Екологията като професия и мисия

Здравей, Петре – къде те намираме днес?

В учудващо слънчевия Копенхаген, гледам и следващата седмица ще е така и съм щастлив.

Разбрахме, че се занимаваш в сферата на екологията. Разкажи ни малко повече.
Занимавам се с промените в климата от политико-икономическа гледна точка. Дълбая в пренебрегвани проблеми, най-вече свързани с енергия и се опитвам да свързвам заинтересованите страни, които прекалено често гледат в различни посоки и говорят на различни езици.

Работиш ли над някакъв определен проект в момента?
В момента изследвам газифицирането на морския сектор, повдигайки на въпрос „избягалия“ метан (много по-силен от въглеродния диоксид парников газ), който се губи през целия процес и в крайна сметка се озовава в атмосферата, където прави бели. Важно е при всяка възможност да се говори за метана и неговата ключова роля при справянето с промените в климата. Честно казано, малко съм смешен, когато заговоря за метан, защото може би прекалено много се въодушевявам, като дете на Коледа. Но пък действа добре за мотивацията…

Как се запали по еко съобразността?
Мисля, че дължа това на баща ми, който като деца ни водеше не по кръчмите, а сред природата. В процеса на личностно израстване дойде момент, в който разбрах, че това е най-важното за мен, и в личен и в професионален аспект. И съвсем практично реших, че ще съм най-добър в това, което намирам за най-важно. Не харесвам, даже ще използвам думата мразя, когато не давам максимума от себе си, а това се случва винаги когато не вярвам в крайната цел.

Защо е важно хората да ги е грижа за природата и нейното бъдеще?
Често забравяме, че ние сме една малка, дори пък да е господстваща, част от природата и цялата екосистема. Да ни е грижа за нея, е равносилно на това да ни е грижа за собствената ни майка, без която нито щяхме да съществуваме, нито щяхме да пораснем, за да ни се случват сега всички тези хубави неща. А това как ще живеем оттук-нататък и какво ще оставим на нашите деца, зависи от нашите индивидуални и колективни действия, всеки ден.

Кой е най-вредният според теб навик на човек, който замърсява  околната среда?
Със сигурност не е опаковката от вафла, с която не сме успели да уцелим кофата за боклук или фасът, хвърлен на земята (и двете са доста грозни обаче). Най-вредният навик може би е цялостната ни потребност бясно да консумираме повече, отколкото ни е необходимо и стремежът да търсим краткотрайното удобство. Наскоро прочетох, че една трета от пътуванията с кола в задръстения Лондон са под 2 км и например точно това ми звучи като един много вреден навик.  

Какъв съвет би дал на децата, за да могат да опазят природата?
По-скоро бих се обърнал към родителите и възпитателите, които децата копират в действията си. Със сигурност би помогнало да прекарват повече време сред нея. За да обикнеш нещо, а съответно и да го опазиш, първо трябва да го опознаеш. Като цяло, винаги оставам учуден от  вродения детски инстинкт да я съхранят. Явно много усилия се полагат, за да го потиснем.  

Какви са целите ти занапред?
Да се развивам, колкото се може по-бързо, да уча, колкото мога повече и да има все по-голям смисъл от усилията ми. Крайната цел е поставена там, където ще мога да имам уменията и опита да повлияя положително на заобикалящия ме свят. Харесвам да градя мостове и ми се иска да успея да построя достатъчно.

Кажи ни какво ти доставя удоволствие в ежедневието ти? Имаш ли някакво хоби?
В ежедневието ми доставят удоволствие най-малките неща. Хобита и интереси имам доста. Дължа това на нестихващото ми любопитство. И все пак бих поставил колоезденето на пиедестал като най-определящото ме. Обичам да карам в града, в планината, на шосе. Винаги когато имам възможност - карам. Колоезденето ми е дало и продължава да ми дава много, много спомени и прекрасни картинки, които пазя в паметта за бърз достъп. Мисля, то ме прави по-добър, а и по-силен човек – тези, които са карали на дълго разстояние, ще ме разберат.

А сега пожелай нещо на SofiaLive!
Пожелавам ви да живеете екосъобразно и да карате колело. И двете ще ви направят по-щастливи.

Автор: Лиляна Гелев