Емил Билярски от Meszecsinka

Емил Билярски е човек с голяма творческа енергия. Свири на различни инструменти, а музиката, която пише, не секва през годините. Заминава за Унгария с родителите си преди 30 години и до днес живее там, но пък често се намират поводи да се връща и в България. Преди 20 години е част от популярната и тук унгарска сайкъделик рок банда Korai Öröm, след това свири във Fokatelep, а последните години е посветил на Meszecsinka. Унгарската уърлд банда често се връща за концерти в България, а този на 19 октомври в Sofia Live Club е още по-специален, защото освен тях, ще гледаме и любимата ни Миленита. А Емил Билярски ще представи и първия си солов албум, събрал песни, писани през годините.

Какво те отведе в Унгария и преди колко години беше това?
Родителите ми работиха тук няколко години, дойдох с тях - не по своя воля, през 1984.
А какво те задържа там?
Жена, разбира се.

Как се намери с хората, с които свириш?
Първо се намерих с няколко колеги от института и веднага направихме група.  Компанията беше добра, но нивото по-аматьорско и от училищната банда, в която свирих преди това в София. 10 години минаха в търсене в една чужда за мен среда. Постепенно се настроих и през 1994 се присъединих към Korai Öröm - психеделик рок група, свирила няколко пъти и в България между 1998 и 2006. След 15 години, минали в сън, напуснах и продължих във Fokatelep, а после Meszecsinka. Тук въпроса за намиране с хора не стои, тъй като групите произлизаха една от друга.

Как се роди Meszecsinka?
Открихме се с Анамари творчески и оттогава почна един друг сън...
Защо това име, освен че звучи много приказно и подходящо за музиката?
“Огреяла месечинка” е любима народна песен на Анамари, изпълняваме я и сега в наш аранжимент като акустичен транс. Тя предложи думата за име на група заради звученето ѝ, преди даже да знае, какво значи. Интересно е, че ние се събрахме по време на пълнолуние и много от концертите ни се случват на пълнолуние, без да го планираме - например последния, миналата седмица. Пишем Meszecsinka на унгарски, тъй като живеем в Унгария и искаме унгарците да произнасят името правилно (повечето и така го четат както си искат).

На 19 октомври е и премиерата на първия ти солов албум, разкажи повече за него.
12 мои песни на български, написани през последните години. По дух са доста различни от общоизвестните течения, музикално съм подбрал по-простите, иначе никога нямаше да завърша записите.
Защо и солов албум?
От 16-годишна възраст пиша песни. В ранните ми групи изпълнявахме свои песни, това беше сигурно най-щастливото ми време в музиката. Но в Унгария е трудно да намериш публика за песни на непознати езици, затова тази ми дейност си остана в мен, навън се проявявах като пианист или китарист на група. Десетилетия наред се раждаха парчета за 2-3 албума годишно. Напоследък вдъхновението идва все по-рядко. Разбрах, че ако сега не почна да се записвам, ще отнеса най-важното от мене в гроба. В момента строя сайт, EmilArt.space, където планирам да публикувам всичко, свързано с моите музики и писания.

В последните години с Meszecsinka често правите концерти в България. Има ли публика за тази музика?
Има, иначе нямаше да идваме 2-3 пъти на година (смее се). Тук трябва да благодарим на Флориан (Shangri Live) , който с невероятен ентусиазъм организира тези концерти. Ние сме много интернационална група - свирим извън Унгария не по-рядко, отколкото там. Навсякъде има хора, които приемат тези вибрации, независимо дали разбират езика или не. Началото на тази година ни завари в Ню-Йорк, а следващото ни турне ще е в Русия. Но в България напоследък ходим най-често.
Как дойде идеята за съвместен концерт с Миленита?
Миленита е това, което според мен всеки човек в музиката би трябвало да е - не изпълнител, музикант или автор, а всичко наведнъж, цялостно явление. Отдавна обичаме музиката ѝ, затова, когато възникна идеята за свирене с българска група, веднага избрахме нея.

И останалото

Събуждам се с гимнастика.
Не мърдам от вкъщи без да забравя нещо.
Никога не закъснявам за никъде (казвам с невинен вид при поредното закъсняване).

Мислех си да стана борец за свобода.
И станах голям.

Никога не танцувам на музика, различна от техно или транс, защото ще си проличи, че не умея.
Беше велико, когато ... стъпихме за пръв път с Korai Öröm на българската земя през 1998. Портиерът на Биологическия Факултет, където се проведе първият Sub Fest искаше да ни изгони, но като чу, че идваме от Унгария, веднага просия и запя „Лааа-лаа - ла-ла-ла-ла“ - хитът на Omega.

Не казвам на никого, че се занимавам предимно не с това, с което трябва.
Под леглото ми има... сега се стегнах! Отивам в къщи да видя.
Майка ми често ми казва, а аз често не я чувам.

ФИЛМИТЕ
Много се смях на Family Guy.
Планирам да видя Блейд Рънър 2049.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам шума на града.
Никога няма да ми омръзнат звуците на природата.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Swans.

КНИГИТЕ
Авторът, от който чета всичко е Пелевин.

Meszecsinka са с Миленита в Sofia Live Club на 19 октомври
Билети по 12 лева от Eventim и 15 лева в деня на концерта

Текст Ивайло Александров/ Фотография Zsofi Raffay (водещата снимка)