Елена Калпакчиева

Освен че притежава естествено очарование и е по-елегантна от повечето дами наоколо, Елена е главозамайващо интересна. Можем да си говорим с нея часове наред (както се и случва), а темите варират от крийм стаут до Massive Attack, самоличността на британския трип хоп артист Burial, цветовете на стените в апартамента й (очаквано са решени в черно и бяло) и Младият папа на Сорентино.

Заобиколени сме от щендери и щендери (и щендери) с якета, тренчове, палта и панталони - толкова са много, че би могъл да сбъркаш апартамента й с шоуруум или добре подреден парижки магазин. Всичко това не е случайно - освен че обича да пазарува и се занимава професионално с мода и дизайн, тези дни Калпакчиева работи заедно с Елена Дончева от cosmos coworking camp по серия събития под названието Basic Events. Първото - базар за дрехи втора ръка вече мина (доста успешно, добавя тя), а на 11 декември пак в cosmos ще се състои и второто. Идеята е да продължават с 1-2 събития всеки месец през 2017, като мястото на провеждане може да варира, но Basic акцентът задължително ще бъде върху “качественото кафе, добрите списания и дрехите, сведени до няколко тона, с изчистени линии, без излишен брандинг по тях”.

Още за музиката, цветовете и техния вкус - от самата Елена.

Събуждам се с алармата ми и чаша кафе.
Не мърдам от вкъщи без телефон, портфейл, парфюм и тефтер. Обичам да пиша всичко на хартия - сигурно съм един от последните мохикани, които вярват, че само написаните с молив или химикал идеи важат. А и е по-прегледно. Затова и обичам книги, истински книги.
Никога не закъснявам за полет.
Идеалната вечер е вечерта, в която си стягам багажа за път.

Обикновено съм в черно.
Падам си по черно (смее се). Не, не, по-скоро си падам по забранени неща (смее се). Сега честно - торта Гараш.
Черно, черно, черно - моята астроложка твърди, че обичам толкова много черно заради асцендента ми, който е Скорпион. Аз пък смятам, че този цвят е изключително естествен. И донякъде лесен, макар че може да бъде и доволно труден. Не можеш да сбъркаш с черно палто, с черна чанта или с черна библиотека, която да събере най-ценните ти книги.

Цветовете
В един момент всеки осъзнава кои цветове и тонове го карат да се чувства повече себе си, да е в естествената си среда. През 90-те е имало мода кухните да са в червено и жълто, но дори тази тенденция да се завърне днес, никога не бих поставила кухнята си в такива цветове. Те не са ми вкусни.

Интериорът
Обичам да го казвам - интериорът е отражение на вътрешния свят на един човек. Изборът на цветове и форми показва какво се случва в душата ти - ако е подреден животът ти, то и домът ти ще бъде подреден.

Свободата
Под влияние на един много ценен човек за мен, който е аскет и минималист, продадох 2/3 от своя гардероб. По този начин се опитах да направя детоксикация на живота си - разкарах любими палта и тренчове, които дълго време са имали огромна стойност за мен. Човек трябва да сведе гардероба си до един щендер с 15 качествени неща - 2 чифта дънки, едно поло, едно палто. Никакъв смисъл няма да трупаш - това само те дърпа назад. Разделяйки се с дрехите си, се освобождаваш. И то истински.

Беше велико, когато се влюбих за последен път. Беше силен, велик момент. А преди това вярвах, че никога повече няма да се случи. Истински wake-up call.
Искам да остарея като себе си.
Не си позволявам да се задържам на едно място. Просто защото съм зодия Стрелец.
Заспивам на мисълта за Париж. Преди това заспивах на тишина.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Пяната на дните на Борис Виан.
В момента чета за втори път книгата на родения в Чехия майстор на късия разказ Адам Георгиев - Хомоголгота.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Moonrise Kingdom на Уес Андерсън.
Най-големите режисьори са Уес Андерсън, Стенли Кубрик, Роман Полански, Федерико Фелини. Бих добавила и Терънс Малик - Дървото на живота беше неразбран, но много хубав филм.
Най-глупавият филм е... толкова са много, човече! Не мога да преценя кой е най- от тях.
Много се смях на Недосегаемите на Оливие Накаш и Ерик Толедано. Филм, изпълнен със спокоен, дълбок, душевен хумор.
Смятам да гледам Jackie на Пабло Лараин.

МУЗИКАТА
Слушам музика, която ми помага да се концентрирам и която е продължение на самата мен. Massive Attack, Burial, една осемдесетарска експериментална техно банда - The Black Dog. Също така - много джаз и филмови саундтраци.
Най-великият концерт беше The Cure в Париж преди седмица.
Искам да гледам на живо един диджей - Gesaffelstein, но той пък спря да правя турнета, вече пуска само на частни партита. Много искам да видя на живо Alt-J, не бих отказала и още един концерт на Massive Attack.

Можеш да следваш Елена на instagram.com/elena_kalpa

Текст Никола Шахпазов/ Фотография София Зашева