Драгомир Кузов

Мислех си да стана пилот на самолет, но не се получи (смее се). За сметка на това редовно летя с парапланер и обичам екстремните спортове като ски фрийрайд и сърф. За съжаление не изкарвам колелото всеки ден, но все още участвам в състезания - миналата година със сина ми се класирахме трети при изкачването на Черни връх, което е изцяло наша инициатива и се провежда всеки октомври.
Сега съм успял колоездач. Не се възприемам като бизнесмен обаче, работата ми е начин на живот - просто искам повече хора да карат велосипеди.

Всичко започна преди десет години в гаража на родителите ми срещу Центъра по хигиена. Първите 600 бройки произведохме именно там и в апартамента над него - гледахме да не тропаме много между 2:00 и 4:00 следобед. Първо пуснахме 6 модела, но вече ударихме 150.
Заобиколен съм от съмишленици, на които им хареса това, което правят. Почти всички са велосипедисти и не спират да въртят педалите през цялата година.

Добрият екип е важен - без отбор не може. Когато казвам „ние", нямам предвид съдружниците, а цялата Веломания. Имам колеги с всякакви специалности, които бачкат без значение работното време.
Силата ни е в това, че затворихме кръга - хората от производството продават в магазините, както и обратното. Знаем с какво точно се занимава всеки един от нас.

В офиса ме смятат за оптимист и добряк. Рядко крещя, но изисквам много. Повтарям им, че ако България ще е като Германия например, на работното място трябва да се държим като тях.
По душа наистина съм добряк. На всеки давам втори шанс, но не и трети.

Сред приятели минавам за неуморим. Чудят ми се как успявам да пътувам толкова, и то не само по работа. Тръгвам си от офиса в петък към 10:00 вечерта, само час по-късно съм на път за Банско, а в 8:00 сутринта вече съм на пистата. (вдига рамене) Въпрос на организация.

Никога не работя без ентусиазъм или само заради парите. Става ми кеф, като видя колко хора карат нашите байкове. Когато излезем с жена ми в Южния парк, само след час тя казва: „Дай да отидем в някое заведение, че сто пъти се спря да говориш с познати". А с всички тях се знаем покрай велосипеда.
Проблемът ми е, че бачкам прекалено. Уча се и да бъда шеф в движение, защото ми липсват мениджърски качества и икономическо образование.

Идеите идват нонстоп - когато карам колело, когато съм в самолета, на закуска, преди лягане. Живея с работата си, но това не ми пречи. Мисля, че съм щастлив човек - когато ме питат: „Как си?", винаги отговарям - много добре. Защото най-хубавият ден е днешният.
Грешките са добри уроци, случват се постоянно. Не трябва да се повтарят обаче, защото конкуренцията е жестока. България има лош имидж по света и трудно ще променим мнението за нас. Така ще е с години, макар че с малко неща им отстъпваме.

Компромиси трябва да има. Не гонете перфектното изпълнение, винаги може и по-добре. В противен случай продуктът никога няма да излезе на пазара, или поне ще закъснее много.
Съревновавам се със себе си. Опитвам се да бъда добър мениджър и ще продължа да работя в тази посока, защото доста хора зависят от мен.

Скачам в дълбокото често. Обичам неизвестното и експериментирам не само в работата, ами и в улеите на Банско (смее се). Започнах да карам ски чак 30-годишен, но оттогава не съм се спрял. Дори пъповете на децата хвърлих на Тодорка и сега печелят републикански титли след републикански титли.
Успехът е момент на радост. Още като състезател научих, че успелият е успял само докато е на стълбичката - слезе ли от нея, започва отначало.

Най-обичам да седя до късно в офиса и да обсъждам с колегите нови модели и проекти. Така се раждат идеите.
Колелото на бъдещето е електрическото. Не става въпрос само за две капли и едно кормило, а за перфектното транспортно средство в града. Който го пробва, слиза с усмивка от него.

Никога не ме е срам да питам, когато не съм сигурен в нещо.
Винаги гледам да бъда себе си.
Мразя да подражавам.

Ще ми се аз да съм измислил колелото и еко колите.
Или поне да бях казал: „Хора, не четете вестници и не гледайте телевизия - животът е много по-хубав!". Цитирам колоездача Вячеслав Стоянов. Но само от нас зависи да си го направим такъв.

Драгомир Кузов е един от участниците във Форум Бизнес на Горичка,
който започва на 14 май (събота) от 10:00 в Модерен театър на ул. „Връбница" 12.
Всички подробности за събитието са тук, а регистрацията става ето тук

Фотография Васил Танев