Ема, която обича да рисува

Ако не беше художник, какво щеше да правиш?
Когато живях в Русе, учих в математическа гимназия с профил биология и химия и дори си мислех да стана ветеринарен лекар някой ден, но страстта към изкуството в мен надделя...
Чрез посещение на курсове и частни уроци по рисуване се гмурнах надълбоко в този свят на въображението и изяществото. Щастлива съм с решението си да поема по този път!

Ако не беше в България, къде щеше да бъдеш?
В интерес на истината след гимназия заминах за Англия да уча изящни изкуства и илюстрация в университета в Ковънтри и останах две години на острова. Различно е там, твърде различно за човек като мен, който е привързан към родното. Нравственият климат е друг. Освен това, основен проблем беше, че, учейки изящни изкуства, от университета реално не получавах класическа академична рисувателна подготовка. Според мен именно този академизъм е изключително важен за изграждането на здрави и стабилни основи, с които един артист в последствие да има свободата адекватно да изразява идеите си, независимо от стила, в който работи.
В един момент сякаш интуицията ми проговори, че трябва да се върна и я послушах. Това беше труден, но толкова важен избор, след който всичко започна да се нарежда с лекота.

Ако не си в ателието, къде обичаш да рисуваш?
О, много обичам да рисувам навън, сред природата, наравно с най-големия творец. Несравнима е свободата на пленерното рисуване и живопис. Това е процес на сливане със средата и истинско преживяване на пейзажа... Тогава творчеството е наравно с приключенстването. Но също така, важна за концентрацията е и работата в ателието - там мисълта се успокоява и резултатите са различни.

Има ли ги още ателиетата от филмите и книги – в една мансарда точно под звездите?
Има ги... Изумително е какви вълшебни кътчета се крият из София!
Пристигайки в столицата, веднага открих едно малко, схлупено, но много уютно таванче точно в центъра на града, което разбира се превърнах в ателие. Сякаш само мен е чакало!
Усещането - покривите на стари къщи, напечени от слънцето, гълъбите - моите съседи, и една удивителна тишина, нехарактерна за големия град. Като друг свят, намерил подслон в най-шумната част на София. Винаги съм искала да работя именно на такова едно "парижко" местенце. Вярвам, че всяка мечта е особен вид реалност.

Звучи като място, където човек чува гласове?
Всъщност е точно такова. Може да прозвучи леко налудничаво, но докато работя има едно определено гласче, което преобладава над останалите. И то е гласчето  на професор Николай Майсторов, мой преподавател по живопис в Нов български университет. Когато работя сама го виждам, кацнал на рамото ми, посочвайки грешките ми като творчески компас.

Спомена Николай Майсторов като свой учител, какво интересно ще споделиш в тази връзка?
Интересен факт, който научих съвсем скоро, е концепцията за творческото родословно дърво. По това дърво се предават едни конкретни основни идеи и подходи на рисуване. Реших да проуча учителите на моя учител и стигнах чак до самия Иван Мърквичка. Учител на проф. Майсторов е проф. Ненко Балкански, на Ненко Балкански е Борис Митов, а негов учител е Иван Мърквичка- български художник от чешки произход, един от създателите на новото българско изобразително изкуство.

Вред всички тези имена – да не пропуснем някого?  
Един от най-важните ментори в творческото ми развитие е Станимир Божилов, преподавател по живопис и стенопис в НБУ. Той е един от хората, насърчили ме да се занимавам сериозно с живопис, за което съм изключително благодарна.
Наскоро заедно с него и други колеги направихме стенописа „Нови посоки“ до галерия The Box в Студентски град – огромен проект, чиито физически размери са между 3 и 15 метра. За мен това беше първи стенопис, много вълнуващо преживяване!

Имаш размах! В рамките на три години вече ти предстои пета самостоятелна изложба, как успяваш?
Просто много ми се рисува! В момента не мога да си представя да се занимавам с нещо различно от това. Усещам една енергия в себе си, която напира да излезе, да се прояви и материализира. Петата ми самостоятелна изложба ще бъде в Аукционна къща Енакор, София, представяйки над 20 нови живописни творби, главно пейзажи. Откриването е на 25.06.18 г. от 19:00 часа. Ще се радвам да се видим там!

Събуждам се с ... джаз музика и ароматно вряло кафе задължително.

Не мърдам от вкъщи без ... молив.

Никога не закъснявам за … културни събития.

Все си повтарям, че ... животът е прекрасен и непрекъснато ми се дават доказателства за това.

Идеалната вечер е … високо в планината, под одеяло от звезди.

Падам си по ... мътна бира, къси разкази и яркочервени залези над Дунава.

Влизам в огъня заради ... това, което обичам безрезервно.

Дойде ми до гуша от ... наглостта и лошотията на хората.

Под леглото ми има ... митични същества и забравени спомени.

Майка ми често ми казва ... да слушам интуицията си.

Не си позволявам да ... допускам негативни мисли в съзнанието си.

Заспивам на ... три горящи свещи и с мисли за космоса.

Обикновено слушам ...  джаз, защото носи заряд и определени стойностни послания.

Никога няма да ми омръзнат ... Led Zeppelin

Сега чета ... разкази от Джон Стайнбек

Ходя на театър, защото ... ме пренася в други, интересни за въображението измерения и ме просветлява.

Последно гледах моноспектакълът „Черното пиле“ на Мариус Куркински.

Последната изложба, на която бях, е ... „Генко Генков-портрети и пейзажи“ в галерия УниАрт, НБУ

Любимият ми художник е ... те не са малко - вълнува ме силно живописта на Ван Гог, екзотиката на Гоген, спокойствието и усета за безвремие, носени от колорита в пейзажите на Сезан, както и магичните, сякаш почувствани с нови сетива, творби на Клод Моне, чиито работи за щастие успях да видя докато пребивавах в Англия. От българските автори вниманието ми като че ли най-много привличат Генко Генков и Владимир Димитров- Майстора.

Снимки: Виктор Рибчев

Тескт: Елисавета Петрова