Елена Алексиева

Кого би убил, присмехулнико?
Може ли да приложа списък?
Чий скелет криеш в гардероба?
Собствения си. С надеждата, че някой ден, след много, много време, като отворя гардероба, няма да си го позная. И така ще си отида с илюзията, че там е имало някой друг.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Любовта към себеподобните.

Къде прокарваш острието на бръснача?
Където си искам. Но последиците винаги остават само за мен.
Как би умряла във Венеция?
Не бих. Мястото не ми е по вкуса.
Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
И сам воинът е воин. Аз съм по соловите изпълнения.

От кого се криеш в червената трева?
От скуката. От хората, с които нямам какво да си кажа.
Твоят лек против спокойствие?
Окончателно спиране на антидепресантите, независимо дали своите или чуждите. Вярно, няма да е весело. Но като почнеш да мислиш веднъж със собствената си глава, няма как да останеш спокоен.
Как се справяш с пяната на дните?
Като парче стъкло, хвърлено в морето. Не се справям. Чакам тя да се справи с мен. Поне малко да ми пооглади ръбовете.

Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Душата ми е вегетарианска, както и останалата част от мен. Затова в моята пилешка супа може да намериш всичко, освен пилето.
За кого би надула вечерния тромпет?
За някой, който не се страхува от собствения си страх и поне понякога е склонен да се срамува от безсрамието на другите.
Какво закусват шампионите?
Шампионите са на перманентна диета. Те затова са шампиони.

Кой е героят на нашето време?
Настоящето няма герои. Герой се става в минало време. Настоящето има само лица. Важното е да не забравяш, че тези лица са много, и да се опитваш, поне в отделни моменти, да зърваш повечко от тях, а не да се вторачваш в едно-единствено.
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Бившият шеф на Кланица 5, предполагам.
Какво напипва лявата ръка на мрака?
Хваща те за гърлото, когато най-малко очакваш. И като почне да не ти достига въздух, изведнъж ти се струва, че мракът е навън, а не вътре в теб.

Какво чете Кафка на плажа?
Всичко. Особено японци от ХХ век, значително по-различни от въпросния. А най-хубавото е, че каквото прочета, веднага ми се превръща в класика. И не защото съм го прочела, а защото наистина е добро.
Какво пият на улица „Консервна"?
Самогон в буркани. С него гълтат споменатите по-горе антидепресанти. Поне аз така си го представям, когато се опитам да си представя абсолютното щастие. Понеже нито първото ми понася, нито второто, за третото пък да не говорим.

Какво вижда конникът без глава?
Ямайски марони, почти като истински. А всъщност аз без главата си изобщо не мога да виждам. Когато съм без глава, само ми се привижда. Казват, че най-добре се виждало със сърцето, но моето открай време страда от астигматизъм.
Какво си купи от панаира на суетата?
Там може да се купи само едно: повече от същото.
Дяволът носи Прада, а ти?
То и аз душа нося, колкото и да се опитвам да не ми личи понякога. Но моята е куче-марка.

Къде беше през 1984-та?
В Страната на чудесата. И до ден днешен съм там.
А какво ловуваш в норвежката гора?
Не ловувам. По-скоро съм от тия, дето ги ловуват. И знам, че всеки лов свършва внезапно, поне за едната страна. Гледам да не го забравям. В крайна сметка ловът е игра на живот и смърт. И ако това не успее да промени самия теб или жизнената ти стратегия, добре е поне да ти промени гледната точка.

Какво расте в тайната ти градина?
Трева.
Някой, с когото се шляеш?
Кучето ми.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще мълча.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев