Ementzo

Събуждам се много трудно, обикновено към десет, и задължително с кафе.
Не мърдам от вкъщи без слушалки, иначе се чувствам неестествено. Често слагам и слънчеви очила.

Не съм от най-точните и редовно закъснявам, но само с десетина минути, не повече.
По-скоро съм сериозен, особено в работата си. И изражението ми даже е такова. Реша ли, че трябва да свърша нещо, зарязвам всичко и всички, което хич не е хубаво. Ама аз съм си такъв, какво да направя (вдига невинно рамене).

Все си повтарям, че има надежда и каквото трябва да стане, ще стане. Правя всичко, което зависи от мен, и си следвам плана.
Надявам се един ден да се издържам само с изкуство. Не знам какви ще са ми идеите след време, но на тоя етап ме кефи да рисувам - със спрей, с бои, с всякакви техники.

Ще ми се да нарисувам нещо по-мащабно, но не с флакон - това вече е правено. Харесал съм си калкана на една стара сграда срещу паметника на София, върху който редовно слагат грозни билбордове, но не знам дали ще стане.
Най-голямата изложба, в която съм участвал до момента, беше преди година в американската Mad Art Gallery в Сейнт Луис, щата Мисури. Включиха се хора от цял свят и се събра сериозна публика, но очаквах повече. Нищо, поне стои добре в сивито ми (смее се).

Напоследък си стоя повече вкъщи, заради изложбата в 1908. Това лято завърших стенопис в Художествената и целият ми ден минаваше в Академията. То там си е така - взимахме си по нещо за пиене и се събирахме в двора или в ателието.
Идеалната вечер е на гости с приятели. Предпочитам домашната обстановка, рядко ходя на партита.

Никога не танцувам, въпреки че преди 5-6 години се записах на брейк. Оказа се, че не е за мен - всеки път куцах след тренировката.
Винаги се старая да не показвам, когато някой ме издразни. По принцип съм интровертен, притеснителен и много трудно се паля, обикновено успявам да се абстрахирам. Затова не съм се бил от трети клас насам, просто няма смисъл.

Много ме дразни плагиатството! Повечето артисти тук гледат какво се прави навън и го повтарят, а най-тъпото е, че после се бият в гърдите и си мислят, че хората не знаят какво се случва зад граница! В Академията един от преподавателите ни показа снимка на сграда, мисля, че беше в Берлин, която е едно към едно с новата стъклена постройка на „Раковски" и „Рачо Димчев"!

Добрият автор е този, който влага мисъл и е уникален. Затова не ги разбирам и тия дето драскат по стените на сградите в центъра, въпреки че точно от тях е тръгнало графити изкуството.

Падам си по анимацията, по визуалните изкуства въобще. Харесвам работите на Фелис Варини, Банкси и Шепард Фери, има и други артисти, но за тях първо се сетих. Банкси по-скоро е успял и прави каквото си иска. Не се съобразява със стереотипите като това, че мястото на изкуството е в галерията и трябва да са те виждали. Никой не знае как изглежда и в същото време е име, търси се от най-големите колекционери в света.

Заспивам много трудно, до последно стоя пред компютъра и ровя из разни сайтове като Empty Kingdom или блога Arrested Motions. Много се смях на едни клипчета с бомби от кока-кола и бонбони ментос в youtube, само чакам да се оправи времето и ще си направя една такава.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Чиракът на магьосника с Никълъс Кейдж, но не мога да кажа, че е кой знае какво. Впечатлиха ме ефектите.
Харесвам анимация от типа на Трио Белвил.
Много се смях на Аз, проклетникът, който си свалих от нета. Рядко ходя на кино, но има филми като Аватар например, които са само за голям екран.
Голям актьор е Том Ханкс.
Признавам режисьори като Тим Бъртън. Скоро си пуснах неговия Кошмари преди Коледа, който не е нов, но е много добър.
Няма по-глупави филми от Зулендър и Уасаби. В момента само тези ми хрумват, но сигурно има и по-малоумни.

МУЗИКАТА
Слушам всичко, даже и хитове. Мога цял ден да въртя една и съща песен, а на следващия вече не ме кефи. В момента съм на "City 2 City" от Котънмаут Кингс.
Нямам любима група, но от време на време се сещам за Систем ъф а Даун.
Яд ме е, че пропуснах Стинг, а много исках да го чуя на живо.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Граф Монте Кристо.
Последно четох Най-новата книга за езика на тялото от Алън и Барбара Пийз. Сега наблюдавам повече хората и себе си, улавям се, че и аз самият се издавам с някои жестове, но ми е трудно да се контролирам. Интересно е.

Изложбата Horned Brothers с графити на Ementzo е от 17 (вторник) до 28 януари (събота) в галерия 1908. Повече за нея - виж тук

Фотография Васил Танев