях така допреди няколко години, но сега не бих убил каквато и да е причината.
Какво не си позволявате никога?
Ангел: Да се отнасям лошо с хора, на които много държа - имам този навик. И да се правя на такъв, какъвто не съм.
Досю: Да ми личи, че завиждам. Но завистта е положителна, ако я превърнеш в нещо креативно.

На какво заспивате?
Ангел: На тишина и лек звън в ушите.
Досю: На петата страница от книгата, която чета в момента.

КИНОТО
Ангел (по-високият): Най-големият актьор за мен е Венсан Касел. Или поне е първият, който ми идва на ум.
Досю: Джереми Айрънс и Кевин Спейси. Харесвам режисьори като Микеланджело Антониони и Джим Джармъш. Последно гледах Речта на краля, а сега планирам Margin Call. 

МУЗИКАТА
Ангел: Обикновено слушам нова промо продукция, която пристига всекидневно в пощата ми. Но никога няма да ми омръзнат нещата на музикантите и продуцентите от 1974-та до 1985-а. Любими са ми Джони Хамънд, Лони Листън Смит, Уор, Денис Коуфи, а от по-новите - Данило Плесоу, Зед Байъс, Ренегейдс ъф Джаз, Дам Фънк и много други.   
Досю: Слушам доста джаз и винаги бих си пуснал Бил Евънс. Не ми се изреждат имена, защото се променят непрекъснато. Най-добрият концерт, на който бях напоследък, е този на Хидън Оркестра, но ми ще да дойдат и Синематик Оркестра.

КНИГИТЕ
Ангел: Наскоро се зачетох в The Story of Northern Soul и почти привършвам двете части от биографията на Иван Славков.
Досю: Книгата на книгите е Даниел Мартин на Джон Фаулз, а сега прелиствам В името на отца на Богомил Райнов. Често ми говорят за Мишел Уелбек, но най-добре пише Пол Остър.

Фотография Васил Танев