Елина Спасова

С работата на Елина те срещнахме още през лятото, когато ти представихме освежаващите вина Frutino, така подходящи за топлото време и чудните летни вечери. Скоро след това пък научихме, че Domaine Boyar отново е разбил конкуренцията (а тя далеч не е малка) и е получил приза Superbrand в категорията Вино. Елина сподели с нас още и горещата новина, че в годишната класация ТОП 20 на ICAP Group Bulgaria Domaine Boyar е класирана на 1 място като най-успешно развиващата се винена компания с най-голям ръст от 31% за 2014. И всичко това в ситуация на свиващ се пазар и спад в покупателната способност на потребителите. Като към тези факти добавим агресивната конкуренция и големият внос, можем да кажем само: браво!

Поводът да те срещнем отново с Елина обаче, е нашият интерес към новите зимни вкусове Frutino - Сира с тъмен шоколад и люта чушка и Пино Ноар с канела, ябълка и портокалови корички. (Силно препоръчваме!) Разговорът ни е лек и приятен, а времето, в което ни разказва за себе си и за любимите й вина преминава неусетно. Срещаме те с нея точно навреме - преди най-светлите празнични дни, които с нетърпение ще споделим с най-близките си хора. И с виното - защото „празниците без вино не могат“. "Виното е най-сладко, когато се споделя с любими хора. То е социална напитка", казва тя. "Но то е и символът на много хора за уют и романтика. Въпреки че да изпиеш сам чаша вино също е красиво изживяване, вид общуване със себе си". Елина определя правенето на вино като изкуство. „В рисуването, например, използваш различни цветове, а при виното - различни сортове. Изкуството в правенето на вино започва още от лозето - от грижите за него, от избора на точното грозде. После влагаш всичките си умения и познания и мислиш, и твориш. Така, както и художниците избират цветовете, с които да рисуват. Колкото по-висок клас е виното, толкова повече внимание е вложил енологът. То е като да създадеш картина или пък много изкусно, фино ястие. Виното е изкуство!"

Като малка исках да стана балерина, после започнах да рисувам и след като завърших приложното училище, реших, че ще стана сценограф за куклен театър. Следвайки тази идея за моето бъдеще попаднах в НБУ, където обаче, още първата година ме избраха за театрална роля и така посоката ми рязко се промени. Без да съм го планирала, завърших актьорско майсторство и режисура. Продължих да се занимавам с театър няколко години след това, но впоследствие се отказах, тъй като в точно този период новите идеи нямаха добра почва у нас.
До ден днешен обожавам театъра, както и танца. И изобщо всички изкуства. Цялото ми семейство е свързано с изкуството. Майка ми работеше с най-големите български художници, баща ми е известен класически музикант - солист на Софийска филхармония, брат ми е цигулар, братовчедите ми също са музиканти... Имам си цял оркестър вкъщи. Всичко около мен е изкуство, включително и виното е такова.

Лека полека открих виното. Срещнах се с него на 25 години, когато започнах работа в списание Бакхус. В началото ми беше доста трудно да го разбера - това изисква много време. Нужни са доста познания, които постепенно натрупваш с времето, за да започнеш да виждаш детайлите, да хващаш разликите в стиловете, произхода, тероара на различните вина. Да усещаш значимите от не толкова интересните вина. Виното изисква известна зрялост, за да го оцениш. Може би при мен нещата започнаха да се отключват най-истински към 30-годишната ми възраст, както и при повечето хора. Тогава сетивата ти узряват за тази напитка. Самият ти натрупваш съдържание, което да кореспондира на виното. Животът сякаш става малко по-умерен и виното съвсем естествено се появява в предпочитаните ти напитки.
Развивах се постепенно, като ми ставаше все по-интересно. Започнах все повече да чета и да се задълбочавам, изкарах и поредица от курсове за дегустация на вино. Също така и попътувах доста из едни от най-известните винени области в света. До голяма степен тайната е в пътуването, в буквален и в преносен смисъл. Виното е вид пътуване на сетивата в различни райони на света и е среща с интересните истории на хората, които го правят. А отлежалите вина са като машина на времето - като си представиш, че виното, което ти пиеш сега е направено от хора преди 20, 30 години.
Виното наистина е напитка, която както вече казах, изисква много познания, много четене. Хората си мислят, че става само с пиене. Разбира се - научаването в голяма степен става с опитване на вина, но в никакъв случай не и с цената на черния ти дроб. (смее се) Дегустирането е техника, която не включва пиене, а обливане на сетивата в устата, като по този начин анализираш напитката. И да, ние плюем докато опитваме вината, иначе животът на дегустаторите би бил твърде кратък. (смее се)
Аз имах щастието още в началото на пътят ми във виното да попадна на едно пътуване до Бургундия с колеги винени журналисти. Стахотна банда бяхме. Останалите бяха по-опитни и за мен това пътуване беше първата ми истинска школа. А Бургундия е една от най-прочутите винени области в света, откъдето идват едни от най-изисканите и дълбоки вина. Там е родината на най-страхотния Пино Ноар в света, както и на прочутото Шабли - областта на най-яките шардонета в света.
Там за първи път се влюбих истински във вино - Шардоне „Шасан Мораше“, което на френски се чете доста трудно. Толкова много ме впечатли, беше толкова съвършено, че не можех да си представя какво още може да се иска от едно бяло вино. И възкликнах съвсем спонтанно: „не мога да те произнеса, но те обичам!" Това беше едно наистина божествено вино! То е моята първа „винена любов“. Никога няма да го забравя.

Заобиколена съм от артистични, динамични, търсещи хора. Повечето ми приятели са артисти от всякакви области, а също и хора от света на виното. Все интересни, творчески натури.
Добрият екип е мощен двигател. Сила, която ражда идеи и движи нещата напред. Ако екипът не е добър и хората в него не са истински заедно, нищо не може да се получи качествено. Благодарна съм, че в Domaine Boyar имам много добър екип. Качествата на отделните хора в него правят едно страхотно цяло, на което се дължат и нашите успехи. Добрият екип е сила, креативност и двигател. Най-важното е да знаеш как да управляваш тази сила и как да извадиш най-доброто от потенциала.

Никога не работя без посока. Винаги си поставям конкретна задача, към която се движа. И без вдъхновение, въпреки че в днешно време е някак трудно да си вдъхновен всеки ден.
Идеите ми идват много спонтанно - понякога, както си седя, се заглеждам в някакъв детайл и се случва.
Блокирам, когато напрежението стане много високо. В живота напоследък често има такива моменти. И когато се изморя твърде много.
Проблемът ми е, че съм доста емоционална, заради което понякога се вкарвам в излишни филми. Това е нещото, което напоследък се опитвам да овладея в себе си.

Работата в Domaine Boyar е предизвикателство. От една страна е забавна и интересна, а от друга динамиката е сериозна и изисква страхотна организация и дисциплина, за да успееш да се справиш с темпото.
Тя ме е научила на много неща, едно от които е организация на n-та степен. Също така, съвместяване на много дейности в едно. Креативни с чисто оперативни умения. Неведнъж съм стигала до лимитите си и съм излизала извън тях - почти постоянно е така. Но е полезно - въпреки цялото това темпо, да съумееш да запазваш спокойствие и да държиш нещата под контрол. Все пак винаги имаме по една чаша вино наблизо. (смее се)

Скачам в дълбокото, когато имам страхотна идея. Искам да я развия докрай и нямам търпение това да се случи, наистина забравям време, пространство, всичко!
Успехът е съотношение на това, което си искал да направиш и доколко то се е случило. Успехът е усещане на удовлетвореност у теб самия и едновременно с това - признание отвън.

Най-обичам да съм сред природата. Тези моменти са ми много ценни. Развивам любов към планините като към човек. Там усещам сила, страхотна хармония, зареждам се. Разбира се - и да бъда с приятели и с любимия ми човек; обичам да чета и да рисувам. И вино обичам! (усмихва се)

Забелязала съм, че животът ни се промени сериозно за много кратко време. Стана много бърз. Аз съм динамичен човек, но забелязвам, че не само за мен тази забързаност е проблем, защото губим видимост върху детайлите. Представям си, че сме в една все по-бърза кола. От една страна те зарежда скоростта, това ти дава адреналин. Но от друга животът започва да се размазва - не виждаш откъде минаваш, не виждаш какво живееш. На това се опитвам да противодействам, защото всъщност детайлите са важни и осъзнаването на тях е смисълът да сме тук.

Никога не знам какво следва - правя си дългосрочни планове, разбира се, но се опитвам да живея малко повече тук и сега.
Напоследък чувам хората да казват, че им се иска да имат машината на времето. Това доказва моето твърдение, че все повече имаме нужда от време.
Ще ми се аз да съм измислила капсула, в която влизаш, а времето отвън спира. Вътре оставаш сам със себе си, имаш възможност да се подредиш.
Мисля, че виното е символ на това. Отваряйки бутилка хубаво вино и сядайки да го изпиеш с някого или със себе си, ти влизаш в подобна капсула. Изключваш. И просто се отдаваш на удоволствието.

Доброто вино зависи от доброто грозде. А доброто грозде - от доброто лозе. Много е важен произхода на гроздето - да е отгледано с правилна грижа, да е от район с добри климатични условия (или така наречения тероар) и да се обере в точния момент. И това е само първата част от процеса - съвместната работа на природата и човека да отгледат гроздето по най-добрия начин. Втората е в уменията на този, който го прави. Това е работата на енолозите - познанията и уменията им се съчетават с творческия процес, с тяхната философия. Важни са условията, в които ще поставят гроздовия сок да се развива, за да го превърнат в най-доброто вино.

Новите рецепти на Frutino се родиха съвсем естествено. Първо направихме летните вкусове и си казахме - добре, имаме вино за лятото, но през зимата какво ще правим?
Решихме да затворим духа на зимата в бутилка, защото хората ни споделиха, че имат нужда от такова нещо. Хората обичат греяно вино. Това е прекрасна зимна традиция в много от европейските винени страни. И така, решихме да се погрижим за уютната зима на нашите приятели и измислихме зимните вина Frutino.
Вкусовете на двете зимни предложения са естествено продължение на това, което сортът сам по себе си носи като характер. Сирата, например, от която е направено едното Frutino, съдържа тонове на шоколад и е леко пикантна. Така ние извадихме вкусовете на шоколад и люта чушка.
Новите ни вина Frutino са подходящи за следобедна почивка пред камината или като самостоятелна напитка след вечеря. За предпочитане е тези вина да не се комбинират с много солени храни или с твърде сладки десерти, защото са естествено сладка напитка и това би разрушило вкуса им. Могат да се съчетават с леки предястия като брускети, мъфини със сирена или със сушени плодове и ядки, например. Но най-добре е да се пият като самостоятелна напитка.

Подходящите вина за празниците са класическите сухи вина и бели и червени, които отлично се допълват с ястията. По-леките червени вина - като Пино Ноар и Сира - си отиват с постни ястия и леки меса, а по-плътните като Каберне и Мерло - с по-тежки сосове, дълго печени меса, с телешко, дивеч, и други. Но всичко зависи от профила на самото вино.
Аз страшно много обичам Пино ноар, Сира и Мерло от червените, а също Совиньон Блан, Ризлинг и Шардоне от белите.

Най-добрият приятел на новогодишния купон е всяка напитка, която обичате, но за мен това е пенливото вино. То носи онова усещане за лекота, блясък и класа, което много отива на този изпълнен с желания и надежди момент - новогодишната нощ. Важното е да се внимава с количествата, за да ни отанат някакви спомени все пак от този момент. (смее се) Затова, препоръчвам вината Frutino, които са с леко алкохолно съдържание и отлично  се вписват в цялата програма на празниците, особено ако не искате да посрещнете Новата година с главоболие. (смее се)
За 2016 си пожелавам всички мои планове да се сбъднат. (усмихва се)