Елица Николова

От далеч й личи, че се чувства комфортно в кожата си и с това ни спечели.  Напоследък дърпа конците на Bar French 75 и на нас ни е съвсем ясно защо ходи с кеф на работа. Барът е нейната сцена - отива, изиграва си представлението и се прибира. Не живее с мисълта, че може да се хареса на всички. Споделя, че тази работа е пълноценна, когато можеш да общуваш с много хора от различни прослойки на обществото, с разнообразни професии, образование и интереси. Често се разхожда със старо лентово фотоапаратче в джоба и щрака разни работи. Казва, че всичко минава през очите, а нейните са винаги отворени за малките неща. Определя се като старомоден тип, пада си по литературата и най-обича своя котарак Арри.

Събуждам се с кафе и с черна котка.
Не мърдам от вкъщи без слънчеви очила. Ако си забравя очилата, е голям проблем.
(смее се)

Никога не закъснявам за вечеря.
Аз съм голям бохем и много обичам храната.
Харесва ми да експериментирам. Миналата година, например, пътувах до Мадрид и бях силно впечатлена от испанската кухня - всичко, което опитах, беше толкова вкусно.

Всяка неделя си повтарям, че повече няма да пия. (смее се)
Идеалната вечер е зад бара, естествено.
Обикновено съм в мой свят.
Опитвам се да се уча на търпение, защото вярвам, че се възнаграждава.

Никога не танцувам на високи токчета.
Обичам да ми е комфортно. Много държа на дрехите, например. Обръщам внимание на материята, цвета.
Падам си по хубава храна, хубаво вино, море, въздух и тишина.
От време на време обичам да съм сама. Понякога човек има нужда да чуе мислите си.
Мотивират ме хората. Въпреки всичко, винаги има такива, с които искаш да се запознаеш, да си поговориш, дори само да ги погледаш. В такива моменти си мисля, че си струва.

Влизам в огъня заради важни неща - приятели, семейство, котки.
Не казвам на никого тайните си.
Старая се да бъда директна, но знам, че има моменти, в които човек трябва да си затваря устата.
Не искам да правя неща, които не би ми било приятно някой друг да направи на мен.
Е, от време на време забърквам някаква простотия. Хубаво е да има после с кого да я обсъдиш и да се посмееш.

Майка ми често ми казва „Внимавай, като пресичаш!”.
Искам да остарея като умерен бохем. И да бъда в добро здраве, за да мога да се радвам на готините неща.
Правя се на луда, когато сгафя.

По принцип съм миролюбив човек, но
скачам на бой, когато се изчерпат всички други начини за комуникация.

Убивам за малките неща. Понякога можеш да убиеш за един сладолед, за малко сянка, за студена бира - ей такива работи.
Позволявам си всичко.
Грешките за мен са част от нещата.

Заспивам на тъмно.

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който много ме впечатли, беше Великата красота. В рамките на една седмица го гледах три пъти.
От актьорите обичам чешитите. Харесвам Хавиер Бардем, но сигурно защото е секси. (смее се) Също Жан Рено, Джон Малкович. Такива, по-особени.
Падам си по режисьори като Бертолучи - доста е луд, но е много готин. Харесвам филмите и на Алмодовар, Фатих Акин, Уди Алън. Абе, на периоди съм, честно казано.
Обичам европейско кино.
Много се смях на Млъкни (Tais Toi) с Жан Рено и Жерар Депардийо.
Планирам да видя... чакай! (вади телефона и усилено търси нещо важно) Тук съм си написала някакъв филм - The Intouchables.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам рок, пънк, джаз - в зависимост от настроението.
Никога няма да ми омръзнат Depeche Mode.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Роджър Уотърс. Това беше най-странното изживяване - като онези представления и филми, след които просто не ти се говори. Имах чувството, че той смали стадиона и ни набута всичките в една малка стаичка. Много въздействащо.
В София искам да дойдат Fun Lovin’ Criminals. Tе са били тук доста пъти, но много им се кефя.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е (без да се замисля и за секунда) По пътя от Керуак.
Сега чета няколко неща, както винаги. По принцип си държа наблизо някоя стара книга, която имам нужда да препрочета. Вчера пък започнах Физика на тъгата от Георги Господинов. Доста странна книга, но ще ми е интересно да я прочета. Напоследък съм се запалила и по Харуки Мураками.

Голям фен съм на Буковски. Той е противоречива личност, но ми харесва това, че казва нещата по начин, по който на много хора не им стиска.
Много ми говорят за Паулу Коелю. Не мисля, че е моето нещо.
Има много книги, които препрочитам по няколко пъти, но на всяка възраст откривам нещо различно. Имам си една постоянна колекция и чат-пат си правя експерименти. Много е интересно.
За мен е важна лекотата при четенето.

ТЕАТЪРЪТ
Хубавите постановки са като хубавите филми, хубавите книги - дават ти емоция. Аз не очаквам да си извадя поука, за мен е важно самото изживяване. Ако ме накара да мисля, да се почувствам по някакъв начин, да си тръгна в по-различно настроение... абе, да има нещо, което да ти бръкне в мозъка - тогава е имало смисъл.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Макбет на Теди Москов. После даже я сънувах.
Но от всички постановки, които съм гледала, Три сестри в Младежкия театър ми е най на сърцето. Там всичко си е на мястото - нищо не можеш да махнеш, нищо не можеш да добавиш.
Последно гледах Да се влюбиш в пеперуда в Театър Българска армия.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам живописта и фотографията.
Винаги, когато пътувам някъде и има хубава галерия в града, искам да я видя.
Искам да посетя изложбата на Яна Лозева.
Любимият ми художник е Шагал.
За мен най-интересни са репортажните фотографии. След години те притежават и друга стойност - освен емоцията, която носят, имат и историческа памет.
Смятам, че една снимка може да е направена и с телефон, но пак да е велика.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова