Една супа за минимум 30 лева, моля!

Всяка година и зимата, и лятото, социалните мрежи се пълнят със скандални касови бележки за безбожно скъпи храни в безбожно скъпи ресторанти. Тазгодишната бележка, на която си заслужава да обърнем внимание е тази от ресторант с гледка към ски пистата в Банско, чието име означава "Вип стая". Цените също са "ВИП" - супа за 30 лева, лазаня за 39 лева, вода от 750мл за 13 лева и чудо, наречено "греяно бяло вино" за 15 лева...Повтарям хем греяно, хем бяло.

Свикнали сме само да се възмущаваме и то пост-фактум (след като "чудото" вече се е случило). Нека обърнем внимание обаче на това защо подобни бележки изобщо съществуват, как сме стигнали до своето учудване и защо след като цените са скандално надути, ястията продължават да се предлагат по същия начин. Дори обратното - нищо чудно утре даже да се увеличат. Двойно.

Нека да се върнем в училище и да си припомним, че пазарът включва две основни съставни части - търсене и предлагане, които си взаимодействат и зависят едно от друго. Както търсенето определя предлагането, така и предлагането ще повлияе върху търсенето.

И от тук съвсем логично следва, че ако бай Иван търси не обикновена стока, а най-скъпата стока, за да си начеше егото, то несъмнено ще се намерят и вип стаи, вип хотели, вип барове, вип тоалетни, които да продават същата скъпа, неудобна дори някъде и миризлива стока, за да може бай Иван да се почувства голяма клечка.

Нещата всъщност са елементарни - ако искаме нещо, но то е прекалено скъпо, тогава директно можем да не си го закупим и да потърсим друга алтернатива. Никой не ти е опрял вип нож в гърлото, нали? И съвсем логично е, когато голяма група от единомислещи хора не закупува този продукт дълго време, той или ще спре да се предлага, или ще намали цената си. Или бизнесът ще фалира. Съжалявам, бай Иване. И във връзка с това се сещам и за поговорката "Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава". Е, тук поговорката обаче не е релевантна, защото ако няма кой да я яде тази скъпа баница, никой няма да ти я предлага, съответно и няма да ги има тези бележки из целия Интернет.

Преди време се възмущавахме от цените, но в социалните мрежи циркулираха снимки на менюта, а не касови бележки. И може би това е правилният подход.

Защото в противен случай става следното - поръчвате си, запознати сте с цената, вкусно ви е, хапвате си, пиете си и вече когато сте сити, се сещате, че цената май не е окей или нямате възможност да я заплатите, или пък супата за 30 лева не е била достатъчно топла и снимате бележките. Нали бяхте много "вип", когато ги поръчвахте, а сега какво стана? Не знам защо, но току-що в съзнанието ми излезе Бай Ганьо. Нека да не му подражаваме.

Не само в ресторантьорския бранш има подобни ексцесии. Връщам се назад и се сещам за Нова година в Кюстендил, по-скъпо, отколкото в Дубай, спа почивка във Велинград, също по-скъпа от тази в чужбина.

Сега пък циркулира в социалните мрежи снимка на касова бележка с кафе в Австрия за 1,30 евро. Познайте с какво е сравнена. Да, с греяното бяло вино у нас.

И последно - щом не можем да различаваме греяно от бяло и червено вино, къде сме тръгнали да правим бизнес.